Lilly.
Anything but ordinary
Брой мнения : 1439
Join date : 04.09.2008
Местожителство : in your eyes.
 | |
Joker
coldplayer
Брой мнения : 530
Join date : 28.09.2008
| | Заглавие: Re: Просто една книга, а с толкова голямо значение Чет Юни 17, 2010 2:50 pm | |
| ах! аз ще дам живот на темата ти. 
такива книги има много. и обикновено реакцията ми би била да подхвана дъг или джонатан сафран фоер.
този път не. щe разкажа за последната такава, която ме.. ах, тя не ме промени.
по-скоро ми даде надежда. ще разберете защо.
книгата се казва the film club на david gilmour. за жалост моето издание не е така прекрасно.
всъщност я купих, защото по английски трябваше да си изберем книга, а тази
ми се стори тънка, обикновена и.. свързана с кино. естествено. но тя се оказа много повече.
не съм предполагала, че ще ми стане една от любимите истории.
сюжетът е следният. бащата - дейвид, забелязва, че синът му не се справя добре в училище в последно време.
от доста време, всъщност. и, каквото и да опитват, успехът му не се подобрява. той е очевидно
непригоден за училище.
бащата му предлага сделка, която да обмисли внимателно, защото може да разруши живота му.
сделката е - може да не ходи повече на училище. не трябва да плаща наем. не трябва да работи.
просто трябва да гледа по три филма на седмица с баща си. по избор на бащата.
това е обучението му.
естествено, той се съгласява, и.. така.
останалото е история, както се казва.
няколко момента на път да пропадне всичко. съмненията на бащата, че е взел правилното решение.
естествено. това винаги го има. в реалния живот.
а най-хубавото е, че това е истинска история. дейвид гилмър наистина е оставил сина си джеси на домашно филмово обучение.
дейвид гилмър е писател, работил е в телевизията и е.. филмов критик.
в момента джеси е.. жив и здрав. успешен с групата си corrupted nostalgia, които, между другото, на мен лично ми допадат.
има целият си живот пред очите, млад е и е получил възможно най-доброто обучение. дали вече е в университет,
завършил ли го е, хм, това сега няма как да знам, защото книгата свършва преди това. но е една от бъдещите цели
в заключващия абзац. сигурно е. не се съмнявам.
защо е толкова важна? много лесно. ВИНАГИ съм смятала, че чрез кино може да се даде подходящо
обучение, винаги. мен може би ще ме е страх да оставя детето си така. не съм достатъчно смела.. което е лошо.
но предполагам бих. просто другото родителско тяло сигурно не би позволило. все едно
намирам книгата за удивителна. всички тези мини ревюта на филми, които, ако не познаваш филмите, не те интересуват
и книгата няма да те впечатли сигурно. това отношение баща-син. то е.. невероятно. разбирам да не беше
истинска история.. нямаше да съм толкова впечатлена. но е. реално е като пръстите ми, които пишат това сега.
реално е като джеси и като дейвид, които са преживели тая удивителна история. реално е.
ще дам тая книга на баща си да я прочете. да види, че може така, става така, както аз съм казвала.
защото ученето чрез кино не е мързел, може да е много по-трудно от това в училище, а още повече,
което е най-важно - ЩЕ те научи със сигурност на много по-важни неща от тези в училище.
в книгата имаше еин прекрасен, перфектен абзац. как беше..
and then, like that, he was gone. i thought, well, he's nineteen, that's the way it goes.
at least he knows that michael curtiz shot two endings for casablanca in case the sad one
didn't work out. that's bound to help him out there in the world. can't ever be said now
that i sent forth my son defenceless.
не е. не е. | |
|
