My box with color thoughts..

My box with color thoughts.Глава първа.Издание пълно, но неиздадено.
час:18.04
дата:04.01.09г.
* * *
Много бих искала точно когато пиша във това празно засега сандъче главата ми да роди някакви нормални и естествени размисли за живота, за възникването на Вселената и за бъдещото смърт на всичко живо.
Но не.

Просто ям гризки.Яли ли сте гризки?
Депресиращо е..тъпча се и не мога да мисля....понякога няма нищо по гадно от това да не мислиш.Да си страшно празен.Мимоходом се питаш знаеш ли кой си въобще.И нямаш отговор.Не знаеш какво искаш.
В дупка си.
В писането има една боклучава държава-"Страната на творческия запек".
Много хора попадат там.
Ами"Страната на мисловния запек"?
Звучи глупаво, но всъщност е страшно там.
Седиш, пишеш по форуми и установяваш, че не знаеш какво правиш.Какво пишеш.Правиш го механично.
И само желаеш нещо да ти подобри настроението..но си сам и това нещо го няма никъде наблизо.
* * *
И тука идват"защота"-та.
Защо съм така?
Защо съм тука?
Зашо ми е зле?
Защо не намирам причина?

И после:
Защо котката гледа странно?
Защо не мога да направя това?
Просто ЗАЩО?
* * *
И след изписаните редове и измислените глупости пак се чувстваш гадно.Защото стоиш на едно място.Не отиваш наникъде.
Все още не можеш да мислиш и ти е убито.

Искаш само да събереш подредени мисли и чувства във цветното си сандъче.Но не можеш.И констатираш:седя цял ден, уча цял ден, галя котката и не ми се случва нищо интересно.Какво повече да кажеш?
:х

Винаги, когато седна да пиша сядам с милата нагласа да напиша нещо хубаво.
Или най-малкото, подредено.Честно.
Важно е да го знаете преди да ми прочетете обърканите безсмислици.
Защото не знам какво ще напиша
и накъде ще ме отведе шавливата мисъл.
"Шавлива мисъл?"Все едно.

Седя.Слушам"Fiddler on the green".
Когато си тъжен, музиката те натъжава още повече, дори да е весела.
Когато си весел, носи приятно чувство, дори да е тъжна.
Така е при мене.

Сега настроението ми е ниско.2 от 10 може би.
Мразя училщето.
:х
И нищо интересно, просто дни на безсмислие,
в които искаш да направиш всичко,
а не можеш нищо.
И нищо интересно за писане.
И всичко става излишно.
Освен навика да редиш думи
и усилената песен.
И нищо интересно.И животът е толкова лесен.
Когато се чувстваш безполезен.


Втф.Виждате ли какво ми идва наум?ПРосто пак ми е скучно.В училище нямаше парно.А аз имам хрема.
Става леко"Тука има-тука няма".
Отивам да поглезя котката.Губенето на време понякога е най-полезното нещо на света.

Време за повествование, скъпо тъпо дневниче.
В момента седя на един стол(изненада!)и се чудя как да изрисувам един толкова тъп ден като моя със цветни мисли.Не става.
Денят беше сив откъдето и да го погледнеш.Можеш и с главата надолу да го обърнеш, като прилеп.Но от това той не става по-красив..

Станах, успах се..е, не във този ред..Както винаги преди да стана за училище ми мина мисълта, че е толкова безсмислено да ходя на едно студено място, да се срещам с едни глупави хора, да се дразня и да мръзна..
Човек винаги мисли зле за своите отговорности.
Но те си остават шибани отговорности, нали?
И в крайна сметка аз геройски се надигнах от леглото.Седнах немощно.После се облякох"на екс"и изтичах навън.
Не валеше.Беше бяло и много тихо.Сякаш грозните блокове спяха кротичко под изпран чаршаф.

В училище пак беше студено и болезнено.Не повече от обикновено и нищо сериозно, но все пак имах поводи да се дразня.
Денят мина.Вечерта дойде.И се чувствам глупаво.И дълго време ще е така!

