space monkey -_-

Заглавие: space monkey -_- Пон Мар 01, 2010 7:42 pm

01.03.2010г.

Първо, честита Баба Марта на всички! Да сте живи и здрави, бели и червени и винаги засмени.. ^^ Второ, днес беше супер якия ден! С един мой съученик цял ден пяхме "I like to move it, move it" и "Who let the dogs out, who, who, who..." и си танцувахме като луди в и извън училище. Беше сладурско, защото всички се обръщаха да ни гледат и а ни сочат, а на нас, е, просто ни беше весело. Като цяло мразя първи март, защото е един от малкото дни, в който трябва да търпя лицемерието на хората. В смисъл, добре, обяснете ми как за бога човек, с който съм скарана от близо година и нещо и с който не сме в никак добри отношения, ще дойде и ще ми сложи мартеничка. И за да бъде пълно лицемерие, ще ми се усмихне и аз ще се почувствам длъжна да му сложа и аз мартеничка, защото в крайна сметка той се е прeстрашил и се е доближил до мен и е направил някакъв "благороден" жест. -_- Мразя всъщност.. целият месец март. Добре, кажете ми, честно ли е хората, които се казват Мартин, Мартина, Марта и прочие да имат ЦЯЛ МЕСЕЦ (!) имен ден?! Не един ден, не два дена, а цял месец! А по света има хора без имен ден... Тц, гадно. Мразя месец март също така, защото това е месецът на областните кръгове, а аз обикновено съм се класирала на 2ри кръг на почти всички олимпиади, което значи, че почти всяка събота и неделя аз ставам в 6, за да мога в 8 да съм в съответното училище. Което от своя страна значи, че не мога да си почина като хората. Което пък предпоставя изнервеността ми. Та.. говорих за днес. Ъъъм, видях Цветан. Бившият ми приятел. Странното е, че вече не усещам онази буца в корема си, нищо не ми се свива, нищо не ми трепва, нищо... Единственото, което усетих беше, че не се чувствам на мястото си около него. Беше с някакво момиче и ми стана мъъъничко кофти. Защото в крайна сметка аз не си позволих да тръгна да се свалям с никого, а той.. месец и половина след като скъсахме вече излизаше с други. Ъъъм, може би драматизирам цялата история? В крайна сметка, не трябваше да очаквам аз да продължа, а той не.. Но някак.. искаше ми се да страда малко по мен, да ме потърси. You know, the usual stuff. Абеее нашата история с него беше адски шашава и странна, по-добре, че и сложихме край.
После се прибрах у нас, мислейки за това, че той е move on-нал и че аз съм move on-нала и за това как всичко се променя вече и.. бях щастлива от това.
Понеже след това нямах какво да правя, защото за утре нямам други предмети освен химия, физика, немски и математика, а съм изпитана по всичко, реших, че мога да си пропиея деня. Гледах най-после "The Lovely Bones". Книгата ми е една от любимите, затова очаквах и филмът да е на ниво. Малко е объркващ, но пък хубав. Просълзих се на толкова много места. Абе, хубав е филмът, трябва да го гледате. Препоръчвам го.
Anyway, i gotta go. ^^
C ya 2morrow.

Заглавие: Re: space monkey -_- Пон Мар 22, 2010 12:28 am

21.03.2010г.

Хееей, readers!
Не съм писала отдавна, но почти нямам време да се добера до компютъра, освен ако не е emergency за писане на домашно. Времето в Сливен вчера и днес си беше невероятно, затова реших да не си пестя от времето, а да навлека анцунга и да отида на мястото си за бягство от реалността с "Майстора и Маргарита" под ръка. Така и направих. Когато отидох там, беше 4 часа някъде. Имах огромна нужда да отида, защото главата ми беше гръмнала от учене. (Info: Утре имам контролно по история и трябваше да науча 6 урока един след друг за Следвоенна Европа през периода 1945-1990) Не знам дали повечето от вас имат такива места като моето. Имам предвид, място за бягство от реалността, място, където всичко, което имате е една хубава книга и цялото спокойствие на света, място, където никой не се интересува от това, кой сте всъщност, каква е историята ви, колко се мразите и се проклинате заради нещо, което сте извършили, място, където сте само вие, насаме със себе си. Е, аз имам такова място. Нарича се A perfect circle и представлява един изоставен басейн, обрисуван с графити близо до стадион "Хаджи Димитър". Там е моят миг спокойствие. Там е моята пет етажна полупостоена полуразрушена болница, само че вместо в Сливен. Обичам това място! Вчера разбрах, че не само на мен носи спокойствие. Старата Мария в мен би се почувствала ужасно, че нейното място за бягство от реалността е и нечие друго място за бягство от реалността. Но сегашната Мария се радва толкова много, че не може да ви го опише дори. See, вчера докато се разхождах около A perfect circle, търсех едно място, което исках да видя, за да възкреся едни спомени. Видях го и почувствах нужда да се върна пак на A perfect circle. Когато го направих, видях един мъж, може би 22-25 годишен с дистанционно в ръка. На земята имаше одеало с яке, раница и кутия в/у него. Реших да не го заглеждам, защото би изглеждало наистина странно. Но ме глождеше отвърте. Защо беше това дистанционно? Направих бързо предположение и.. то се оказа вярно. Самолетче. С жълти перки, черно отгоре, червено отдолу. Пикираше /у дърветата. Продължих да вървя, но от лицето ми не слизаше усмивката. Моето място правеше някой друг щастлив, като му носеше спокойстие. И това правеше мен щастлива. Днес.. докато си четях поредната доза "Майстора и Маргарита" отново на A perfect circle, изведнъж чух звуци на.. сякаш бяха на тарамбука. Обърнах се и видях едно момче да стои с гръб към мен, чиито ръце се движеха ритмично. Тарамбука. Зачетох се под съпровода на тарамбуката. Спрях. Погледнах към Карандила. Не бях се усещала толкова широко усмихната от няколко месеца насам. Момчето с тарамбуката ме погледна и ми се усмихна. Аз смутено продъжих да чета, за да не ми се налага да го поглеждам.
Та.. мисълта ми е.. казват, че хората, които обичат да четат книги, го правят, за да не се чувстват самотни. Когато си на A perfect circle, никога не си самотен, защото споделяш спокойствието си с останалите, които го използват за бягство от реалността. Ето защо аз никога няма да бъда самотна. Защото давам на някого спокойствие и защото неговото спокойствие ме прави щастлива.

