И аз съм един изтрещял фен.
Не чета кой знае колко много, ама тая поредица си я прочетох с голям интерес.
Просто (даже помня точна дата: 19 октомври хД) си седях вечерта на компютъра и тъпях, пък и си имах там фен превода и се хванах да чета 13 глава.
И четох цяла вечер. После продължих през деня.
И така всичките книги.
Един път щях да получа двойка по география, защото цял следобед четох Зазоряване.
Март месец почнах да ги препрпочитам. Бях си го наумила един месец по-рано. И като трябваше да почвам препрочитането ме мързеше, почнах на инат и след 10та глава вече си четях с голяям кеф. И като почнах Новолуние много се бях разлигавила и плаках мноого повече, отколкото когато я четох за пръв път. Даже единия следобед почваше да ме боли главата всеки път, котато ми се насълзяваха очите :/
Дам, любовта между Едуард и Бела е клиширана и банална. И го четем, защото поне малко си мечтаем за такава любов. За вечната любов. Защото с тези книги можем да се отърсим от реалността за известно време.
Дам.
Индекс 