И така, седя си аз и мисля, че искам много неща.Човек съм.Хората умея най-добре да искат.
И много други неща, но всички хора умеят да искат, в крайна сметка.
Аз искам да живея интересно, да има само бонбони, рози и приятели в живота ми, да няма разочарования и само дребни спорове за развлечение..
Като децата съм.Онези, които искат да влязат във приказката.
Но няма нищо лошо във това да искаш!
Особено когато не знаеш какво да правиш и ти остава само да искаш, да мечтаеш и да оставиш на Вселената или каквото е там да те насочи накъде да тръгнеш.
Само мъничко побутване..

Ден като ден.Има слънце, има облаци, има сняг и лед и няма нищо особено със което да шашна хората..
Само проблемите.
И дребните моменти щастие, заради които си струва.Или поне така си мислиш.И все не знаеш, дали си прав...
Нека веднъж бъда прецизна и спра да мисля за странични глупости.
Ще мисля само за днешните.
И ще вмъкна деня си във графика.

Keep smiling, `till you fighting, even when you know you`re dying.
Part 1:Студът.
9 януари.Ади стана, за да отиде на даскало.Стана кихайки и се облече треперейки.
Сутринта беше красива, защото имаше сняг.
Снежната сутрин е нежно съчетание.
Котешки стъпки в снега, на светлината на лампите ледът блести като слюда..
Ади отиде на практика.Беше не само скучно, но и студено.
И не само студено, но и самотно.
И дълго.
Самотата никога не е къса.

Part 2:Тарарам-там.
Ади се прибра у тях.Скуката отлетя и времето я последва.
Нали знаете как лети времето, когато си пишете със прекрасни хора или четете хубава книга?
Нечестно е.Но е факт.

Дори когато не прави нищо особено, човек може да си прекара прекрасно.

..И просто незнам какво да кажа..мислех да кажа нещо миличко, хубаво, искрено но няма да стане защото няма какво.
Трябва да почакам котката да се изсере в банята за да пиша нещо по-атрактивно.^^

Добър ден, драги зрители, кутийката се пълни с хубави новини.
Ще пиша..да, за вчерашния хубав ден..и за новините като цяло.
Първо:ставали чудеса?
Незнам на кого трябва да съм благодарна, не съм вярваща, но това, че Джо оздравя..сега трябва да си сложа някое сако, да се поклоня и може би да изиграя право хоро..просто не вярвах, че ще оздравее.
Защото другите не вярваха.
И затова съм ^^^^^^^^^^^^^^^^^^

Второ-за втори път-уникална гледка-Ад на кънки.Пак ми трябваше доста време, за да си преодолея страха...после се пуснах по-смело...и по-смело..пресякох прощадката..и точно когато се възгордях, че -ето ме, не падам-и се блъснах във Гло.
Беше грандиозно.Паднахме една върху друга.
Тя си удари задника, аз-ръката.Танто за танто, мила.

И просто бях щастлива..лед, мотане..галих кучето на Джо на едно малко тъмно игрище..изпращаха ме..ей, много е хубаво да има кой да те изпрати!
Дори да не те е страх, дори до обичаш тъмнината..
Не е ли велико чувството, че на някой дотолкова му пука за тебе, че те изпраащ?
Просто и хубаво.

И..наред със тези лирики и щастие си вървят и лошите неща..малко бой, лекции и досада..караници със нашите, жалки опити да видя колко е часа и установяване, че не мога заради бирата, глупави изводи от тяхна страна, хилене и яд от моята...една малка случка..
И"Они, недей, Росене, недей, не си струва заради тях.."

Всичко минава, размазва се, превръща се от реалност във спомен и става по-весело поносимо..това му е хубавото на времето.Понякога прави чудеса със лошите неща.

Нищо хубаво плюс нищо лошо=обикновено.
A simple day.
И вчерашният, и днешният ден събрани в едно нямат кой знае колко опорни точки..
Колко жалко.


24.02.09
Денят е минал.Чувствам се изтискана.Слушам музика и не знам какво слушам.Ръката ме сърби.Превръзвам я.
Към полунощ-безсъние.
Заспивам неусетно.

25.02.09
Сутрин.Ставам.Знам, че ще е скучен ден.
Затова стискам плюшеното делфинче в ръка-така, за да си припомня, че имам и щастливи дни.
Ръката още ме сърби.

Нищо хубаво и нищо лошо.Дотолкова е скучно, че те оставя без емоции.
И се питаш дали не е по-добре да изпитваш омраза или гняв, отколкото просто да пасуваш?