Мим| Момичето, което обича да прави останалите щастливи.

Заглавие: Re: space monkey -_- Пет Май 07, 2010 11:54 am

07.05.2010г.

Здравейте, здравейте!
Винаги съм смятала, че колкото повече отлагаш писането в блог или дневник, толкова повече ти се струва, че няма какво да кажеш. И този случай не прави изключение, всъщност, случиха се адски много неща, просто... не знам как да ги
класифицирам и систематизирам. Първо априлската ваканция бях на гости на супер добрата си приятелка Стеф във Варна. Там бяха също и няколко старозагорски кучета - Яни, гаджето и Дидо и най-добрия им приятел Бобчо. Там нещо се надушихме с Боян само че аз не бях особено готова за връзка от разстояние ииии трябваше да се раздушим на бързо. Истината е, обаче, че си паднах от едно момче и затова се оказах "несподобна на връзка от разстояние". Мдааааам. Не знам дали ви се е случвало просто да искате да имате някого, не да имате лигава детска връзка изпълнена с умалителни имена, плюшени играчки и прочие. На мен ми се случи това с него. В смисъл... искам от него нещо като friends with benefits relationship, което устройва и мен, и него. Не знам дали би се получило, но за сега нещата вървят относително странно. Damn, все още ми се струва, че няма какво толкова да напиша... затова... няма да пиша. ^^

Мим|Момичето, което няма какво да се похвали.

Заглавие: Re: space monkey -_- Чет Май 13, 2010 9:36 pm

13.05.2010г.

Обобщение на седмицата:
*понеделник 10.05.2010

Стефунчето ми имаше рожден ден. ГОЛЯМ МАЙТАП! Разбира се, трябваше да се направи нещо култово. Е, направихме го. Аз, тя и Таге (един финландец) си писахме на български. Накарах пича да си превежда с гугъл транслейтър и да ни отговаря на български, а преводите можете да си представите колко свързани бяха... По едно време Стеф ми се обади по телефона и двете избухнахме едновременно в смях и 10 минути се смяхме без да спрем. Накрая аз изтърсих култовото "Стеф, знаеш ли какво... искам да ти честитя рождения ден на живо през телефона", след което последва нова вълна смях. Денят беше скапан, защото се бях депреснала, че Пеньо се е натискал с някоя, докато е бил на Карандила. И фактически отричах, че си падам сериозно по него цял ден.

*вторник 11.05.2010
Три часа немски. Тъпня. Пълна скука. И разбира се, госпожата реши да ни изненада с Schreiben на тема Алтернативни превозни средства в Берлин. УЖАС! И при моите оценки, според които за сега ми се оформя 5.42 за сега, се получи малко изгъзица, защото трябваше да изкарвам само 6. Но нищо не се знае, още не съм си получила контролното. ^^ По физика също трябваше да правя контролно, но тя забрави, а аз се бях скъсала да уча. Саня ми изтърси "Ти да не би да ходиш с Пеньо?". Не бе, хорааа, не ходим, просто се натискаме, а аз си падам по него, а дали той си пада по мен е спорен въпрос. Накратко вторникът беше shitty day.

*сряда 12.05.2010
Такаааа. Аз и Сисчо вървим пешачката до даскалооо. Ужас! Жега! Не се понасяя. Стигаме благополучно, но вече сме вир вода, разбира се. Пърчи час - ЗИП. Говорим някакви глупости за това как е основана Европейската икономическа общност, известна днес като Европейски съюз. Междучасие. Сисчо прави предложение да си тръгнем. МНОГО ЯСНО! Все пак на 13 имаме класна по БЕЛ, а аз нищо не съм чела. Иииии go, go, go.. вземаме си партакешите и право в библиотеката да си върна книгите. После шуптала шуптала до скейт шопа при Любо, който очевидно вече ме смята за толкова близка, че да ми се ебава за това, че между мен и Пеньо има нещо. Супер. Как да им обясня, че не ходим. Няма нищо между нас. Гледах RocknRolla, щото нямах какво друго да правя, аааа филмчето е суперско. <3 Butler беше божествено як. Вечерта слушах на Пеньо и на Калинката излеянията по радио БарДака и си писах с тях. Беше забавна вечер и забавен ден като цяло.

