Коментари по дневниците

мисля,ден, че шанс като този да учиш в Германия не трябва да се изпуска,
имам предвид, че за останалите неща (които също не са никак маловажни) си има време и място.
След известен период от вр няма да се сещаш,че някой ти е липсвал
тоетс не мога да се изразя добре,щото досега учих по географийка и така!

Ден, аз пък бих постъпила като тебе /кой знае колко те утешава това, хаха/ просто...понасям трудно големите промени, мразя да се разделям с хора...и така.
а роклята е номномном.^^

в германия не е толкова студено, колкото си мислите
всяко ново начало е край на някое друго начало,
ако смяташ да си пропилееш бъдещето, защото
ще ти е трудно да се разделиш с някого сега -
замисли се колко пъти в живота ти ще ти се наложи да се
разделяш с някого. неизброимо много, но ще го преживееш.
ако заминеш за германия, ще имаш възможността да изживееш
страшно много нови неща, да срещнеш страшно много
нови хора, които да обикнеш и нови чувства, които да изпиташ.
но най-вече нови възможности и хоризноти, на които да подадеш ръка.
останалото е страх и пропиляване на всичко това.
но може и ако останеш, да си по-щастлива. въпросът е, няма ли
после винаги да се питаш 'какво щеше да стане, ако'?

това е твое решение и не ме засяга ни най-малко - но видях, че
и други хора са си изказали мнението и реших и аз да го направя.

ау..

.. ами, въпросът за мен не опира само до раздялата, ами и до това дали си знам възможностите и тези на семейството. те ми казват 'иди, иди, имаме пари, после ще работиш', само че аз знам, че няма да успеят и ще остана по средата на втория семестър без възможност нито да си плащам таксата, нито да си плащам жилищните разходи и ще трябва да прекъсвам и само ще си изгубя времето.
колкото до раздялата, ами, звучи тъпо, но не искам да губя това, което имам, втори път няма да го понеса. и тук не трябва да мисля само за себе си.
ве пак благодаря :} *hug*

ади, където и да ида, котешко-броколната покана си важи alien

котешко-броколна :D :D

Знам. ако не стане котешко-оризова или с черни гъби. Smile

И ще го полеем с Финландия.

Ох,същата дилема :д
И май почвам да се отказвам от Германия.
Но много зависи и от специалността,която си избрала. Smile

Има много студентски заеми,стипендии и т.н.,а и образованието в Германия не може да се сравнява като цени с това в Англия примерно.Някои университети дори са безплатни.Всъщност каквото и да ти кажа аз или който и да е изборът е твой и трябва да помислиш добре.Но Германия е цял един нов свят..то е ясно,че ще трябва да се сбогуваш с много хора,няма да е лесно,ноо ще ти даде толкова повече възможности,че не е истина. Smile

Joker написа:: знаете ли, мен ме е страх от всичко - сериозно.
аз спя на светната лампа. не гледам хорър филми,
треперя, когато остана насаме с един човек, особено
ако не го познавам. страх ме е, когато покрай мен
мине голяма кола/джип със затъмнени прозорци -
тогава свеждам глава или я обръщам в другата посока
и засилвам крачката си.
страх ме е да се връщам сама по тъмно, дори
и спирката да е на десет метра от входа ми.
изваждам ключовeте си поне пет минути, преди да съм
стигнала до вратата, за да не ми се налага да ги
търся, когато застана пред нея сама вечер.
страх ме е от хората - много. в най-физическия
смисъл на думата.

а мислех, че съм само аз (:

наде, много се радвам, че си направи дневник, наистина. в момента, както не си пишем често, е хубаво да знам какво се случва в главата ти или поне малка част от това.

