просто аз :)

Ох мале.. Днеска сутринта щях да умра от студ. Нацъках се аз още от шест сутирнта, потник, ала-бала.. Ама от в даскало ужас бе. Сутринта по пътя беше по-топло.. Отивам в даскало ризата седи в чантата, ама аз да не съм луда да я облека. (rofl) И втория-третия час си треперя аз до прозореца докато си приказвам с Теодора и некви други хора.. Ъм, чиито имена не знам, но ми предстои да науча. (rofl) Та, треперя си от студ и тя ме гушнала неква през рамото уж ме топли. Хм. Не бих казала, че ме стопли особено, ама кво да правя опита се момичето. ;d И по едно време "Ей, ся ще повикам Слави да те стопли.". И като мина и .. Боже наистина го повика. Хм. Шокирана съм. Но пък той ме стопли. Само неква се провиква "Ей, ела тука стопли Мишенцето." Както казах стопли ме. Че и ризка ми предложи даже, макар че отказах. ;d
Освен това целия ми клас е решил, че ходим ... оО Глупости. Видели ни два пъти заедно в града и два-три из даскало да си говорим и вече ще ни женят. Не че имам нещо против, ама са абсолютно неосведомени относно ситуацията. То не че тия дето знаят нещо не се държат като малки деца, ама все пак.. Днеска вървя си от тоалетната към стаята и едно момиче "Ммм, чакат те..".. Да, папата ми дойде на гости. (nod) Общо взето, пак откарахме три часа в едно кафе.

Ама как ще решаваме задачиии. <<<33333

Кой си има розичка от Слави, а? Аз. :]
Толкова сладурско и мило беше. Пред целия му клас. Даже не усетих ухиления поглед на Тедито, макар че знам как е изглеждала като го видя да ми я дава. Беше адски хубаво. <33
Адски, ама адски хубаво. И после Крисето... "Охо, от Слави ли е?".. И аз "Мда.". И пак погледнаха по... хм.. онзи начин. Чувствам се като голям идиот.. Като типична лигла. От ония дето се кикотят тъпо.
И ми харесва..

Мислех, че след за трите дни ще мога да изпиша много думи, много страници.. Не мога. Даже и на мен ми секна потока от обяснения. Имам чувството, че е достатъчно да кажа просто "беше прекрасно". Не перфектно. Не беше перфектно като се загубихме в Пловдив, нито като се заляхме с джин, нито като ни взеха всичкия останал алкохол, нито, когато прескачахме по терасите, а аз бях с оная рокля. Не беше и перфектно да търпя нечии кофти погледи, обаче не ми пука. Беше страхотно. Просто страхотно и неописуемо. Или пък всичко е било просто идеално по онзи простичък и очарователен начин. Няма значение. Беше нещо невероятно и неповторимо.
Просто не мога да кажа нищо повече за тази екскурзия. Не искам да развалям спомена за помементите с празноглави идиотски размишления..

и на по "книжка" в кафенцето над езикова. :]
така мога да уча не още четири, а още четиридесет години. ;]
голям покер играхме... по-точно играха, аз гледах там, радвах им се, бахти шоуто са тия хора. ;d;d пълната идиотщина просто, не ги знам как ония двамцата ще си вземат изпита по немски.. табла в час, "книжка" с карти по сип.. така се живее. утре пак сигурно ще се размотавам нататъка, докато чакам да свърши седмия час.. щото не е хубаво да бягаш шест дена преди изпита.
и пак изпит, изпит.. все ми е тая за тоя зипт, стига да не ми викат даскалите много, да не ми приказват за "контакти" по коридорите и кои хора ме "карат да закъснявам".. Все едно нещо съм направила като съм влязла една минута след звънеца. не, че нямаше как да му отговоря, ама края на годината е.
днес видях атанасова. когато видях тая по математика... преплетох си е езика и сммънках едно "здравейте, госпожо." само че за тая и това не можах да направя.. просто нямам сила да и гледам гадната, шибана физиономия. и никакво желание.
и бщо взето това е от последните дни. тоест от днеска. и утре сигурно ще е същото... даскало, кафето над даскало, роял и после го хоум, сбогом щастие, че да уча за изпита. като свърши учебната година ще натъпча всички учебници в чантата и ще скачам отгоре и.