*четвъртък 13.05.2010
На училище. Първи час физика. Разбира се, вдигам ръка. Имам нужда от 3та оценка спешно, но, уви, нямам късмет. Втори час биология. Скука. Чета анализ на "Ралица". Трети час английски. Споря с господина за специалните предмети и за натоварването в училище. Тоя е малоумен. Иска да ми каже, че изобщо не било натоварване, това, което изживявам всеки ден без събота и неделя. Четвърти час география. Изумена съм как успявам да манипулирам госпожата, че си уча уроците. Всъщност отчаяно се опитвам да измисля увод за Яворов, но дочувам някакъв нейн въпрос и отговарям правилно. Жената адски много ми се кефи, а аз нямам идея на кой урок сме точно. ^^ През междучасията се измъквам в съседната стая, където всички са се зомбирали да учат думи по немски. Щели да имат контролно и ме карат да ми разяснявам, защото са английска паралелка. Ъъъъм, да, отново отнасям похвали за смеха си, който бил като на Уди Кълвача. Класна по БЕЛ. Цял ден се обяснявам как ще се падне "Сън за щастие", обаче никой не ме слуша. Е, точно това се падна. Точно, което исках. Ама ще видим какво ще изкараме и там. Прибирам се. Отбивам се в аптеката, за да кажа на Пеньо, че знам как е "минижуп" на испански, но разбира се не му казвам... Не че не знам, просто.. не е заслужил още да научи. xD ^^
Home. "Смъртна присъда" на Ивайло Петров. Portishead. Яко mood.

Заглавие: Re: space monkey -_- Съб Май 15, 2010 5:37 pm

15.05.2010г.

Докато вървях от училище към вкъщи, си мислех за противоречията между мен и майка ми. В интерес на истината никога не се бях запитвала от къде идват тея вечни дразги между нея и мен. Не знам дали просветлението дойде от мрачното време навън или от песента на Tricky "Hell is around the corner", която слушах в момента, но дойде. Майка ми винаги беше искала да има перфектната дъщеря, която я слуша покорно, има отлични оценки, чисти къщата и се държи и облича като една млада дама. Погледнах се във витрината на магазина, покрай който минавах. Бях облечена с любимите си широки дънки, които са на брат ми, но аз ги нося, защото ме кефят, анорак, косата ми беше вързана на кок, с диадема и кецове. Ни най-малко не приличах на обикновено момичетата, които минаваха покрай мене с дамски чанти, токове, деколтета и други неща. Първа разлика с идеала на мама. Аз обичам да нося мъжки дрехи или дрехи, които да са ми адски удобни поради забързаното ежедневие, което водя. Мама обикновено не може да приеме факта, че аз отказвам да нося високи токове, поли и изобщо неща, които да подчертават извивките на тялото ми. Тя всъщност не може да приеме много неща у мен. Например това, че обичам да чета книги, че понякога имам нужда да избягам от света, който ме заобикаля и да се усамотя някъде, че се дистанцирам от хората, защото не им вярвам, че имам познати, а не приятели, че слушам музика различна от комерсиализираната чалга. Накратко майка ми ме смята за изперкала депресарка без приятели. И това само защото не отговарям на идеала и за дъщеря. Цялата работа идва от там, че ние двете с нея имаме прекалено различни представи за това какво трябва да бъде едно момиче. Нейната - безхарактерна кифла, която да мисли само за това как трябва да изглежда, моята - еманципирано мъжко момиче. Смятам да се поддържам към моята версия на съвременното момиче. Не мисля да се превръщам в тъпачка, която да носи тесни дънки, които правят гъза ми километричен, а краката ми - клечки. Не мисля да се превръщам във фръзла с топирана коса и един тон грим. Не мисля да се превръщам в това, в което майка ми иска да ме превърне. Защото дори мисълта за него ме ужасява.

Мим|Бунтарката

Заглавие: Re: space monkey -_- Съб Май 22, 2010 10:58 am

22.05.2010г.

Тадададаааааам!
I think you'll find everybody loves a loser!
Толкова обичам тая песен, а текстът и е толкова верен. Яд ме е, яд ме е, че
пак позволих да ме правят на тъпачка и да ме разиграват. Само че тоя път няма
да му е лесно хич. Все пак аз съм "Опърничавата" на Шекспир; кой може да ми се опре! Определено се оказа голям loser, нооо аз все още си падам по него, което е много мазохистично от моя страна, но, уви...
В четвъртък вече прекарах най-невероятната вечер в живота си, след посрещането на Нова Година ( което прекарах гушната в бившия си ). Бях в една прекрасна вила, цялата обзаведена в стар български стил, абее супер inspiring. Моето присъствие там беше заради Андрей, който почти не познавам. С Анди се запознах по много странен повод. Бях в градската градина, той свиреше на китара, аз пях, той ми хареса гласа, взе ми номера и каза, че някой друг път като си е в града, ще ме потърси да направим още една такава jam session. Е, разбирате как се оказах във вилата, на която имаше четирима китаристи. Андрей, Димитър, Ралица и Моню. Самата обстановка беше супер art. Цяла вечер свирехме и пяхме и с удоволствие се прибрах с усмивка на лицето си. Сравних мислено тази прекрасна майска вечер с една друга майска вечер, която смятах за прекрасна, но всъщност.. тя изглеждаше като сбор на пияници пред моята art вечеринка.
Anyway.. мисълта ми в момента е заета от това как да събера пари за концерта на Morcheeba, които обожавам. Не, всъщност "обожавам" е доста слаба дума в случая.. Просто искам на 20 юни да съм там, на техния концерт в София, защото.. за бога.. те са в България! Кога друг път ще видя любимата си trip-hop група на живо! Не ме интересува какво ще ми се случи, НО АЗ ТРЯБВА ДА СЪМ НА ТОЗИ КОНЦЕРТ! ТРЯБВА!

