Passive Aggressive

Hello, stranger.
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 просто аз :)

Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: просто аз :)   Вто Яну 06, 2009 1:04 am

Толокова е трудно да си сам... Толкова... Толкова трудно да си самотен. Не че нямам приятели. Води се, че тълпа ме обичат или там както беше. Винаги телефона е на едно протягане от мене, за да звънна на Мимс, Нелс или някой друг готов да откача с мен. Само че съм самотна. Много самотна.
Прибирам се вкъщи. Самичка.
Ще ми се да позвъня на звънеца мама усмихнато да изкочи на вратата и да ме попита както преди три години /Боже, толкова отдавна ли беше?!/ как мина деня... Да ми каже, че обяда ме чака, че трябва да седя по-малко на компютъра и да уча... после да се сгуша при нея да поплача, да я прегърна, тя Да ме гушне и с онази единствена, неповторима майчина милувка да разбере всичко. Нали ги знаете майките... Никой не е като тях.
Само че съм самичка. Толкова е тъжно. Няма я мама да ми каже, че има обяд да ме попита как е минал деня и да ме гушне. Сама съм в апартамента, сама съм в душата си. И като зомби сядам на компютъра. По някое време ставам, за да решавам задачи... Плача. Безмислено е знам. Но толкова неща са безмислени, а ние плачем за тях.
Пак сядам на компютъра. Някой влиза в скайп, някой толкова скъп приятел, че обизателно си прави труда да ме разреве, да се мразя, да му кажа, че го мразя и тоя скъп за мен човек, да ми го натяква... Скъпия човек все пак си изилза от скайп и аз пак си оставам самичка , с моите си любовни, психически, мъченически и тем подобни страдания. Пак сама.
Баща ми и баба ми се прибират.
Обикновено той намира за какво да ми викне, я не съм прибрала нещо, я нещо от рода... Прехапвам устни и отивам в хола. Плача. Десет.. петнайсет двайсет минути. Сълзите пресъхват, сърцето си остава. Нервите все по-опънати и по-опънати. Пак хващам тъй обичния учебник по математика. Решавам една задача, започвам втората не мога да я реша, после третата, после четвърта, пета... Нищо. Пак плача. Може би без смисъл. Само че понякога не е плач. В рамките на месец може би два пъти съм изпадала в нервна криза. Не крещя. Дори не плача... в началтото... Просто... Просто викам безшумно, просто отварям уста, просто... Ужасно е. Предния път късах носни кърпички на парченца. Май прекалих с изповядването. После не тропам, не крещя безшумно, сядам на леглото и плача. Баба идва до мен и ми подава ръка. Поне нея имам. Тя поне няма да ми натяква винаги какво съм казала в момент на ужас, на ужасна, кошмарна болка. Тази вечер пак плаках. Като бебе. Като детенце, точно като детенце, което се сърди, че майка му е отишла до съседката... Плаках. Исках само мама, само за малко. Давах всичко - и компютър, и стипендия, и апарат, и джиесем, и всичко. И живота си. Само пак да ме гушне. Защото иначе винаги има празнота. само че смъртта е жестока. Докосне ли те онази студена, жестока милувка, сграбчи ли те онази ръка вече празнотата я има. И никога не може да се запълни. Знаете ли го? Едва ли. Знаят го само хората, които са изпитали болката. Само те. Другите предполагат... А някои просто виждат материолнато, което се опитва да замести любовта.
Намирам утеха в ученето. Уча, дадох маса пари за помагала... Цел? Исакх да ида в София. Да уча, да се узуча, да взема отлична диплома, отваряща ми врати за Харварт, Кеймбирдж, Сорбоната... Ах, Франция. Ала... зариди дипломата ли уча? Едва ли... Исках да видя някого и още ала дали... дали вече има смисъл? Сега се боря заради себе си. Бърша сълзите и пак се усмихвам. Не е трудно. Фалшивата усмивка ми стана ежедвената маска.
Промених се. Нещата се промениха. Живота ми се промени. Вече не сепсмея на всичко, вече не съм идеалния слушател. Няма желание да бъда като някой друг. Сулшах много хора досатътчно дълго. Сега те да чуят мен. Да пренегребнат себе си заради мен. И шибаната математика, и физика, и английски, и литература... За Бога. Нали има приятелство на този свят? Не аз да съм отдушника. Не мислете, че някой знае всичко за мен. Никой не ме познава. Никой.
Обичам те. А любовта е по-силна от моментния гвян и от празните думи. Не го ли знаеш?


Последната промяна е направена от Fallen Angel на Чет Дек 03, 2009 7:50 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пет Яну 09, 2009 7:33 am

7:16
След нищо и никакви 14 минути тръгвам за даскало.
7:17
13...
Боже, кога ли съм вярвала, че ще чакам немския с такова... нетърпение?! Ххммм... Никога?
7:18
Тотално откачам. Мхм. Тотално.Не мога да напиша
7:24
едно нормално изречение. Не знам какво ми става, в момента пиша само, за да не тръгна от къщи, да стигна първа в даскало и да умра от студ със зареян поглед към стълбището. Ннееее, това просто не може да стане. Имам си гордост.
7:26
Като изляза на вън косата ми ще се скапе. Merde на квадрат и... забравих как беше на френски много гадно. Много, много гадно. Ама пък от друга страна... Ооооо... 3 минути.
7:31
Тръгвам. живота продължава... Всъщтност сега би трябвало да започне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Съб Яну 10, 2009 8:07 pm