На Ели последния пост ми харесва. ;d

Fearless, много добре :Р Хубаво, че си успяла да постъпиш така, защото повечето момичета оставят момчетата, които харесват да ги правят на боклуци така, е има и по-добри случаи, но при приятелките ми около мен общо взето винаги така се получава (:

Ще си позволя да коментирам само защото съм преживяла абсолютно същото нещо.Иначе избягвам най-малкото да давам съвети на тая тема..
Та,всъщност той знаел ли е какво изпитваш Smile

? Защото това променя коренно нещата.Ако не е,и ти не си му го казала/показала по някакъв начин той няма как да ти прочете мислите и да разбере какво чувстваш.Знам колко е..болезнено да кажем да окуражаваш момчето,в което си влюбена,да се събере с друг,да ти плаче на рамото и постоянно да ти говори за нея.Там бих спряла,не бих си и помисляла да изляза с тях..третия винаги е излишен.Ако е знаел за чувствата ти и въпреки всичко се е държал така е кретен.И не те заслужава,не че това помага или утешава по някакъв начин.Но ако не е,ако е смятал,че сте само приятели..ти сама си написала,че влюбеният човек забравя околните и както твоите приятели са останали на заден план,така се е случило и с неговите.
Абе,момчетата могат да бъдат много жестоки в това отношение,но пак казвам - всичко зависи от това дали е знаел какво изпитваш.

Той знаеше,показвах му го по много начини,дори на моменти сякаш се опитваше да се скрие.Приятелката му беше научила от някой,така и не разбрах от кой.Съответно и той разбра.
Естествено,не се отказах.Не ме интересуваше колко ще ме заболи,докато съм с тях.И да,той е кретен.Голям,при това!
Но така или иначе,вече съм го изтрила от живота си (:

Ясно,тогава си постъпила правилно.Нещо,което аз така и не успях да направя.То е ясно,че е било трудно да му откажеш,но няма по-жестоко нещо от това умишлено да караш човек,който те обича,да страда.

Всъщност,си спомням,че тогава се забавих с отговора си за около една-две минути.Чудех се какво да му отговоря,за първи път в живота си се двоумях.
Е,след това си блъсках главата вкъщи,повтаряйки си каква глупачка съм.
Но след време проумяваш всичко.И си благодарен,че не си постъпил по другия начин...
Е,ако приемаш съвети (; Поне вече си го изпитала.И няма да позволиш да се случи втори път.Така де,който веднъж е опарен,не се опарва втори път,нали? : )

~Fearless, възхищавам ти се. Трябва да си много силен човек, за да направиш това, което си направила ти. Отдръпнала си се от него, отказала си му. Не знам дали някога аз бих го направила. За мен е непосилно.. Просто.. невъзможно. Така че... наистина ти се възхищавам.

Определено си била много силна и да, може би и аз ти се възхищавам, но имало ли е поне един ден, в който да не си се питала "Хей какво ли щеше да стане ако бях отговорила по другия начин" , нима любовта не е могла да си пробие път...

Щеше да има съмнения у нея постоянно, ако не беше отказала... Все щеше да си мисли, че не е единствена и може да бъде заменена, така мисля.
Откровено казано, аз не бих могла да откажа, но мисля, че момичето е постъпило напълно правилно. Хубаво е, че сега се чувства щастлива.
:)

определено е правилно. пример за подражание си ми. :Д
Аз определено не бих могла, извън съмнение е.

Благодаря ви,много : )

Чак вчера ти прочетох поста. Мога само да те поздравя за силата ти да постъпиш така, наистина много малко хора са способни на това.

Joker,направи ми огромно впечатление с последния си пост.
Не мислех,че има и други,които толкова се възхищават на свободата сред дивия живот.Браво : )

Ми то всичко е лесно на теория, но повечето хора писват, ако токът им спре за час или трябва да издържат един ден без да си вземат душ. А какво остава за другото... sad but true.

Това за душа опира до хигиена. :Д
аз няма да имам нищо против токът ми да спре за час...или два...или повече..ако се намирам сред природа. хубава природа. здрава.
гора, полянки, походи.
наистина е прекрасно.
и на мене ми хареса поста на Жокера.

е,ти като си сред природа НЯМА ДА ИМАШ ТОК, ;DD
така или иначе

Всички обичаме разходки сред природата. Обаче онова тарзанско усещане не идва просто така и единици са хората, които могат да го усетят. 'Щото сред природата няма душове, легла, ток и прочее. А ние сме си го направили твърде лесно и другото ни се струва почти невъзможно Smile

» (коментари по снимките)
» This Picture[коментари по снимките]
» Потребителски номинации(коментари)
» The Fire Number [ Коментари]
» Коментари по презентациите на филми