Мим|Супер искаща да отиде на Morcheeba

Заглавие: Re: space monkey -_- Пон Май 31, 2010 4:32 pm

31.05.2010г.

Напоследък си прекарвам суперско. Въпреки че почти всички са ме нарочили и ми се сърдят, защото съм единствената, която им казва истината в очите. Днес съм изключително възмутена от Боян, "бившия" си, ако мога така да го нарека. Вижте, не че ми липсва близостта с него или му завиждам, че си намери приятелка, докато аз зациклих на свалка с перфектния мъж. Просто.. той извърши нещо, което в момента ме вбеси. С първата ми голяма любов Цветан си имам история. Вярно, прилича на "Перла", но си я имаме. Любовта ни беше силна и ако аз не бях слаба психически, вероятно още щяхме да сме заедно. На 2рата седмица, откакто бяхме заедно, аз му пратих една песен. ЛЮБИМАТА СИ ПЕСЕН. John Mayer - Slow dancing in a burning room. На другия ден бях отишла в тях, за да го видя как е, понеже той беше ужасно болен с температура около 40 градуса и не можеше да я свали. Седнах на компа му, за да пусна малко музика и видях, че я е слушал цяа вечер. Пуснах я и двамата започнахме да танцуваме на нея гушнати. Тогава той ми обеща, че винаги ще сме заедно, независимо от всичко и от онзи ден нататък Slow dancing in a burning room стана нашата песен, а John Mayer емблематичен за нас изпълнител. Буквално всичко, което правехме беше съпроводено с музиката на John Mayer. Дори първият ми път беше на тази песен с Цветан. Разбирате какъв отпечатък е оставила тази песен в живота ми, нали? Разбирате какво значи John Mayer за мен? Той носи полъха на моята първа истинска страстна любов. Когато ходех с Боян, разбира се, нямаше начин той да не забележи моята слабост към John Mayer. Преди няколко часа забелязах, че е постнал във facebook, един много сладък кавър на Free fallin от концерта на John в Лос Анджелис Where the light is.. иии не издържах и го коментирах. "Не знаех, че слушаш John Mayer? o.O" написах. Отговорът беше, че е зарибил по някои негови песнички от мен. Изкефих се, защото и Цветан бях зарибила по John Mayer, а в момента му е любим изпълнител и съм убедена, че му напомня на мен. Но после видях... видях нещо на стената на Боян, което.. което просто ме вбеси. Той беше постнал Slow dancing in a burning room на стената на новата си приятелка. МОЯТА ПЕСЕН! МОЯТ ЛЮБИМ JOHN MAYER! МОЯТА ПЕСЕН, КОЯТО Е СВЪРЗАНА С МОЯТА ПЪРВА ЛЮБОВ. МОЯТА ПЕСЕН, КОЯТО ВСЕКИ ПЪТ КАТО ЧУЯ И СЕ РАЗПЛАКВАМ, ЗАЩОТО МИ НАПОМНЯ НА ЦВЕТАН! Почувствах се зле. Почувствах се използвана. Почувствах, че исках Боян никога да не бе чувал тази песен. Почувствах се така, сякаш ми я бяха отнели. НАШАТА ПЕСЕН - НА МЕН И НА ЦВЕТАН. Песента, която описваше нашата любов. В момента плача. И не мога да се съвзема. Не искам Боян и неговата приятелка да ни отнемат песента, защото тя е свързана с 5те най-красиви и най-мъчителни месеца в живота ми. Вероятно има много влюбени двойки по света, които се поздравяват с тази песен, само че.. и аз съм ОК с това, стига да не знам и да не го виждам. Уви, сега съм достатъчно депресирана от факта, че Боян ми е откраднал песента, че... мисля да се натъпча с мусака и да гледам Никита цяла вечер с цел да ми мине.

Мим|Изпадналата в емоционална дупка

Заглавие: Re: space monkey -_- Нед Юни 13, 2010 11:55 am

13.06.2010

Just like a waving flag, and then it goes back, and then it goes back, and then it goes back..
Целият свят е във футболна треска. ^^ И аз покрай него. Още от световното във Франция през 1998 година следя всички световни и европейски първенства по футбол. Не мога да отрека, че ми е адски забавно. Всъщност и от тогава почнах да гледам футбол. Та... обсебена съм от Световното в Африка. Не само заради настроението, което успя да ми предаде както всяка друго световно по футбол, но и защото участвам в едно състезание за млади коментатори на немски език. ^^
Друго, друго новоооо... Нищо.. освен, че трябва да почвам да си правя документите за Германия вече + че ме гъзят от всякъде в това даскало. Ако изникне нещо скоро, няма да се поколебая да го съобщя.