Не трябва ли да съм тъжна?! Не трябва ли да роня горчиви сълзи, скубейки косата си, дерейки лицето си с викове "Защо? ЗАЩО УМРЯ?!"... Не знам така ли трябва, обаче аз правя точно обратното. Сложила съм си такава широка, ама широка усмивка, подскачам, пея, слушам музика, пак се смея, крещя на български, английски, немски и френски едновременно. Гледам филма и мисля "Аз май имам шанс.". Не трябва ли да плача скубейки косата си? Тъжно ми е за смъртта на другарчето, с което тая Коледа бяхме навършили седем Коледи... Ама... Боже, не мога плача. Не мога даже да тъгувам. Сякаш нещо ме гори от вътре... С един толкова странен пламък. Аз tres, tres, tres го искам живо, но в момент даже не мога да тъгувам. Сърцето ми крещи радостно, пее, пее и се надява на любов, на огън, на по-силен огън и на... Не знам. Това е най-хубавото и най-ужасното. Мога да си слушам песента цял живот, застинала така. Обиколих апартамента четеринайсет пъти в галоп като си пеех Ultraviolet. Четиринадесет пъти. Имам пнужда да изразходя тая енергия, не чрез писане на домашни и решаване на задачи, не чрез натикването в някои тъпо заведение... Искам да крещя, да се смея, да пея, пак да се смея и да съм с приятели. И да се забавляавам. Самата аз нямам идея как да стане. За сега търпеливо ще чакам понеделник. За сега.
И все пак не трябва ли да роня горчиви сълзи, скубейки косата, дерейки лицето си с викове "Защо? ЗАЩО УМРЯ?".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пет Яну 23, 2009 7:32 am

7:26
Аз съм изключително непостоянен човек по отношение на дневници.. Обикновено се сещам, че имам такъв, когато съм бясна или адски щастлива, но най-често, когато съм тъжна. А сега нямам представа какво ми е, че пак пиша. Ама то и няма значение сигурно? Има толкова неща, които искам да напиша, да изповядам, но все пак не знам откъде да започна. Нека да е от по маловажното...
Ще имам две, евентуално три петици, за края на срока и тоя факт не ми се побира в главата. Въобще не мога да го проумея. Мамка му, бях пълна отличничка миналата година.. Добре де, втория срок. Оценки, фък на квадрат, само че скъсах задника да уча по математика специално и не е честно.
7:30
Май ще бягам на даскало. Може би принца ще забележи, че съществувам. Може би, евентуално... Защо и животът не е приказка с щастлив край, където принца и принцесата заживяват щастливо до края на живота си...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Чет Яну 29, 2009 12:51 am

00:26
Не знам дали години мечтая за днешния ден, дали от месеци или от пет дена, обаче чувствам, че не ми е мястото сред добрите хорица, правещи проекта по биология... Просто днес се чувствах толкова правилно сред всички ония, които са били или все още са толкова различни от мен. Винаги съм мислила, че не ме понасят, че ме мразят, че не искат даже да говорят с мен... И винаги съм смятала, че чувствата ни са повече от взаимни.
00:38
Между другото вермута бил много хубав, макар че е прекалено сладък и изчанчен за моя вкус, все пак не е лошо. И се шашанах един като изпи една малка водка за трийсет секунди. Боже, дано никога да не издебене форума, ще ме застреля. XDD
4 минути по-късно.
Хм. Бирата свърши. Утре Дес е в Разград, Мимс, ще е заточена да седи у тях заради баба си, Нелс ще е някъде, където не знам къде. Merde и sacre bleu на квадрат. Отидоха си хубавите мигове...
2 минути по-късно
Между другото счупих една чаша... нали счупената чаша е на хубаво?
Много хубав сън снувах миналата нощ. Искам тази нощ пак същия, пак същия, със същите хора, само че малко по спокойно... Всъщност може и така. Като се замисля няма лошо.
00:50
Изчерпах си простотията. Да описвам целите действия от днеска ще ми трябва цяла нощ. А и всичко беше толкова хубаво, не искам да го опорочавам с простотията и лигнята си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Вто Фев 03, 2009 3:55 pm

Не знам какво искам. До преди два-три дни, не допреди вчера, не всъщтност до преди два-три дни идеално знаех какво исках - шест по математика, шест по физическо /мама му стара/, Него...
Вече не знам какво искам. Абсолютно съм в черна дупка. Не съм като преди, просто не съм същата и съм адски щастлива от това, но ме плаши. Всичко е толкова мъничко, става по толкова мъничко.... Първо едно, после друго, после още малко и после се оказвам през ден на маса с хора дето.... А ми не като мен. Или аз не съм като тях. Или по скоро някога не съм била като тях, май вече няма значение, не знам пука ли ми. След още малко си вървя по коридора и човек, който до оня ден не ме познаваше ми намига и ми се хили насреща. А аз.... Аз искам просто малко по динамичен живот. Малко... ъъъ... малко от онова, не знам какво, което прави хората щастливи. Не че не съм щастлива. В момента май съм прекалено щастлива и прекалено полудяла, за да мисля като нормален човек. Все едно, няма значение нали? Нали е важно просто да ми е добре, да не ми е кофти и да не си мисля колко ми е гаден живота и не ми се случва нищо, докато другите са толкова щастливи и им се случват толкова неща. Сега и с мен е така. И аз съм щастлива, и не съм сама, не съм наполовина толкова зле, колкото бях, когато за първи път писах в темата. Сега съм много по-добре, много по щастлива, само че не знам това ли искам? Сигурно. След време ще разбера. И едва ли ще е след много време.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Чет Фев 05, 2009 1:47 pm

13:28
Ония сладурчета още са в час. Миличките ми те. Аз пък сметнах, че ще е хубаво да изпусна рисуването и с една приятелка не отидохме. Само че преди това отидохме до заместник.директорката да я питаме за едно състезание. Добре, че не я намерихме, иначе можеше да ми тежи малко на съвестта, че съм избягала. Таа, не я не я намерихме, но беше извънредно нужно да се натъкнем на Найден, който пък реши, да ме пита какво русо ще си правя косата. А аз вчера само се бъзиках, аради уж двойката по физика /имам четири м/у/ и казах, че ще се направя руса, че да ми отговаря на мозъка. И той голям разпит ми дръпна, не че имам нещо против, щом е от него. XDD
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Сря Фев 25, 2009 10:53 pm

