you know i'm no good

Заглавие: you know i'm no good Чет Май 13, 2010 9:02 pm

Такааааам! Реших, че е време да ви се представя. Мария, на 17 години, родена на 16.12.1992г. в Сливен. Уча в ГПЗЕ "Захарий Стоянов" демек Езиковата в Сливен. Слушам каквото ми хареса, основно ска, реге, фънк, джаз, ъндърграунд, трип хоп и всякакви други изгъзици + съм фенче на Горан Брегович! (който е моята единствена чалга, ако мога така да го нарека). Викат ми Мим принципно, ама може и Мимз, Мимс, Мимчо, Маргарет Тачър или просто Тачър бейбе! Не обичам много много да гледам филми, особено ако са от последните години. Ценя само тези..., всъщност и аз не мога да кажа кои точно ценя, нооо са яки! xDxD Обичам да чета книги, всъщност, чета почти постоянно и не излизам от нас без книжка. Току-виж ми станало скучно и току-виж тази книжка може да запълни скуката.. ^^ Смятам Грегъри Хаус за най-перфектния мъж, който съществува на Земята, нищо, че е fictional character. Затова и си търся такъв тип, което обяснява много неща, случващи се в моя любовен живот. Стрелче съм, ама не вярвам на всичките глупости за зодиите, дори не знам защо го споменавам това. Всъщност.. знам, защото не знам какво да кажа друго. А да! Преди се занимавах професионално с музика, сега.. тц. нъц. сега единственото, за което мисля е какво за бога ще кандидатствам догодина.. ^^ Иииии да. Питайте, ако се интересувате нещо.

Заглавие: Re: you know i'm no good Съб Май 15, 2010 9:53 pm

Професионално с музика? Пееш или свириш на някакъв инструмент?
:)

Заглавие: Re: you know i'm no good Съб Май 15, 2010 11:05 pm

пеех доста години от първи до пети клас.
после от седми до девети.
в крайна сметка не ми оставаше времето да уча
и реших, че образованието ми е по-важно от това да пея.
а колкото до инструментите, пробвах да свиря на китара.
тоест бившият ми се опита да ме научи да свиря на китара, но
не му се поучи. в момента се уча да свиря на хармоника, защото
просто няма такъв друг инструмент. в смисъл.. уча се да свиря на хармоника,
защото имам на мечта, която адски много искам да сбърна, колкото
и егоистично да звучи.

Заглавие: Re: you know i'm no good Сря Юни 23, 2010 8:06 pm

целта оправдава ли средствата?

Заглавие: Re: you know i'm no good Сря Юни 23, 2010 9:18 pm

зависи от целта.
по принцип съм адски амбициозен човек и когато си навия
нещо на акъла, ще умра, ама ще го направя.
донякъде инат, донякъде воля, донякъде болна амбиция
са съчетани в мене.
ако целта е нещо, което искам от край време, не бих се спряла
пред нищо, за да я достигна. дори и ако трябва да живея сама
като скот след това.
за момента има само две такива grande цели, за които съм готова на всичко,
само и само да ги постигна. ^^
всичко друго е по-скоро тип "мечтата на глупака". мечта, която лесно
може да бъде изпълнена при добро желание..

Заглавие: Re: you know i'm no good Сря Юни 23, 2010 9:40 pm

тайна ли са целите :Р ?
имах предвид нещо тип готова ли си да мачкаш,да минаваш през човешките чувства и да рушиш,за да постигнеш някоя от тези две цели?
ии интересен човек си ми,много. Smile

смяташ ли,че има нещо(период в живота ти,конкретна случка..) което те е направила такава каквато си?преживявала ли си някаква драстична промяна в личността,във възгледите,мирогледа?

Заглавие: Re: you know i'm no good Чет Юни 24, 2010 6:17 am

напълно да. готова съм да размажа дори приятелите си, за да постигна дори една от двете. друг е въпросът, че двете цели нямат нищо общо с хората около мен, в смисъл... те се отнасят само до мен, моите лични качества и преимущества и това колко силна съм от чисто волева гледна точка.
а колкото до това дали съм преживяла нещо драматично, което ме е променило... да. така е. само че, мисля, че всеки някога е имал такъв момент. на мен ми се наложи да порастна за по-малко от седмица, да престана с лигавщините и да започна да мисля като възрастен.
виж, работата е там, че когато човек остане сам, напълно сам, осъзнава, че хората не струват. хората ще те прецакат, хората ще ти направят живота черен, освен ако не се опираш само на себе си. ти самият няма как да се предадеш и да престъпиш принципите си. аз осъзнах това преди повече от година. може би година и половина, когато останах без приятели и то именно тогава, когато имах нужда от тях. доста се промених от това, което бях преди, сега като се замисля. но така трябваше да стане.