Мим|Аржентинската фенка

Заглавие: Re: space monkey -_- Сря Юни 16, 2010 11:11 pm

16.06.2010г.

шепот и страх, потънали в прах.
мислите пак ме насилват, няма как.
не знам, боли ей така.
къде е смехът?
...
денят е пред мен,
с пелерина закрива всеки спомен
за ТЕБ.

Прекалено много слушам ПИФ напоследък, което разбира се е по обективни причини. Изпаднала съм в една.. ужасна емпатия, която ме кара да се тъпча все повече и повече, за да се справя с нея. Не я искам, тя е толкова ужасно нещо. Не искам да съм нечие чуждо емоционално огледало и да преживявам мизериите на останалите заедно с тях самите.
Достатъчно ми е моето нещастие, което не знам дали е нещастие или какво е. Започвам да осъзнавам, че нищо не се предизвиква от земята, съдбата или нещо друго. Всичко зависи от човека. Само и единствено от човека и неговата мисъл и способности. На твоите собствени плещи лежи щастието ти, човеко. На твоя ум, на твоята импулсивна интуиция, на твоята душевност. Не бъди глупав, не търси вината в другите. Търси я в себе си. Реши проблемите си сам и бъди щастлив. Бъди. Съществувай. Живей. Имай смелост да рискуваш, да се впуснеш в нещо ново, независимо от края, който ще те очаква. Да, Мария, рискувай, кажи, каквото имаш да казваш най-после. Бъди смела. Хвърли се стремглаво напред. Карай да върви, пък каквото ще да става.

Мим|Искаща да и дадат нова вяра

30.06.2010г.

И такааааааам.
Край.
Свърши се поредната учебна година.
Остава само още една.
Денят е достоен за песента на Контрол "Най-щастливият ден".
Получих си бележника, но освен бележника получих и 'характеристика' от класната си. Голяма простотия, мен ако питате. Много се смях като я прочетох. И сега ще направя един цялостен анализ на истинността на тази характеристика и ще си дам отговор на въпроса аджеба как изглеждам в очите на учителите.

Преценка за развитието на ученика в образователно - възпитателния процес
- Ученичката е наблюдателна, интелигентна и взискателна към поставените и задачи. - Мда, това е така, ама чак пък 'взискателна'. Може би има предвид случаите, в които споря с учителите и им доказвам, че не са прави в това, което казват.
- Изпълнява с усърдие поставените от преподавателя задачи. - Ъъъъъм. Не точно. По-скоро точните думи са ' с отчаяние и нежелание ' или ' по принуда '.
- Изключително мотивирана за работа в час. - Толкова съм мотивирана, че си нося книги, които чета в часовете, за да не умра от скука.
- Инициативна, организирана, показва отлични резултати по изучаваните предмети. - Което си е така, си е така. Не мога да оспорвам тези факти.
- В учебните часове е внимателна и активна. - Най-вече, когато чета художествена литература в час и не слушам какво ми говорят учителите.
- Проявява изявен интерес в часовете по всички предмети. - Силно казано. Проявявам 'изявен интерес' само в историята, българския и химията. Другите ги уча по принуда.
- С чувство за отговорност. - 1 път.
- Ученичката притежава лидерски качества и инициативност, също е делова и умее да работи в екип. - No comment. Това с екипа пък кога го установи не знам.
- Показва творческо мислене и целеустременост. - Как няма да не показвам. Искам отлична диплома, все пак ще кандидаствам бе, хора.!
- Средният успех е отличен 6. 00 - Истинен неуспорим факт. Сведение: Бележникът на г-жица Мария Димитрова

Спазване на Правилника за устройството и дейността на училището

- В процеса на обучение не е допускала нарушение на училищния правилник. - Е, това не мога да го коментирам. Не че нещо, ама... нямам си и на идея какво пише в училищния правилник.
- Много отговорна (2 пъти! Не мога да разбера защо държи да повратя колко съм отговорна, когато това е долна лъжа. Аз съм толкова разсеяна.) и общителна с ученици, учители и приятели. - Да си кажа честно мисля, че ме следи. ТЯ ЗНАЕ КОИ СА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ.!
- Редовно посещава учебните занятия. - Мдам, това също не би могло да бъде коментирано, защото... е, защото се лишавах от занятия само в извънредни ситуации а.к.а. ситуации, в които не съм получила отговори на контролни, което си беше рядко. Не че ги използвах, но... хубаво е човек да се застрахова с отговори, в случай, че се колебае на някой въпрос.
- Няма наложени наказания. - Толкова съм добричка. space monkey -_- 745660

- Проявява отговорност в опазване на училищното имущество, символите и ритуалите на училището. - 3 ПЪТИ.! ЕБАСИМОИ ОТГОВОРНОСТТА! Честно да си призная, дори не знам кои са ритуалите на училището, но очевидно проявявам отговорност към тях. Предполагам това е добре.