Спокойствие. Не мога да си събера мислите и да пиша. Просто не мога.
В един миг си мисля, че съм най-щастливият човек, а в следващия падение. Абсолютно.
Накараха ме да решавам судоку на Принцеса. ОМГ! Судоку. На Принцеса. Две несъвместими понятия. В последствие мило оведомих Петърчо, да се върне към тва за олигофрени. после преди да се тръгна се направих на Госпожица Неотразима Леденост и като ме попита как се казвам, небрежно казах михаела, заметнах коса и си тръгнах. Естествено неотразимостта ми трябваше да бъде прецакана от тъпата Десислава, която ме накара да се върнем, че да и вземем ръкавиците.
И днеска беше ътпо. Викм си Илин ще раздвижи работата, той... абе тъпо беше. Като никога.
А пък тоя Жоро е баси извратения тип. Roflin' Roflin'
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Чет Фев 26, 2009 10:44 pm

Химия. Тъпа даскалка. Добре, че Светльо вчера я затапи, като и каза, че не се е състезавал с мен и не му пука, че има четири точки повече. Идиотка. Днеска гадта му с гад, колкото пъти вдигнах ръка се направи, че не ме вижда. Не спря да се хилонти мазно на ония дето минаха на областиня. Ми да не ме е карала да ходя и аз, и без това и казах, че нямам желание да ходя, че нищо няма да направя... Тя ми вика не вървя... Е, на.
Български. Тъпа судентка. Май знам повече от нея. Много е зле милата. И урока беше тъп.
География. Голямото ЯДЕНЕ! Цял час тъпках солети, ама по затруднена от обикновено. Ново подмазнване, че да не кандидатстваме.. Взели са ни кожените столове, вече не мога да спая хубаво или да си говоря с Мартин хубаво, или Мимито да ми рисува ръката хубаво, на скритичко. Тъпо.
Информационни. Адската заместничка. Тия как можаха да ми земат свободния, луди ли са? Тъкмо мислех да се довлека до къщи да си оставя работите. Загуба на време беше тоя час.
Математика. Четири на контролното. И що?! Само, за да не наранят самочувствието на оная гъска тъпа... Ми да е учила. Не че аз си мръднах пръста, ама не съм за четири, бейбиии!
Рисуване. Да, без коментар. Определено. Нищо не направих. На листа ми имаше точно... четири линии. Бръъъъм! Накарах Светльо да се засрами,щото се оказах по силна и издържлива от него. Бедничкия.
Физическо. Адското оливане. Перих се и се разхождах им съблекалнята, после пред вратата на салона, после се заяждахме с момчетата. После, после беше адското идиотисване на волей. Аз съм завързак немам никакви рефлекси на тая игра, ама Светльо хубавичко го дерааа. Само да вземе моливника. Та, тъй де два пъти не бих начелен като хората от общо два. Аз съм завързак, и още как.
После в края на часа като ни пусанаха, оня откачалник Айхан дойде при мене и почна да прай странни физиономии, сложил ръце на аменете ми клатейки глава, гримаснейчеки. Мучос откачелиус.
Никакво развитие на Найденовия фронт, загубена кауза. Ама вчера беше много хубаво. Колко е сладък като ми казва името. Толкова е сладък като ме нарече "Мише", не че другите не ме наричат така, ама Той... Или оня ден беше толкова забавен в дамската тоалетна като се беше свил. И даскалката като го пита кво прай там... Very Happy Или пък вчера като ме попита по математика за контролното и като му дадох тетрадката, за да препише задачата. Аххх! той... То й еБога на юлбовта, а аз съм просто... просто Аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пет Фев 27, 2009 2:09 pm

Толкова чалга наведнъж не съм слушала от 18ти декември миналата година. При все, че тогава беше на дискотеката, не се брои особено, ама у нас толкова чалга не съм слушала от години сигурно. Пък вчера вечерта си беше абсолютната чалгова лиготия и оливане. Слушах педесе пъти някаква перверзна чалгия за банани... Very Happy Тва момче ме побърка просто, велик е. Very Happy Викам му "Жоре, ти пил ли си нещо тая вечер?" и той "Ох, банана, ах банана, кеф ми става щом го хвана." Аз няква откачам от хилене, нищо чудно че имам мускулна треска. Просто ме съсипа с тия банани. Very Happy
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Вто Мар 03, 2009 1:00 am

Хахахахх. хаххаха. хахахаха. хахахха. и пак хахахах.
Всичко е смешно.
Банана, банана, банана... Very Happy
Смешно. С м е ш н о.
Жоро е смешен. Зобавен. Тео също. И Плами. И Ев. И Миленка. И Пешо. И Ани. И аз естествено.
Някак преживях тва че не отидох на билярд. Па и за кво да ходя? Да ледам как някви се натискат. И да си разходя новата ризка. За тва има време утре.
По ме е яд, че не отидох на мача. И тва някак ще се преживее. Нали ги има мойте душициии!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Сря Мар 04, 2009 9:18 pm

Български. И д и о т и я ! Нищо не правих. Не можах да спя даже. Тъпат студентка е тъпа.
Литература. И д и о т и я ! Нищо не правих. Не можах да спя даже. *само че на квадрат*
Физическо. Знам, че съм завъзак, само дето можах да се прая на луда и да подскачам, хилотейки се. Хаха. Много смешно.
Математика. Да им е*а тъпите американци. Как можах да си забравя пергела. Тия американци са тъпи, с изчанчените им простотии.
История. Лудост номер две. С Мимито се бихме цял час, а оная не видя. А, да. Драх Светльо. И му разкървавих ръката. Съалявам. Всъщтност не. Сладур. Така хубаво скимтеше.
Не, всъщтност крещя и пищя с цяло гърло.
И май си пуска нокти, за да ме дере.
Физика. Подмазах и се на оная като и подарих мартеница. Фък, бейби. Само да дойде края на годината...
Консултации. Хилих се и ядох пуканки. Yes, baby.
21:18
Чудя се защо чата е глух.
Пиша.
Слушамоная тъпа песен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пет Мар 06, 2009 1:35 pm