March 01
Идва хубав ден, пълен със смях и моменти, които ще се превърнат в хубави спомени и Тя(т.е. аз, по лесно е така)се чувства задоволена от живота.
Тя осъзнава колко обича люлките и приятелите си.
Тя обича и нещата, които и липсват.
Тя си припомня защо си струва и това я радва.

Знае, че рано или късно пак ще дойдат лошите моменти, но това не и пречи.

Днешният ден ми хареса.
За всеки, който се чувства така, сякаш ще има хубав живот-наздраве.Дори да няма със какво

Спах накриво.Вратът и кракът ме болят.Скука е и чакам почивните.
Просто като видя колко ми е"интересно"ежедневието и ми иде да се самоубия с чадър.
Иде ми да се скарам с някого за разнообразие..
дори мисля, че го направих.
Понякога това хич не е на добре.

О, Дискордия, Ган, ка и велика костенурке А`Туин, колко съм изморена.
чувствам се като СЮНГЕР, зле изцеден сюнгер
или сякаш току- що съм изпълзяла от подземие за мъчения без крак и половин ръка
или...ясно е май.
и се чувствам виновна, май това е най-гадното.
няма такъв ден.
добре, че имам Клем да и се оплаквам.

но пък...се сдобих със нова яка запалка. :Д

и какво още?
ще си имаме Клуб на Кучките, мъжете ще са наши жертви и ще коленичат пред нас. в името на всички унижавани жени. :д
И ПИША С КАПС ЗАЩОТО МИ ХАРЕСВА
АЗ СЪМ СМЪРТ
И ОБИЧАМ ЛЪВА ОТ "МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ".

въпреки разпита, пловдивчани ми липсват. вече!

и отново всички се грижат за бъдещето си и имат идеи за бъдещето си, и говорят за бъдещето си и знаят, че имат бъдеще
а ако питате мене
струва ми се, че изобщо нямам бъдеще. и не в преносния смисъл.
мисля, че ако не умра 2012 (само аз, другите може да си оцеляват :Д) някой хубав ден просто ще се дисперсирам и цък.

като бях на 7 почнах да чета "Хари Потър" и все си мислех, че съм специална като Хари и невероятните ми спешъл пауръс ще се прояват, като стана на 11.
(най-късно!!)
обаче станах на 11, после на 12 и все си мечтаех. и мразех паяци. и никога не мислех за бъдещето си, защото бях твърде голям мечтател, макар че
това е хубавата дума за наивник, който не може да поема отговорности.

веднъж, на някой от малките ми рождени дни (разбирайте първи- втори клас) получих кукла с рижава коса и червен несесер. много им се радвах. и бях облечена в ярка рокличка, и имах корделки.
и бях кльощава.
и дори имах ТРАПЧИНКИ. къде отидоха??

та, мина времето, когато се радвах на подаръци от нашите и когато изобщо ги получавах. напоследък намразих празници. повечето.
добре си прекарах на рождения ден, но Прекрасната Нова 2010 Година беше фейл.
пак ми става тъжно от спомените.
спомените как обичах толкова много неща като малка.
искам знаете ли какво?

да ми се върне щастието от украсяването на елхата (жива елха!), от боядисването на яйца и от онзи момент, когато часовникът удари
12.00
на 31 декември.

а, и за бъдещето. искам да разбера накъде да тръгна, нищо повече. страх ме е от големи крачки и решения, едно от най-лошите ми качества.

И:
петък
най-сетне
в София.

еби го.
надявам се, че нямате нищо против да не цензурирам.
цензури, маски, усмивки, които не са усмивки...но не става въпрос за това.
много съм разочарована от себе си. ужасна страхливка съм и фейлвам.
ОБАЧЕ
ТОЗИ ПЪТ
не бяха само аз ВИНОВНА
затова съм ядосана двойно.
ха!
еби го. живота.
поредната торта, която се оказва картонена, когато очакваш шоколад. дали има шоколад?

с какво съм обградена, мамка му? шут, който обича да мрази и същевременно мрази по-малко, отколкото иска? момиче, които има отчаяната нужда да бъде забавлявано с нещо необикновено? какво?

както и да е, за това става въпрос: Живот, абе я майната ти.

Защо трябва да е така?