Ще ви спестя другите две графи с ' Извънкласни и извънучилищни дейности и инициативи' и ' Препоръки', защото са дълги и... скучни, а и няма какво толкова да коментирам. Но... като цяло КЛАСНАТА МИ СЕ Е СПУКАЛА ДА ЛЪЖЕ, според мен де. Вижте реакцията на един приятел за написаното...

[12:48:54] пенчо: mi ako tva otstrani e za teb
[12:48:58] пенчо: nito edna bukva ne e vqrna

Въпреки че той не познава тази част от Мария, която ходи на училище и си учи уроците прилежно, той познава само Мария, която се лигави и се хили, мятайки се като тюлен на сухо, пак беше учуден от писанията на класната ми. Бива, бива, ама... толкова напомпана характеристика нямаше в класа. Верно, аз бая си ходих по олимпиади и състезания, и дебати, и концерти, абе като цяло си бях активен участник в училищния живот, ама да заслужа такава характеристика... не знам. Нямам думи просто. Ще остана безмълвна.

Заглавие: Re: space monkey -_- Пон Юли 12, 2010 3:28 pm

12.07.2010г.

Yoho-yoho. A pirate's life for me.
Здравствувайте, братушки.!

Аз съм вашата леля. Хахахахаха. Не, хора, честно, изкарвам си супер. Мързелувам, работя, чета книги, хора по купони, ходя за риба, а август - DEUTSCHLAND, ICH KOOOMMEEEEEE! Абе очаква се разбиващо лято. Мамицата им на всички гадни насрани лайнярски тъпи отвратителни аптекари, чиито инициали са ПМГ.! МРАЗЯ ГИ! МРАЗЯ ВСИЧКИ ТЯХ! Един вид, не ми пука за него, но всъщност ми пука. But, i have to get over it. Bollocks.! Не мога, за сега, сорка. След малко съм на работа и ще трябва да се правя на шибана принцеса. Duh?! Аз. Принцеса. Yeaaaah, right. Трябва, трябва да се вземат пари обаче. Няма друг начин. Намерих си супер яката група - Cherry Poppin' Daddies. Слушам ги и си танцувам на стола, мислейки си колко готино звучи песента Zoot Suit Riot. Тегля си дискографията им в момента. ^^ Убийте ме. Продължавам да мисля за ПМГ и за малкия филм, който спретнах. Сега си мисли, че съм спала с някого и че май съм бременна, защото го попитах кой тест за бременност е най-точен в услуга на една приятелка, но прозвуча, сякаш аз се интересувам. Anyway, Тодор се прибира от София, Славин също, а Боби ме покани на рожден ден в събота. Ааааа, и чакам Цвети да се прибере и да отида най-после на Тангра и да видя Емо а.к.а. Здравко, чееееее съм се затъжила за него. Трябва да тръгвам за работа.

Към безкраяяяяяя и отвъъъъъъъд.!

Мим|Момичето със супер якото лято. ^^

Заглавие: Re: space monkey -_- Пет Авг 06, 2010 10:57 am

06.08.2010г.

Guten Tag, guten Tag.
Последен ден в Сливен. Утре заминавам за София, а от там за Мюнхен. Не ми се заминава и същевременно адски много ми се заминава. Тъкмо почнаха да ми се нареждат нещата в живота в Сливен и трябва да замина за Германия за ЦЯЛ МЕСЕЦ, в който може да се случи всичко. Като например оная малката да налази Ицо, защото съм 100% убедена, че хлапето е влюбено в него. А разбера ли, че е имало нещо м/у тях, докато ме е нямало, просто да забрави да ме види още един път. Ениуей.. супер съм нетърпелива да отида там.. 120-150 човека от цял свят на моята възраст в един кампус. Можете да си представите колко ще е яко
И все пак.. утре тръгвам за София. Днес е последният ми ден в Сливен. Ще се видя с Плами, която толкова много обичам. Ениуей, отивам да ям!

Мим|Заминаващата за Германия

Заглавие: равносметката.. Нед Сеп 05, 2010 10:39 am

05.09.2010

И такам. Здравейте отново, мои читатели, ако изобщо си правите труда да четете де.
First I'm back. Secomd I'm still fat. Third.. bad karma and drama are chasing me, but STILL i don't care.
Вакаанцията ми беше най-готината ваканция евър. Купони, Германия, купони. Месецът, който прекаарах в Дрезден беше най-готиният евър.. запознах се с 57 луди младежи от различни страни, с 6 германци от екипа на Гьоте институт, единият, от които се оказа реге звезда, ииии един обикновен германец от WWF. В момента всички ми липсват толкова много и боготворя човека, който е сътворил фейсбук и й-мейлите, защото сега те са неразделна част от ежедневието ми. А чакам и писма, защото с Ноора и Криста решихме да го направим по старомодния начин. ^^ Още с първия ден, в който стъпих на родна земя почнаха филмите и простотиите, в което не се и съмнявах де, ама все пак, тъкмо да си почине човек и айдееее юруш народе.. направете гадно на Мария. Първо.. нямам идея какво става м/у мен и Пеньо вече, след като прекарахме 2 вечери заедно, с Ицо - той не спира да ме търси всеки ден, но не прави нищо повече, а аз почнах да си пиша с най-милото момче ЕВЪР! Не знам какво се случва около мен и в какво съм се превърнала вече. Единственото, което знам е, че искам вече да е догодина и да съм студентка някъде, защото не искам да преживявам гадния насран стрес покрай кандидатстването.
ЕНИУЕЙ.. снимки от Германия, ще видите в отделението СНИМКИ.