Даскало.
Хм. Гаден, тъп ден. Неее. Не е така. Не и днес. Видях Го няколко пъти. По принцип се виждаме не повече от веднъж. Всъщтност аз го виждам. Той никога не ме вижда, никога не ме забелязва. Все си говори с момчетата, слуша музика и се клати... Ама пък е толкооова хубав. Пък и днес ме видя. Три пъти. Единия път ми каза нещо. Бога ми каза нещо, а аз... само... само мълчах. Цяла секунда. След секунда се сетих да кажа "Моля?", а той... той само поклати глава. Май ме мисли за глупачка. Сигурно, аз така изглеждам. Ама май ми каза "Контролното е лесно.". Все пак е нещо. после ме видя още два пъти. Знам, че е нищо, знам, че е нищичко. Просто, просто имам право да си мечтая и да се надявам. Той е... Бог. А аз... аз съм просто аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пон Мар 09, 2009 1:25 pm

Оная гад го прегръща. Прегърна го насред коридора, прегръща го десет секунди и той я прегръщаше, и се прегръщаха, и продължаваха да се прегръщат. Мамка му. Защо трябва тя да го прегръща? А защо трябва Той да я прегръща?!
Удариха ме с камък в слепоочието и си тръгнах в крайна сметка.
Не ми пука за него.
Всъщтност пука ми.
И защо се прегръщат постоянно?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Вто Мар 10, 2009 8:34 am

След 15 минути излизат в голямо междучасие... Дали пак ще се намерят някъде че да се прегръщат, да с натискат... Ааа, по дяволите дажене искам да си представям.
Не, представих си.
Ужас. Ужас. А аз ще разбера какво е ставало, няма да я бъде тая.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Чет Мар 12, 2009 3:24 pm

Ужасно е. Прекалено хубаво. Толкова хубаво, че чак ужасяващо. Ужасяващо.
Всъщност нищо не е станало.
Аз просто продължавам да приемам всичко... като знак. Ххаха. Знак. Само че не... Какво? Пиша несвързано. И да. Има само едно нещо, което може да ме отдръпне от фантизийте за фалшивия принц, за фалшивия живот, от проклетата книга. Скъса са сърцето ми. Мозъка ми. Разкъса ги на пърченца. Проклет да е. Може би просто съм глупава. Това определено е така. Всъщност какво стана? Май и аз не знам. Помня...
Помня, че след като всички и отказаха да изминат десет метра с нея, тя ме повика... Отказа беше на устата ми, мислех да и кажа, че Господ и е дал крака, за да върви... Само че в тоя момент същия Господ ме накара да погледна към кошовете и да Го видя. Не, Бог естествено. А моя рус вампир. И се усмихнах широко, стягайки косата си...
Отидохме там и тя се приближи до топката, докато аз стоях със скръстени ръце пред гърдите... Искаше ми се да хвана топката с лекота, да я вкарам в коша трумфиращо... Да бе. Аз и баскет. Стоях там, а тя... Чух смях и "Заради меен?".. "Да.". Той я прегърна. Говориха три секунди, после пак, после пак я прегърна, после пак говориха. 13 секунди?! После пак. После се приближиха към мен, и тя застана на тройката, провиквайки се към едно от момчетата. Той и се ухили, каза и, че и той иска да вкара, метна топката и ... О, хиляди ужаси. Тя дойде към мен. Слава Богу успях да я хвана. На ръба. Засмяха се. Подадох я на момчето, даже ръцете ми не се вързаха на възел. Най-сетне той и я даде и двамата... С Бога дойдоха към мен. "Запознай се с момичето." „Ние се познаваме, хахх." "Как се казва тогава?" "Михаела.". Знае ми името, не че не знаех, че го знае. Само че го каза, със сладкия си хладен глас. За втори път. Или за трети, ако броим кискането му, на 18ти декември. Продължаваше да я държи през кръста. "Гушни момичетоо." и... Не се разтреперах, сърцето ми не биеше със двеста удара в минута. Може би въобще не биеше. Дишах. Само, че ми се зави свят, не си чувствах краката. Не помня. От тук нататък. Помня само, че сложи ръка на кръста ми и ме притисна към себе си. Вече не виждах и не чувах. Не знам кой ни е погледнал, кой ни е видял, не чувах какво са казали. Не виждах. Всичко бе само смесица от рабъркани, ужасно размазани цветове. И някакви звукове. И Той. Помня, че го докоснах с ръка по кръста. Само това. И после ни пусна. Засмя се. "Прекалено сте ми ниски, аз пораснах." Идеше ми да се изсмея, макар че само гледах невярващо. Не разбирах, не проумявах. Знаех, че не значи нищо... И все пак.
Разделиха ни отборите. Янислава постъпи добре като помоли да се разменим. Играех, само че с по вързани ръце от обикновено. Никога не съм играла добре баскет, камо ли волей, не исках сега да се излагам. Не исках да правя нищо бирянтно, не исках да правя пируети, да танцувам по игрището и да се държа като приятелка на топката. Исках само да не се изложа. И май някой трябваше да ми сложи тиксо на устата, не нещо друго. Лепило, цип, бетон, гипс. Предпочитах да съм от момичетата, които не могат да кажат нищо и само мънката. Защото там ми е проблема. Като се изнервя говоря. Аз винаги говоря. Но като съм нервна говоря ужасно много, ужасно много. Извикам няколко пъти колко съм вързана. Ужасно беше. защо Той трябва да е толкова добър във спорта? Защо не е вързан в ръцете като мен? Защо е най-голямата ми противоположност?! Гледах го през цялото време. Знаех, че трябва да играя, обаче го гледах. Играхе и го гледах. На два пъти, или пък може да е бил един, наистина играх добре. След малко няколко момичета запознаха да поскачат една върху друга и той ни глеаше. Ужасно. Мина малко време, може би 30 минути от часа. Да бе малко време. Разхождах се настрани, не ми се играеше. Виеше ми се свят, все още. Може би от слънцето, май не обаче. Тръгна си. Десетина минути преди да съврши часа. Естествено. Него никой не го държеше на сила там. Той си играеше доброволно след часовете. И се забавляваше. Разхождах се замислено. Другите продължаваха да играят. "Добре ли си?", чухя да ми вика Дес... "Ехо." "Добре съм. Не, супер съм. Страхотно. По-добре не съм била.". Ухилих се. "Мише, как си?", чух Маринела да ми вика от другата страна след малко. "Добре, супер.". Дадох последни сили за игра и най-сетне чух свирката. Най-сетне. Студента мина покрай нас и от някои момичета се разнесе доброто, старо "Уаааууу!!!" към, което някога волю неволю се присъединява и аз. Само че сега... мислите ми бяха при Бога на любовта.
"Аха, Нел има само едно нещо, което обожавам повече от Здрач в момента. Само едно нещо."


