Мода

Модата в България е много криворазбрана. Хората се страхуват да експериментират, а пример за подражание са им гнусните безвкусно облечени чалгарки. И женствеността непременно се разкрива чрез много къса пола, силно топирана/ изправена/ на вафлички/ зле боядисана коса. А за да си облечен добре, не е нужно да си много богат. Висшата мода и модата, която виждаме всеки ден по улиците са напълно различни. Аз лично харесвам нормални хора, с нормално телосложение и нормални парични възможности, които все пак съумяват да се облекат стилно. Висшата мода е за гледане, не за носене.
Иначе обичам да разглеждам модни блогове. По едно време си беше направо мания. Или пък сайтовете, които показват уличната мода в различните столици (например www.hel-looks.com).
А за следване на модата ми е трудно да говоря. 'Щото принципно нямам много време да се занимавам с външния си вид, а и страдам от някакви комплекси, имам няколко килца в излишък и косата ми рядко изглежда така, както бих искала. Като ме обземат странни настоения просто слагам някой чорапогащник в ярък цвят и бомбе на главата. Но това не е мода, просто разни експерименти от моя страна

ПП: А как искам да има винтидж магазин в София!

Написах огромен пост, Мозила заби и ... да. >.< Както и да е.


Присъединявам се към мнението за криворазбраната мода в България. Странно е как в една страна масово богатите и известните се обличат толкова ужасно, а лошото е, че младите подражават. Но модата не е недоразбрана само от хората тип "чалгари". Отворете примерно темата в егмонт. 98% от мненията сигурно са "не следвам модата, да не съм чалгарка, имам собствен стил". И този собствен стил се изразява с емо-пънк-рок стил, което си е чиста липса на стил, ако не знаеш защо го носиш.
И така. Забравих какво щях да казвам по-нататък. А, да. Модата е прекрасно нещо. Тя е изкуство за мен и никой не може да ме убеди в обратното. Когато бях по-малка исках да ставам дизайнерка, дори почти щях да пиша първо желание за гимназия облеклото. Хубаво, че не съм Странното е, че сега тези ми наклонности се завръщат леко, но само в рисунки що-годе и от време на време. Иначе в колекции и т.н. започнах да се заглеждам скоро. Обожавам всичко(или почти) на Карл Лагерфелд. Този човек е гений. Обожавам и Chanel. И Chloe. И... да. Ако става дума за обувки, Louboutin няма равен. Толкова са изчистени, невероятно красиви, изчистени модели с невероятен детайл - червената подметка. Побъркват ме. И други неща ме впечатляват, но ме мързи да ги пиша наново. xD
Иначе ако трябва да говоря за собствения си стил - не мога да определя дали въобще имам такъв. Сигурно не. Но не ме е срам да призная, че много от дрехите ми са от магазини за втора употреба, например. Намират се страшни съкровища, ако се разровиш достатъчно. Също така обожавам сама да си шия дрехите или да помагам на баба ми да ми ги шие/плете. Или да си преправям дрехи така, че да ми харесат. Невероятно удоволствие ми е и после резултатите са много забавни. :Д Много от бижутата ми също съм правила сама, глината е пич, Слънчоглед също. Стига да имам време да се занимавам, обожавам. Но в повечето случаи нямам никакво време:/ Или не ми остават пари да си купя някой хубав плат и ми се реве:/
Но уви

гей ве те и без туй не са наред с главния

има 1 митко гея от мойто даскало

Не следвам и не се интересувам, просто нямам глава за тия работи. Някой седи в басейна в Париж и ей така от скука си казва, че еди-какво-си е модерно сега и айде купувай си хиляда парцала. След един месец ги хвърляш, щото видиш ли сега модата е друга.
Ако нещо ми хареса, купувам го, пък ако ще да е от пазара. Ако ми е гадно да го гледам, и Армани да е, няма смисъл. И като цяло това парадиране с марки е пълен цирк.