Мим|Искаща лятото да продължи вечно

Заглавие: Re: space monkey -_- Вто Сеп 14, 2010 9:08 am

Заглавие: Re: space monkey -_- Сря Сеп 22, 2010 11:08 am

22.09.2010г.

Първо, честита независимост на всички. ^^ И специални благодарности на Фердинанд, който през 1908г. е обявил т.нар. Княжество България за независимо от Османската империя.
Второ.. въпреки че сме независими, пак сме на даскало, goddamn it.
Почнва едва преди 7 дни, а вече имам чувството, че винаги съм си била на училище, дори и лятната ваканция. 12 клас е ужасен. Всички изискват двойно повече от теб и ти се правят двойно повече, защото знаят, че бъдещето ти зависи от тях. Глупави учители. Сменили са ни поне половината от тях с някакви амбициозни новаци, които са решили да се правят на много оборотни и на много добрите учители. Да не говорим, че входните ни нива са в/у целите учебници от миналата година, не в/у важната информация, а в/у ЦЕЛИТЕ! DAMN IT! Да им го начукам.
От друга страна вече ппочнах уроците по история, които ми изпиват силичките. Взехме вече първа тема, а мене ужасно ме мързи да уча, но трябва. Ще се постарая да я науча до събота перфектно.
Вече почнаха кавгите покрай баловете. Трябва да избираме дата за бала, място и фотограф на випуска. Bollocks. И това още на втората седмица. Аа аз съм напълняла страшно много и нямам идея как ще си намеря рокля. Като цяло.. голяма гадост си е 12 клас. Мразя го още от втората седмица, не знам как ще го изтрая до май месец.

Мим|Възмутената

Заглавие: Re: space monkey -_- Съб Окт 16, 2010 10:44 pm

16.10.2010г.

Слагам край. Тоест.. сложих край на една 6 месечна история. Нещо, което трябваше да направя преди доста време.. нещо, което се заблуждавах, че съм приключила преди 3 месеца, но.. когато го видях отново, всичко ми изплува наново. Пеньо. Слабост, привличане, обсебеност.. какво ли не свързвам с това момче|мъж. Работата е там, че това нищо хубаво не ми донесе за периода от април до сега.. дори и по-отдавна от април. Първо скарах се с една от най-добрите си приятелки, второ.. почна да ми се носи слава на курва, трето..за малко да се скарам и с останалите си приятелки. До такава степен бях обсебена, че не спирах да мисля и говоря за този човек, на когото през к**а, с извинение, му минаваше за мене.. Грешката ми през тезси 6 месеца беше, че си позволих да правя секс с него два пъти. Никой не може да ме вини за това, защото го исках повече от всичко на света.. И макар да не беше добър секс, краката ми все пак трепереха 20 минути, след като беше свършил.
ТА ДА... сложих край на това.. беше време. Гордея се със себе си, наистина. Изисква се огромен кураж да кажеш на човек, към когото изпитваш адското сексуално и психическо привличане, че е sucker, да си го keep-ва in his pants и че the truth kinda hurts, don't it, motherfucker. Аз го направих. Получих блокаж, разбира се. Нямам идея какви ще са ни отношенията от сега нататък. Имам идея, че не искам да страдам повече заради човек, на когото изобщо не му дреме за мен и който вижда само една в****а, с която да се заиграва в мен. Няма да го бъде. Дори и да е богопомазан. Ще му смачкам огромното его, както само аз си знам... Ще го накарам да моли.. както го направих последния път, когато се видяхме. Ще си го върна тъпкано за 6те месеца страдания и печене на бавен огън. .. Ооооо, да, колко е сладко отмъщението.

Мим|Скъсваща с миналото

Заглавие: Re: space monkey -_- Пет Окт 29, 2010 11:35 pm

30.10.2010г.

първото ми стихотворение евър..
няма заглавие, но ако трябваше да сложа такова, щеше да е
Black. вдъхновено от черното и за черното.

Там черното властвува,
вечно чер е моят свят.
Душата ми на черен цвят робува,
раздирана от черен плет.

Там всичко е залято от катрани,
що грехът нявга събуди.
А очите ми - одрани
не ще видят бяла светлина -
катранени пробуди
само ще сетят
в тази тъмна тишина.

Белите стени,
що затварят ме в куб един
не мога да видя -
катранено черни са те.
Тъмнината болезнена е моето бреме,
дето ще нося в сърце си
до края на дните.

Заглавие: Re: space monkey -_- Нед Ное 28, 2010 10:20 pm

28.11.2010г.

Все пак.. с никакво минало не скъсах. Много съм слабохарактерна..
+ забърках още по-големи каши..
+ изоставам с три теми по история..
+ тая седмица ще имам две класни..
+ в неделя ще имам контролно на уроците по история, а не знам нищо..
+ съм скарана с нашите и мисля да се изнасям..
+ на 16 декември имам рожден ден (както и Миш има. и съм намислила да го посрещаме пак заедно.. традицийка просто.)
+ най-якото нещо на света е Горан Брегович!