Последната промяна е направена от Fallen Angel на Съб Мар 14, 2009 8:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Чет Мар 12, 2009 6:29 pm

Той. Той. Той. Найден. Найден.
По дяволите. Защо само той ми е в главата?! Случайно днеска споменах на една приятелка за Него и за Деса, уж, че ми се гади като ги гледам, дрън-дрън, да разбера видяла ли ни е днес. Не е. Само че не това е важното. А какво стана след като го споменах, след като стана дума за него. След като помислих за Него. Замая ми се главата. Стана ми лошо, трябваше да седна, имах чувството, че ще строполя на земята.
Минах през училище. Не знам дали ме беше страх от кучетата, които бяха там днес, дали от тях, обаче минах отгоре. Имам чувството, че не минах от там заради страха. По скоро... По скоро таях една малка надежда, че той е там... С черните дънки и черната блуза, да играе баскет и да се хилоти. По Неговия начин. Видях, че го няма. И очите ми запариха от сълзите в тях, когато чух Дес да ме вика. Избърсах сълзите и отидох. Ала него го нямаше и аз... не исках да стоя там. И тръгнах. С мисълта... дали не съм героиня в собествия си роман?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пет Мар 13, 2009 6:58 pm

Излязох. Сигурно с надежда да Го видя. Нямаше го. Само завонях на цигари. Ужасно е. Ужасно. Накрая отидохме в даскало. Нямаше го. Не играше баскет. Той не играеше баскет. Завлякоха ме в клетката. И той после дойде. Видях го едва, когато я прегръщаше. После отиде, игра две-три минути, после приказва с Петър и си тръгна. А аз зяпах след него. Добре че другите хора са прекалено замислени за себе си, че да им пука за мен. И не им пука, че съм в депресия. Той е... Божествен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Съб Мар 14, 2009 8:35 pm

Нямаше го. Понеделника ми се вижда прекалено близо. Не знам скам ли да го виждам. Не и след.... Оня път по физическо, вчера вечерта, всеки ден? Мая, Дес, коя друга? Има ли смисъл изобщо?! Да го харесвам, имам впредвид... Може би да го обичам. Вчера в внезапен пристъп на просветление осъзнах, че той беше повече от просто момче. Само че днес като разбрах къде е. Ххаххха. Аз. Той. Господин Спортен идол, който ходи на награждавания, защото играе баскетбол. Пък аз ще имам четири. И евентуално, ако студента е достатъчно поркан може да ми пише пет, щото му е кеф и не вижда как вързано играя. Приличам на идиот по игрището. На абсолютен идиот. Пък той е като... като... танцьор. Сякаш просто танцува около коша, грациозно, красиво...
Помня в пети клас. Приятелите ми и момичетата от А, приличаха на трима братя, три сестри. С изключение на факта, че никоя от тях не проявяваше интерес. Загубена кауза, беше казал скъпия Светльо тогава, и сега осъзнавам, че е така и сега. Само дето аз не съм готова да падна толкова ниско, че да зяпам някого през прозореца три часа. Точно така.
Не искам в понеделник като го видя да ми се завие свят. Не искам да ми се огънат краката, да се разтреперя и да ми се замотае главата. И да приказвам. Най-малко искам да говоря. Всичко, ама не и да приказвам като за световно, простотии, и целия клас да ме гледа странно- Защото знам, че така ще стане. Аз съм си просто аз. А Той е бога на любовта... и за жалост на баскетбола.
Сега като се замисля колко се ядосах на тъпите ми съученички оня ден. Внезапно ме изпълни такъв яд. Към всички седем, които свиркаха зад студента и подвикваха. Нищо чудно, че лудата даскалка сложи него да ни преподава. Е, това е наказание за всичките му грехове предполагам. Нека му. Заслужава си тълпа гъски дето да му се хилят тъпашки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пон Мар 16, 2009 11:02 pm

Математика
Как искам да го няма. Да го няма с русата му коса и сините очи. С прокелтия черен суичър. С бледата кожа. И гадната усмивка. Искам да съм в свят, в който цигарения дим на гадните цигари на Дес го скриват от погледа ми. Да не го виждам. Да не го чувам. Да не го усещам наблизо. Отивам на тъпото обучение само, заради него. Да мога да го гледам. Знам, че докато го гледам ще ме боли, докато виждам как прегръща Дес, как се смее с другите момичета, знам че ще бъда невидима и че ще боли. Знам, че ще е ужасон, но имам нужда да го видя. Да го видя извън ужасния сън с Мая. Защото проклетия сън е по-ужасен от реалността.
Немски
Гледам го. Подпряла съм ръка и от време на верме, когато никой не ме гледа го гледам. Ллее се на стола, а Илиева го гледа злобно. Тоя час то е мишената. А аз.. Аз го гледам. И се чудя какво по дяволите да направя, че да ме види.
След немския
Винаги ръся глупости. Винаги. Понякога наистина обичам Дес. Заради нея говорих с него. И изплямпах най-голямата простотия, която можеше да кажа. Пред господин Спортист, изръсих, че имам тройка по физическо. Бше тъпо, тъпо, тъпо. Веднъж да ме пита нещо, защо трябваше да го кажа. Защо, защо?!Той само ме пита защо се кефя, че баща ми няма да е у нас тая вечер, стана дума за двойки и аз тъпата гъска... Той геладеше шашнато. Меко казано. Беше ужасно. Ужасно. Тъпа гъска. Кога ли съм казала нещо умно, че сега ли?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пет Мар 20, 2009 9:56 pm

Ето това, което не можах да кажа на никого. Нито на тези, с които съм всеки ден, нито на тези, с които не съм се виждала, но сме пирятели. Ето това, което е в мен, заради, което боли. И ето двамата души, които ме изтърпяха докато напиша всичко. Благодаря на Тео, че беше така мил да ме успокои, на Ев, че успя да ме разплаче, че обеща да бъде винаги до мен. Най-вече и благодаря за това, всъщност и на двата, че успяха да ме разплачат. Че накараха тежките, горчиви сълзи, сдържани толкова време да рукнат. Защото заради тях ми олекна. Нищо, че не се познаваме. Обичам ги.

Ами... Преди време, на осемнайсти декември, като ходихме да празнуваме нова година с класа, както винаги де, беше голям купон. У дома цял следобед се гласих, тутках се, гледах се в огледалото.... Дрън-дрън, ти знаеш. С никаква цел, обаче. Знаех, че за всички хора съм си просто нещо. Не човек, камоли пък момиче. Та, суетих се, голямо суетене беше, исках просто да им покажа, че съм различна, че не съм от камък, че и аз си имам страна, която не учи, която не знае, която се забавлява. Без друга цел обаче. Волна като птичка. Имам впредвид не харесвах никого, не исках да съм с никого... до тая вечер през декември. На дискотека беше голям купон, рано, ама си беше купон. В началото прекалено тъпо, не намерихме нищо за пиене, обаче няколко момчета донесоха водка и бира. И аз се забавлявах с другите като никога, беше страхотно, искам винаги да помня тая вечер. Последната празнувана нова година с любимите ми хора от класа.... И в тая стархотна или сега като се замисля ужасна вечер Той се появи от нищото. Не от нищото... не буквално. Учим клас до клас вече седем години. Обаче аз го знаех просто по име, никога не ми е пукала за него, никога не му е пукало на него за мен. Не че сега му пука. Само че оная вечер беше толкова хубаво, когато бяхме пред КИНГ, когато всички пиехме, когато аз бях от всички и на никой не му пукаше, че съм отличничка, стипендиантка, възприеха ме просто като човек. Само че само за вечерта. И после всичко угасна. На следващия ден имах първи час заедно с а клас, логично и с него. Ала всичко си беше същото. Ужасно еднакво с предишните дни. В тоя проклет, първи час по немски, в гадната леден сутрин, осъзнах, че го харесвам. Само че проблема ми беше, че не можех да бъда като момичетата, които харесва той. И досега не съм като тях. След оная вечер, след сутринта на деветнайсти, го харесвах, зяпах го скришом по немски и си мислех за него. Това. И точка. И досега не знам в кой глупав момент чаках да го видя по коридорите, умирах да ми каже името. Може би, когато каза нещо за мен по немски, тоя срок, може би преди месец . Ставаше дума за задачите по математика, как щом аз не мога да ги решавам, тогава и той си има оправдание... И... Аз съм отчайващо глупава и отчайващо самотна, и отчайващо неопитна. После след контролно по математика, им казвах задачите, на него и на приятелите му. Не ми пукаше, че ще ме хванат, неведнъж бях рискувала за приятел... Давах им задачи, тетрадка, посочвах им в учебника. Взех помалагото по български, за да им го дам и да искарат по математика. Само, за да ми го върне после той. Разбираш сигурно, че съм тъпа, глупава, неопитна... Ясно ти е, сигурно. И през всичкото това време, в което лудея по нго, мисля за него, го виждам как всеки ден прегръща с една приятелка по коридорите. А тя ми е приятелка, предполагам, предполагам, че си я обичам, само че... Имам чувството, че нещо ме реже, когато ги видя. Знам, че не ходят, не съм тъпа, проумявам го, само че виждам как тя го докосва, как той я пергръща и треперя, имам чувството, че... просто не мога да ги понясам заедно. Независимо какви са. Когато беше слънчево и играехме модул навън, Дес ме повика, зада иде да го види и ми идеше да умра. Прегръщаха се, приказваха си, смееха се, а аз стоях с ръце пред гърдите, молейки се проклетата топка да не дойде към мен, да не се ложи да си показвам баскетболните умения пред него. Беше ужасно. И после... После те дойдоха... И тя тръгна да се заяжда на бъзик с него, че не ме познавал. "Запознай се с момичето." „Ние се познаваме, хахх." "Как се казва тогава?" "Михаела.", "Хайдее гушни момичето." и той ме прегърна с една ръка през кръста. И аз знам колко тъпо и празноглаво звучи, ама аз оглушах, не виждах, само ми се огъваха краката. Всичко беше прекалено бързо, прекалено бавно, всичко беше размазано, странно. После ме пусна и аз се върнах на земята. Гледах го и проклетата свирка се чу навреме слава Богу. През целия час давах всичко възможно да играя, да бъда поне малко като господин Спортен идол, дето го награждавaт, наобикалят, радват му се и му рошат косата. Зяпах го целия час, искаше ми се да съм като него. Около трийсет минути след началото на часа той отпраши към тях. Бях завеяна, приятелките ми се шашнаха от това, че правех нищо. След часа побързах да се прибера да седна на компа и да пиша, пиша, пиша, пиша в онлайн дневника, защото там в тоя форум никой не ме познава лично и не може да ми се хили на тъпотийте. Онзи ден дойде в историята и ме попита за задачите, за контролното. Или изглеждам прекалено тъпа, или прекалено умна не съм сигурна. Обяснявах му, дадох му пищова, тетрадката, две от задачите. И той искара. Благодарение на мен. Знам го. Има пет. Бях по-щастлива, че говорихме малко, отколкото, че аз имам шест. Пък на връщане от даскало се прибирахме заедно до някъде. Заради тъпото обучение. Не чак толкова тъпо, щом говорих с него. Цели пет минути без Дес... Бързах напред, за го видя. Само да го видя и да се прибера у нас, да си мисля за него, да го виждам в мислите си. Като тъпачка. Каквото съм, явно е. Та, той ме заговори, повика ме и аз намилих крачка. Пита ме за математиката, казах че имам 6, а той се изфука със шестицата по български .Казах му, че това е единственото нещо в което съм наистина добра. И той е така. Сам си го каза. Ако не беше госопдин баскетболист и мед за мухите, щяхме да бъдем сродни души. Сигурна съм. Та, приказвахме. За даскало, за обучението, за... ?! Бях преклено заета да си мисля за него и че го виждам и да благодаря на Бог, че не ми се връзва езика, а на против. Което, обаче понякога далеч не е полезно, както, когато изръсих, че имам тройка на волей... Та такива ми ти ужасни работи. Празноглави, тъпи, празноглави, неопитни, глупави, ама ужасно важни за мен. И днес докато гледах ония пикли да се разхождат фукайки се си помислих, че никога няма да съм като тях. Никога. Никога. Никога. Като видях Мая с букета и лентата си спомних за ужасния сън, как тя е толкова по-различна от мен. И как бих дала всичко, за да бъда мъничко на нейно място. Кифленско е, глупаво е. Само че ми иде да плача, да плача, да плача, да викам и да креящ, да руша, само за да не мисля за него, за нея, за всички други. Само да не мисля за него.
Е, Ев смей се, подигравай се... Това съм аз. Глупачка, която винаги иска невъзможното и която си е обречена да е сама. Смей се на какви неща се ядосвам и за какво ми е мъчно, и защо съм депресирана.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пон Мар 23, 2009 10:39 am