Мим|Леко изпушила!

Заглавие: Re: space monkey -_- Пет Дек 03, 2010 9:45 pm

03.12.2010г.

Понеже искам да споделя с някого, а не искам да затормозявам хората с моите простотии.. пък тук така или иначе никой не се интересува или пък ги чете, така че сметнах, че тук би било най-добре да се изкажа.
Та. МРАЗЯ ГАЛКА МАЛКА. МРАЗЯ Я! МРАЗЯ Я! МРАЗЯ! МРАЗЯ! МРАЗЯ! МРАЗЯ!
мразя и гадната коса, мразя и високите токчета, мразя и нея самата, мразя я, че го познава, мразя я, защото виждам, че го харесва.
мразя я, защото е решила, че му е много добра приятелка.
мразя и него. мразя го, защото го позволява.
мразя ги и двамата.
нея. и него.
нея. и него.
и него. него.. не. него го обичам. повече от всичко. искам да е с мен. мен. мен. мен.
мразя всички онези грозни тъпи посредствени момичета, които се навъртат около него. защо спи с тях? защо го прави? и защо после идва пак при мен? наранява ме. if we don't burn together, i'll burn alone.
for sho.
искам го. обичам го.
мразя я. ще я убия.

Мим|Няма какво повече да каже.

Заглавие: Re: space monkey -_- Чет Дек 30, 2010 8:24 pm

30.12.2010г.

В дни като този осъзнавам колко съм жалка.
Мисля си "ОК. Влюби се в съвсем грешен човек. ОК. Спа с него, защото си мислеше, че това ще го накара да изпита нещо. ОК. Почна да се задяваш с най-добрия му приятел напук. ОК. Ама защо за бога трябваше да се натискаш с всичко живо от мъжки пол? Защо?!?!?!?!?!?!?!".
Мисля. Мисля. Мисля. Мисля. Мисля.
И стигам до отговор.
Лесен отговор, отговор, който може би всяка от нас знае.
Отговор, който през цялото време е стоял там и е изгарял моето и без това жалко самосъзнание.
Самочувствие. Да. Ключова дума.
Нали знаете, когато си изгубил почти година chasing somebody, който не ти обръща внимание, се чувстваш kinda... нежелана, грозна, тъпа, зъбата.. абе, негативи все. Тогава имаш нужда да се почувстваш по точно обратния начин и търсиш алтернативи, които да използваш. Там точно се нарежда манипулирането на очевидно по-тъпите от нас същества - мъжете. И точно там почнаха проблемите ми.
Точно с това желание да се почувствам желана в нечии очи.
Почнаха грешките. Натрупаха се.
Създадох една жена, която е готова да мачка мъже, да ги използва, да ги вкопчва в капаните си, до един момент, в който и станат безлични.
Не виждам истинската аз вече. Почти съм я изгубила.
Съвсем скоро ще се превърна в истинска bitchy bitch.
И всичкото това.. само защото си причиних влюбване в точно най-"подходящия" за мен човек.
Enjoy it.

Мим|Курвата

Заглавие: Re: space monkey -_- Пет Дек 31, 2010 7:02 pm

31.12.2010г.

Очаква се да направя равносметка на изминалата година, нали?
Еh, I'm not into it.
Така де. Не се чувствам правилно, не се чувствам така, сякаш
наистина е изминала цяла година.
Бях щастлива, бях тъжна, бях притеснена, бях отчаяна, смях се, плаках, пих, целувах се, правих секс, учих здравата, станах на 18, влюбих се, влюбих се два пъти.
Много неща се случиха през 2010 и определено те ме промениха.
Но в края на година се чувствам... същата, каквато бях в началото и.
Което не мога да обясня.
Сякаш нищо от ужасиите, които преживях тая година, не ми се е отразило по никакъв начин.
От друга страна сякаш пък 2010 беше добра година.
Срещнах нови хора, хора от друг набор, хора от други държави, хора, с които имам общи неща, хора, с които нямам почти нищо за казване. Разнообразни хора.
Ходих на места, които не бях виждала до сега.
Правих неща, които не бях правила до сега. (Като например да ям суши. Блякс. Ужасно е.!)
2010 все пак беше и добра, и лоша.
Толкова добра и толкова лоша, че не може да бъде забравена... и все пак ме оставя безразлична.
Надявам се 2011 да има какво да ми предложи.

Мим|"Да ти е** и равносметката."

Заглавие: Re: space monkey -_- Съб Яну 01, 2011 10:27 pm

01.01.2011г.

Ииииииии, ето я новата година.
Точно толкова носеща щастие, надежда и отчаяние както тази, която вече измина и свърши.
Започна също толкова объркващо.
Бях напълно убедена, че чудеса по Коледа и Нова Година няма.
Нали се сещате, че Коледата е заблуда.. а у. Подобни неща.
Може би съм се лъгала. Може би съм живяла в адска заблуда до този момент. Може би наистина щастието е в малко по-голямо количество в тази част от годината.
Дали и съдбата не е намесена?! Карма.. или нещо подобно?!
Не знам.. вече и аз съм прекалено объркана.
Определено ми намирисва на нещо нередно.
Не е реално случващото се. Убедена съм.

Мим|Невярваща на очите си.