Болна съм. Кашлям, боли ме гълрото, лошо ми е, повръща ми се и като стана се клатя, все едно съм се натряскала. Ужасно е. След няколко часа имаме немски и аз не съм там. Мога само да си мисля какво ще става. Ужасно е.
На всичко отгоре както си седях и чаках да ми зареди форума се ядосах безкрайно много. Изведнъж ми причерня и реших, че мразя всичко оригинално и че искам да живея в един ужасно клиширан свят. Писна ми от всичко оригинално. Всеки се бори да е оригинален. Да върши оригинални неща, да се облича оригинално, да говори оригинално, да пише оригинално, да... Ооо, писна ми. И от всичката тая оригиналност /?!/ ме досмешава, само като се сетя за думата... Ххаха. Толкова е... глупаво?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Чет Мар 26, 2009 11:20 am

Междучасието преди информационни технологии, 26 март, деня, в който се върнах на даскало, гаден тъп, глупав, ужасен, проклет ден /очите му наистина са страхотни, и косата също, както и оранжевата блуза, оранжево много му отива/
Срещна ме в коридора. Гледах докато пи вода, гледах го, гледах го, гледах го, гледах го като се обърна и.... Отдръпнах поглед, ама май беше прекалено късно и за всеобщо унижение той видя, че го гледам. Добре, че хората са прекалено заети със себе си. Слава Богу. Еххааа, бях забравила колко е яка тоя тип клавиатура. Тъй, все едно, погледна ме с ония прекрасни, светло сини очи и ме попита „Мише, оздравя ли?” и аз казах едно бързо „Да.”... Охх, защо не може да съм като нормалните момичета да заекна, да се изчервя, да имам време да помисля поне мъничко, преди да отговоря. Да запърхам с мигли, да ми запърхат Купидони около главата или нещо такова. Аз просто се забравяма на кой свят съм и карам през просото.
Май скоро ще започна да говоря със стената за проблемите ми тъй като скъпите ми приятели са прекалено заети с различни неща като да решават задачи по математка, да пишат есета по литаретура, да пишат съчинениея по география, да се изрусяват, да се.... Да му имам и приятелите.
А и май студента по информатика се уплаш от мен и не идва да ми проверява тетрадката, която е по география, а не по ИТ, тъй че тоя път резкия, леден тон спрямо Тиш помогна. Алилуя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Пет Мар 27, 2009 11:13 pm

Офишъл чалгиус вечериус 2. <img src=" longdesc="51" /> Побъркахме чалгата. Наистина. Днес разбрах, че има песен на име Секс на някакъв Никсън, обаче я побърках тая вечер. Сипят ми чалга една след друга песните и е страшно идиотски готино.
Студента по информатика наистина се страхува от мен. На човека много сили му трябвах, за да ми поиска тетрадката и да я види. Голям страх, голямо заекване, голямо чудо. Бреей. Никой не съм изяла. Е, вярно бия Светльо от време на верме /хм, хм, но комент/, ама студента янмаше да го убия. Ххахах, нека му. Very Happy
Не ми стигат три точки за българския. Ххахах. Три точки .Хха. Три точки .Три точки .ххехех. Няма да се ядосвам. Усмивкааа.
Обичам го. Обичам го. оО Казвам го. Пиша го. Мисля го. Обичам го. Обичам, обичам. И нямам търпение да дойде заветния час по немски в понеделник. Предварително ще изотвя план как да се приготвя достатъчно бързо и да направя контролното едновременно. Е, за Светльо ще има малко неудобства като да стои почти изправен на чина през почти целия час и да ме крие докато се глася, ама той е мил и добър и ще го направи, сигурна съм. Chuckle Ух, нямам търпение да го видя. Ще го изям с поглед. Дам .Обичам го .Толкова е хубаво.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 22
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   Нед Апр 12, 2009 1:27 am

12.04.09г., последния ден от ваканцията, деня преди немския

Обичам ви. Саш, да обичам те. Страшно много. Не съм предполагала, че след всички караници пак ще бъдем приятелки. Нашите отношения са по сложни и от тия между Брук и Стефани в Дръзост и красота /вечната сапунка, ще ни надживее, знам, знам/. Та... Беше ужасно като замина за София оня ден. Прибрах се съкрушена и не ми пукаше от нищо и за нищо, само знаех, че тоя път няма да звънне звънеца в три и ми беше адски гадно, че няма да влезеш в незабравимата Робиева роля, пък аз няма да се правя на полуидот, не пълен идиот и да вървя, клатейки се, с думите "Ти все пак не искаш ли цигара?" и "К' стаа, брато?". Саш, страшно ти благодаря за всичкото търпение около издирването на Обувките. И за съветите за понеделник, незабравима картинка бяхме пред огледалото с несесера и хронометърра, просто. Чакам да минат тия шибани две седмици и пак да се впуснем в дивия живот на дивите простотии.
Диди, душко, откровено казано, често ми лазиш по нервите. Направо ме побъркваш, обаче пък как да не се спука от смях човек като предварително измислим диалозите и после като ги казваме ти ми повтаряш всяка дума все едно съм малоумна. Или пък как да не ми беше смешно с брат ти, докато играехме незабравимото Монополи /макар те пак да ни смазаха/ , той като ти вика "Ама, ти изглеждаш по-умна като мълчиш." и незабравимото "Оф, пак и бляскат очите, пак си е взела дозата.".
Хареса ми пак да бъда старата аз. Хареса ми пак да бъда малка. Хареса ми пак да стана в девет, за да се видим в десет, както в добрите стари времеена, в които играехме на Мръсна криеница по нивите, лозята, деретата и оная стара чешма, до която вече всички ни е страх да пристъпим. Или пък, както когато вилзахме в църквата... И брат ти ни заключи. Да, винаги съм знаела, че той е идиот. И Иво нашия тогавашен спасител. Мамка му, адски страшно си беше. Хареса ми пак да бъда старото аз, което стана в осем и половина, за да се видим в девет и половина и да играем на оная проклета игра, която измислихме, когато бях... Четвърти клас?! Колко време мина. Колко вода изтече.
Миро. Пич, и ти трябва да намалиш хероина. (rofl) Не ти се отразява добре. Като цяло, обаче много ни прецакахте с оня фалшив кент на тъпата игра. И все пак един ден ще си го върнем. <img src=" longdesc="51" />
Иво. Хм. Не те мразя. Вече не те мразя, защото както дълбокомислено отсъдих времето тече като пясък през широко разтворени пръсти и няма време за омраза. Ами да мъдра съм си, както ви е добре известно. А. Знам, че и ти не ме мразиш... вече. даже и като ме обвини за глада в Сомалия и за глобалното затопляне, когато Саш и Миро направиха кент. И когато тръгна със стола към мен. И тогава не ме мразеше. Дааа, не ме мразеше и когато се опита да ми счупиш ръката /три пъти/. Добре де не се опита да я счупиш, знам че нищо ми нямаше, ама на следващия ден наистина ме болеше. И все пак не съм виновна за шибания глад в Сомалия и глобалното затопляне. А, ето и нещо общо между нас. Да ни се чуди човек. Думата шибано - любима ни е. Страхотна дума. И все пак, мой човек, сори, не ме мразиш. И аз теб. Което е жалко, защото омразата ни беше страхотно нещо. А аз бях наистина свирепа оная последна вечер около огъня преди година и половина... или две... Или, Боже времетео тече ужасно бързо.
та... Обичам ги. И тая ваканция беше супер. Заради всички. Е, естествено момичетата си имахме и по интересни теми от глобалното затопляне и глада в Сомалия, за който бях обвинена, ама все едно... А, да и гаврата с мъртвите кучета беше гадна. Казах ви аз, че само ненорамлни биха замярали мъртви кучета с камъни. Макар тогава най-големия ни проблем да бе, че лудата приятелка на баба ме позна... Roflin' Нищо. Беше супер. И ескортирането към Саш и Иво беше супер. Направо щях да умра от страх тогава, честно.
Е, ваканцията свърши... А времето тече все по-бързо и по-бързо, и по-бързо. И ние растем ли растем. Следващата година ще бъде още по-различно. Тук. В Търново. Със или без Бога на любовта, ще бъде много по-различна, макар че аз си знам, че като си дойда пак е се почувствам като в четвърти клас... когато още играехме на Монополи след дъжда на Слънчевия кръг и не се плашехме от пълзящите гадинки...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: просто аз :)   

Върнете се в началото Go down
 
просто аз :)
Върнете се в началото 
Страница 1 от 3Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Passive Aggressive :: Sleeping with Ghosts :: Personal Creations :: Дневници-
Идете на: