: rly shoked :

Нед Юни 29, 2008 4:20 pm
хо
хо
хооу

колко бързо си лети времето. направо не усетих 10те месеца, през които бях във Варна. не съжалявам, но честно казано не бях много щастлива да съм там. разбира се, с времето започна да ми става безразлично и само мисълта за петък и завръщането в Каварна ме крепеше *самохвърлпрезтерасата* .
тъй, мина тая учебна година. като се замисля, винаги в края на юни си казвах ''брей, колко бързо свърши даскало, а на мен ми се стори цяла вечност..'' а сега, когато се замисля за отминалата година, си казвам, че тая вечност е била само един миг, един миг и може би малка (или не толкова малка) част от живота ми, който се надявам да продължи още 2пъти по 39 години.

като споменах години, 2х39 + моите 15 не стават ли доста множко ._. ? уау. какво ли е да живееш толкова много години ? дали се отегчаваш ? хм, нека помисля. надали би се отегчил. най-малко пък аз. Аз искам да живея дълго. Не искам да умирам. Само си представете един такъв мнооого дълъг живот, ама хубав и стойностен, не клошарски, прекаран на улицата. Дали е яко ? сигурно. виждаш толкова много неща, срещаш толкова много хора.. ихаа /dead(x
надявам се да доживея поне седемдесетака!

Вто Юли 01, 2008 5:45 pm
ау
меененененееменне
беше невероятнооо !!!

нали е 01.07.2008г. - тоест Джулай морнинг
таа, станах в 4 и 20 сутринта и посрещах слънцето на покрива на една къща sunny - на най-добрата ми приятелка.
беше страхотно. не бях ставала толкова рано от много време, но липсата на сън бе веднага компенсирана от хубавата компания, поводът и обстановката. прекарахме си много хубаво, в 05:32 слънцето се показа и всички ахнахме, беше толкова величествено, гледахме го докато не ни заболяха очите.
странното е, че това е един ден като всички останали-всеки друг ден си има изгрев, има си залез, има си хората щъкащи по Земята, има си всичко-и радост, и тъга, и късмет, и нещастие... но различното на 1 юли е чувството, което изпитваш докато чакаш този ден да настъпи, чувството, докато чакаш да изгрее слънцето... абе неописуемо е. а и това да знаеш, че толкова много хора пропътуват стотици километри до морето (или пък не), за да посрещнат лъчите на слънцето..самата идея е много вълнуваща.
а и нали слънцето е нашият спътник навсякъде през деня, мисля, че е подобаващо да се отдели поне един ден в годината, където хиляди хора го посрещат с радостни викове и ръкопляскания sunny sunny sunny а и гледката по плажовете-влюбени метълски двойки, хванати за ръка, целуващи се; хора, наобиколили огън и свирейки песни на Юрая Хийп, много бира, и последно, но не на последно място по важност ( а и съм сигурна, че след него има десетки неща, които могат да се кажат..) е атмосферата и настроението, което е обзело всички празнуващи-някакво приятелско, задружно, знам ли, не мога да кажа точно...

та, след Джулая, след прекрасното посрещане на един страхотен обикновен и необикновен в същото време ден, слязохме на плажа..
6 часа какво са прекарани на морето, хах. скачах от буната, плувах, водата беше хубава, а и си намерих една кожена жълта износена с леко ръждясали закопчалки метълска гривница (х голяма ми е, но ще си я запазя за спомен. може би е била на някой хубав косматко :Рр. и тъй, пекох си гъзеца на плажа, изморих се, прибрах се вкъщи и май чак сега започнах да усещам липсата на сън и безкрайната умора от всичките тези емоции, които, без съмнение, разказани или просто написани, са нищо, в сравнение с истинското преживяване (: орвоар.

Сря Юли 02, 2008 6:37 pm
толкова нелепо се чувствам, понякога правя толкова тъпи неща, охх.

живота ни прецаква всички..защо в един хубав момент, когато се чувстваш щастлив, когато всичко върви както ти искаш, защо тогава всичко тръгва наопаки, защо ?! всичките ти надежди се скапват и всичко отива по дяволите.. и хората правят така, и те са виновни! дават ти надежда за нещо хубаво, за едно ново начало, а изведнъж-спират, спират, а дори и те самите не знаят защо го правят.. има ли смисъл ?! щом не си искал нещо достатъчно, не би следвало да даваш надежди на другия..
изобщо, от всяка страна всеки и всичко трябва рано или късно да се прецака, а тези хубави моменти ? за тях си спомняш с лека горчивина, заради последвалите ги тъжни...
в момента говоря като глупава песимистка, да, знам. но се старая да не бъде така. дълбоко в себе си вярвам, че някой ден всичко ще се нареди, всичко ще е хубаво, птичките ще пеят безгрижно, а аз ще живея както искам..и с когото искам.. ех, мечти мечти, знам аз,ч е никога няма да е така, винаги ще ги има тези лоши и тъжни моменти, които ще се появяват точно когато не трябва, ще се появяват с гръм и трясък така, че да могат да убият всякаква надежда за по-добрите дни..

Чет Юли 03, 2008 5:08 pm
ехх, понякога светът ни се върти с главата надолу.. преди време си мечтаел за сегашните дни и си мислел, че всичко ще е прекрасно... да, но когато те дойдат, понякога се оказва, че не са чак толкова прекрасни. Може би всичко зависи от нас, да бе, от мен, ако всичко зависеше от мен, знаете ли колко неща щяха да са мнооого по- различни, толкова различни, че никой не би отгатнал какви щяха да са.
''живей така, че после да не съжаляваш..'' и аз искам така. и аз искам, но когато се замисля за миналото, става ми някакво гадно..не мога да се оплача и от хубави моменти, но просто... тези неша, от които е зависело бъдещето ми, тези неща.. аз съм ги объркала тотално. А така се срамувам от някои мои глупави постъпки. ако бях мислила с главата си, сега всичко щеше да е различно, и аз щях да съм различна, и хората около мен щяха да са различни... и щях да бъда по-щастлива от сега.
глупаво животно е това живота, толкова глупаво..и безсмислено. защо ли има страдания, глад, мизерия, тъга, болка...защо? имал ли е смисъл животът на тези хора, които са живели в лишения и изброените по-горе ... ?хъх, не.. никакъв.
а аз, аз си имам всичко, всичко, всичко...всичко ли? не чак всичко, но поне не съм заобиколена отстрадания, глад... това значи ли,че съм шастлива ? не значи...
трябва ни много малко, за да сме щастливи, но понякога това малко не иска да е с нас. то ходи, движи се, храни се, смее се, плаче.. а това малко знае ли, че ако всеки ден бъдеше до мен, щеше да ме направи по-щастлива... малко нещо, обичам те.

Съб Юли 05, 2008 4:33 pm
Толкова много неща ми се въртят в главата, а не знам от къде да започна, не знам и защо се натоварвам с толкова много мисли, неща, тревоги, радости... я по-добре да се отдам на настоящето, пък то където иска да ме води в бъдещето. Разбрах, че животът е твърде сложнолесен, за да бъде разбран от човечеството, пък както остава аз сама да разбера него и моя собствен. Аз съм странна в много отношения, но какво да се прави, такава съм, всеки е различен, аз си имам своите недостатъци и плюсове, разбира се...
днес гледах един филм, тайната, чудя се колко ли е верен, една приятелка казва, че действа, но нз... та, сопменавам го, защото ми направи впечатление,че повечето примери бяха за пари, чак след тях идваха добрата връзка с човек от другия пол, здравето и щастието.. аз бих наредила първо здравето, после щастието, което ест си върви с връзката с човек от др-я пол, след това парите. защото всичко, което има смисъл в живота, изобщо не се опира на пари, всичко това, което прави светът ти стойностен и значим, всичко това не може да се купи с пари. е, разбира се, не казвам, че без пари може да се живее, разбира се, че е обратното, дори аз самата мисля, че е хубаво когато ги и има, но лошо, когато с в повече..
иска ми се да поразмисля малко и за компромисите и за този случай, в който ти идва мозък в главата и разбираш, че през известен период от време, ти си давал много неша от себе си, давал си времето си, споделял си шастие, успехи и т.н., правил си компромиси, а какво си получил в замяна ? ето тогава, когато разбереш, че от другата страна не си получавал нищо, тогава много боли. и всичко, което си чувствал към другия някакси изчезва, разбирате ли, изчезва.. и най-лошият момент от всичките, е когато се чудиш как може да си изпитвал толкова топли чувства, как може да си изпитвал толкова обич към другия... ?!
сигурно този, който до сега е четял тези постове, си мисли, че аз съм някаква наранена душица, някакво малко капризно дете, което няма нищо, или може би има, но иска повече... не, ще ви кажа, че не е така. аз съм просто един малък човек, който прави първите си съзнателни стъпки в живота, опитва от всяка храна, опитва от всеки сок, прави грешки и се учи от тях, забавлява се... и т.н. но най-вече - парви грешки и се учи от тях. знам, че действам много прибързано в много случаи, да знам, но такава съм, импулсивна, нервна, избухлива, чувствителна..

Нед Юли 06, 2008 3:17 pm
чудех се как да започна, мислех си изобщо има ли смисъл да пиша за това.. в крайна сметка, реших, че би било добре.
снощи беше концертът на manowar (тази вече алис купър, после слеър и ин флеймс, но за тях-нищо). Та... ох, много ми е объркано в главата, такава каша е, не знам от къде да започна, и изобщо какво ще разказвам. И има ли смисъл ...
Има ли смисъл да правя сравнение с миналогодишния концерт ?
НЕ.
миналата година, ех..горчива е тъгата по отминалите дни, и то тези дни, които са били наистина щастливи.И сещате ли се за онова малко нещо, за което споменах ? Заради него се чувствах така преди една година, заради него се чувствам объркана сега. Без да знае, той ме правеше много щастлива. но както повечето хора казват " аз не съм обичала да споделям, аз съм го преживявала вътрешно'' който го мисли това, той не ме познава..изливам емоциите си изведнъж, наранявам хора с откачените си изблици... или знаете ли, може би са парви..но донякъде. Точно в това ''изведнъж'' е проблема; не споделям, не говоря, а в един момент избухвам...
Това каква ли връзка има с концерта на manowar, не знам.
За мен това означава много, а другите-те може би няма да разберат какво искам да кажа, но все пак ще се опитам малко от малко да обясня като хората-миналата година прекарах един невероятен концерт, с нещото, което сега си стои на линия в скайп и не ми пише... дори и понякога здравей не ми казва... а тази година не бях с нещото, бях с приятели. Но нито атмосферата, нито хората, нито песните които свириха този път, нищо не ме зарадва така, както той (нещото) ме зарадва преди една година.как се променят хората! точно преди 12 месеца, той казваше, че ме обича.. аз също. Разликата е, че сега аз продължавам, а неговите чувства към мен са отдавна угаснали... А какви мили неща правеше той за мен, първото истинско момче в живота ми, толкова го обичам... Понякога, когато ми е много тъжно, се сещам за него, и самата мисъл, че ако сега изляза на улицата ще го видя, ми даваше малък смисъл в живота.
ех, мисля да спра да разтягам локуми, но като за чао този път, бих искала да кажа :

Manowar - Call to Arms
поздрав за всички истински хеви метъл фенове в България.. защото самият Джоуи ДеМайо каза, че ние сме дъ стронгест ! ! !
И още нещо, скъпи читатели на моя скромен дневник, когато се искате нещо дълго време и когато го получите, не спирайте да се борите за него, то все още не е изцяло ваше.Опитвайте се да го задържите при себе си възможно най-дълго!Ако е за цял живот-още по-добре...

Вто Юли 08, 2008 12:30 am
Три невероятни дни!
Сега се прибрах, страшно съм уморена..
Сега само се моля да нямам път към стадиона и боровата горичка, не искам да гледам пустата поляна и празния стадион, изглежда влудяващо празно..:/ Няма дълги коси, няма палатки, мотори,ех... Но все пак човек трябва да се радва на това, което е преживял и имал. Тези три дни очаквах с огромно нетърпение, стоях си в гадната варна и нямах търпение да се прибера вкъщи в Каварна, изведнъж, всичко дойде с гръм и трясък и свърши по същия начин.
За Manowar няма какво да говорим, има ли ги, ще има и истински метъл. В сравнение с миналогодишния концерт, мисля, че сегашния не беше чак толкова добър (но не казвам, че не беше велик!). Миналата година чух всичките си любими песни, а и хората с които бях.. На този имаше обаче повече емоции, минаваха ми през косата, пияници ми навираха бира в лицето, опитваха се да ме прегръщат, лол.. Alice Cooper, човекът си има страхотни песни, а и заслужава уважение; направи хубаво шоу, а и концертът мина безпроблемно от страна на настъпани крака, оскубани коси, синини и пр. х) А за Слеър и Ин флеймс, преди половин час се върнах и все още не мога да се осъзная къде съм, нито мога да асимилирам преживяното. Честно казано Ин флеймс ми допадат повече, но нвм. На този концерт беше екшъна, просто нямам думи :Р Започна се с пого точно пред нас, добре,че имаше един по-як метъл, който ни пазеше, мен и още две момичета. Пияни фурии, които минаваха през мен без да им пука, опитах на мирис и вкус косите на няколко косматковци (не че имам нещо против,напротив! :Р ), залитах, падах, ставах.. И точно след като си прибрах косата под тениската, тогава започнаха да пръскат с бира, уеах (: сигурно в момента пропускам много неща, но хубаво беше, много хубаво. От всичко имаше-метъл, фенове, бира, куфеене, емоции, викове, радост...повръщано ;D ...

Вто Юли 08, 2008 11:35 pm
КОЛКО Е ХУБАВО ДА СИ ЩАСТЛИВ !!!
Всичко ти се струва прекрасно..защото наистина си е така! И онова глупаво малко нещо вече няма да заема мислите ми, защото то е свършено нещо. Гледам напред и без много да му мисля се гмурвам с главата напред и живея живота си !

Сря Юли 09, 2008 6:43 pm
Днес се замислих много дали има идеален свят. И кой живее в него. Мислих си, давах си приемери с хора, които са притежавали такъв.. и в крайна сметка стигнах го извода, че все някога те го губят, рано или късно. Замислих се още, че аз съм един много щастлив човек. Но дали и моят прекрасен свят ще се изгуби някога ? Не искам.. Какъв ще е смисълът от живота тогава ? знам ли, може би по-малките и стойностни неща, които са непрекъснато около нас, но ние не ги забелязваме. И кои са тези неща ? Те пак са част от онзи прекрасен свят, който всеки сам гради. Някои си представят прекрасния свят с много приятели, купони, щур живот.. други с малко, но истински приятели, заобиколен от семейството, да си имаш всичко необходимо и т.н. Само че в забързаното ежедневие на т.нар. прекрасен свят, често забравяме да обърнем внимание на малките стойностни неща.

ехх, аз съм един прост елен, хихих


Пет Юли 11, 2008 3:19 pm
Леле, не е истина как стоя пред компютъра, стоя и не правя нищо смислено..губя си времето. Играя на безсмислени игри, бебешки да не кажа, гледам Дет Ноут ( е, това не е толкова безсмислено, ама като се има предвид, че може да уча по френски или да чета книгите по литература, си е една голяма тъпня, с която само си губя времето!), малко чистих...е добре де, не малко, ами доста, ама така е, понякога ми става жал за майка ми, как се прибира пребита от работа, а аз цял ден не съм си мръднала дупито от компютъра, за да и помогна малко с домакинската работа. Зле ми се отразява тоя компютър, много зле. Майка ми каза, че през август ще ми спира интернета. Ми хубо. Аз ще ходя на уроци по математика, щото ми беше много трудно през 8 клас. Ще уча, без интернет, бати ваканцията. а аз като се прибирах от варна за събота и неделя, сядах пред компа веднага, а майка ми ми казваше '' ставай, учи, пък лятото колкото си искаш ще стоиш пред компютъра'' Е това ли е колкото си искам ? Постоянно да получавам заплахи за спрян интернет. Аз самата си давам сметка как си губя времето, как от интернет полза няма, ама не ти се излиза от него.. проблемът е другаде, проблемът е, че мен ме мързи толкова, че пренебрегвам изгубеното време, пренебрегвам факта, че аз самата съм осъзнала многото грешки, които правя, а не се опитвам да ги поправя докато все още е време...Днес уж щях да ставам в 7.30 да гледам Дет ноут. ми то, кога ми звънял телефона, кога съм си изключила алармата,един Бог знае-Събудих се в 11 ! В 11 ! Мразя да ставам толкова късно, целият ми ден е едва ли не пропилян, и свършва толкова бързо.. ех, ваканцийке, толкова дълго и нетърпеливо те чаках, а ще те пропилея безрасъдно...


Съб Юли 12, 2008 5:42 pm
мисля малко да спра с тези лигави коментарчета, които правя.. Искам да споделя:


Nothing else matters when you're in it for LOVE !


И друго да кажа: днес се захванах да превеждам Малкият принц. Малко е скучно, но пък на включен телевизор е малко трудно да се съсредоточиш и наистина да се забавляваш от превода (на една толкова скучна за мен книга, знам да знам, че ще кажете, че тази е една от малкото истински и хубави книжки не само за деца, но и за възрастни..оф, които показват наистина истинската същност на бездушния свят, в който ние всички сме принудени да живеем (някои дори насила!!!)) .
Тъпа ееее!! Не ми харесва :// Но даже и да се оплаквам, входното ниво по френски в 9ти клас ще е на тема малкото досадно мумче ! И дори и да не искам, ще трябва да я преведа, не че не съм я чела на бг и не знам за какви скучни неща се разказва... беш ли мааму.

Нед Юли 13, 2008 9:07 pm
Мина една година. Една година. Чувствам се странно празна. И ми е много :/ Защо не мога да си остана все вкъщи, да е лято..аз пак ще си се занимавам с училище, ще превеждам, обещавам!!! :/ Знам ли, мъчно ми е, че времето ми минава толкова бързо. И започвам да осъзнавам, че когато изживея този живот, друг шанс да живея няма да ми се даде. Сега си мисля ''Има толкова много време докато умра..Защо му мисля ?'' А ако утре изляза навън и ме блъсне кола ? Ако ми падне тухла на главата и пр ? Човек трябва да мисли за живота си като за нещо, което не трябва да пропилява. Жалко е, че има два типа хора-такива, които живеят за мига, просто ей така, без да осъзнават глупавите неща, които вършат, или пък, че втори шанс за живот няма да имат; другия тип са тези хора, които изживяват дотолкова живота си, че когато остареят и погледнат назад, когато направят равносметка на целия си живот, виждат, че не е бил пропилян, че са живели хубаво и щастливо, че имат своите спомени, своите мъки и нерадости, своите хубави моменти, радвали са се на всичко около тях, но са успели да запазят най-важното-своите спомени. Знаете ли в момента за какво ме е яд много ? Яд ме е, че през последната година аз ... имам чувството, че е била ей така, напразно.. Е, не, не е чак пропиляна.. Може би прекрасното време прекарано с първата истинска любов, вечерите с приятели, нощите в леглото, заминаването ми да уча във Варна, знам ли.. за тези неща се сещам. Все пак.. :// Сешам се, че миналата година имах голяма мания по хим. Не, че сега не съм им фенка, но просто..не е както преди. Пък така искам пак да съм лудата фенка, която си прегръща тениските и целува плакатите..хих. :Р хубаво е, хубаво е да си фен на някой. все едно е като..като някаква напитка,която ти дава живот; същата работа е. Да речем-фен си на група/певец. Със ставането сутрин пускаш си музика и кажи-речи целият ти ден минава с тях. И се забавляваш. Да, това имах предвид. Че точно това забавление ти дава някакво успокоение, че дори и навън да се водят войни, да има лъжи и светът да е лош, ти ще си стоиш вътре, ще се наслаждаваш на хубавото и ще живееш в свой собствен свят. знам ли, може да си помислите ''затворен в свой собствен свят, с неща,които само на теб ти доставят удоволствие.. не е ли много депресарско ? и може би те отчуждава от хората, този начин на живот, едва ли не ?'' Естествено, че не :Р аз например съм много щастлива, когато около мен всичко се нарежда, а аз съм с любимите си неща, включително с музиката. Да ви кажа, всеки ден съм с музиката си, всеки ден слушам кажи-речи едни и същи неща, а до сега не ми е омръзнало :Р Даже ми е по-хубаво така. Ехх!!!
Че такам. Животът си тече, аз мисля да го изживея както си требе !

Пон Юли 14, 2008 3:59 pm
Слушам една песен на Актив Surprised Много ми харесва, зарежда ме с настроение. Както ''Да погледна в теб'' на БТР. Иска ми се да стана и да танцувам, добре, че няма никой вкъщи. Всъщност няма нищо лошо човек да си потанцува, да си се посмее без причина, да плаче без причина. Понякога емоциите ти идват вповече и трябва да се изкарат някъде. Е, нямам предвид тоалетната, но понякога емоциите ти са храни някакви, няма къде другаде да си ги изкараш...емоциите. ;D.
Понякога искам да пиша дълги постове, понякога има какво да кажа, за да напиша дълъг пост, понякога нямам никакво желание да пиша, понякога безжеланието ми води до написване на дълги постове, стига да има какво да кажа. И все пак, готино е да си човек. какво ли щеше да е, ако бях мишка. Леле, живоотт. Е, две години живот ли са :/ Но може би по мишешките стандарти, две човешки години се равняват на..100мишешки, да речем. Мишка столетник. Паххах. Трябва да се ходи до магазина:Р. Но мен ме мързи, съвсем мъничко обаче.
Някой ден ще напиша пост на латиница, обещавам!

Вто Юли 15, 2008 2:38 pm
Hi!

I just really don’t know from where to start. I want tell you many things, but I’m so exited.
I adore you. You are so beautiful. I can’t stop looking at your pictures, I can’t stop listening your music. I adore everything in you – your voice, your face, your smile, your HAIR !!! I think I’m too in love with you. You can think everything about me- I’m one of thease fuckin’ fans.
I really don’t know what is the reason which made me writting you. I'm just telling you that you are safe in my heart. I love you !!!
Your fan forever, Elena.


омг.. все още не съм го постнала в страницата на Еду.. знам ли, страх ме е.. ще си каже човека ''тая е от онези фенки , нахалните ://'' и няма да ми обърне никакво внимание. Срамувам се щото звучи прекалено...как да кажа, изглежда все едно съм прекалила с любовните признания, а то не е така... аз наистина.. :/

Сря Юли 16, 2008 11:32 am
Ами, ще ходя на село днес, следобяд. Знам ли, вчера, докато си правех планове за лятото, изпитах едно такова желание да отида там, че направо не се познах. Сега не ми се ходи особено :/ . Все пак на баба ми и на дядо ми им е мъчно за мен. Няма как да не отида. А относно плановете, не знам как ги измислих, план ≠ мен. Странното е, че аз самата ги харесвам..плановете. Е, не знам колко ще ги спазя, но е важното да ги има, нали ? И майка ми беше доволна. Уж било хубаво, когато човек е организиран и подреден и...абе аз не съм такъв човек. Дори и в стаята ми да е пълен бардак, няма да стана и да подредя, така ми харесва. Но ако се захвана да подреждам...после няма да познаете стаята, най-малко пък ще можете да си мислите,че е моя. В момента поглеждам зад гърба си и виждам едно неоправено легло и полуподреден сак. Не знам от къде да започна да редя дрехите. Не знам дали да ги сгъна, или просто да ги сложа на закачалка ?! Не, че има значение.
Ох, знаете ли какво се сетих преди малко. На село има Булсатком. Уррра!! Значи ще си гледам фокс лайф и филмчета и vh1. Няма да е пълна скука, няма да си запълвам времето само с учене. Макар че плановете ми бяха следните: да стоя на село до края на юли (не повече!), там да уча по математика и френски, и когато се прибера в Каварна, всичко да ми е готово. Тогава ще си купя карта за фитнес. значи, нещата се подреждат така за август:фитнес,море, уроци по математика, някакви книжки, разбира се и живоооот Е, то какъв живот, уроци по математика все пак.. :/ Толкова я мразя тая гадна суха математика! И тая тъпа даскалка, дето нищо не обяснява като хората, после се чуди що имало хора на поправка. Аз не съм една от тези, за щастие, но..
абе аз ли оглушах или наистина уинампа ми е усилен до край, а аз не чувам нищо ?! чувам само някакви странни звуци. Днес си дръпнах песни на една група- elegy . Сега им слушам песните, преценявам дали ще ми харесат. Яки са.
Чудя се да си взема ли мп4-ката на село, има ли смисъл? То и без тва аз настъпах едната слушалка и я строших и сега не се чува нищо, или ако случайно се чуе, то тва е едно много яко пръщене. Мм,ще я взема.
Стана ми смешно, пиша тука някакви тъпи неща, после си давам отговор писмено. Водя някакъв монолог, супер смотан. А когато се попитам с думи, не мога да стигна до някакво решение. оф, значи, спирам с простотиите, едва ли разбрахте какво казах :Д имах предвид, значи, че когато си кажа на глас да направя ли това или онова, не мога да реша, а когато го напиша тук, веднага решавам какво да правя. млъквам, че взех много повторения да правя , а и вече май няма какво да напиша. Все едно. :Р
Какво да кажа за чао ? Може би... ред от някоя хубава песен ? Мда. Нека видя какво имам хубаво и да реша. о,да. сетих се. Няма да е ред, ами направо ви казвам evergrey - for every tears that falls. Вижте lyrics . Ем, тва е. Значиии, до след няколко дни (седмици ? не повече от две!). Орвоар.

Чет Юли 24, 2008 2:05 pm
Здравей!
Вместо да започна с традиционното ''Как си ?'', предпочитам да ти разкажа за себе си. Мисля, че тези въпроси са вече омръзнали, а и мисля, че в отговора си, ти ще ми разкажеш как си без да те питам, нали ?
Когато баща ми си тръгваше си спомних как когато бях малка, махах на мама и татко, а очите ми се пълнеха със сълзи. Минаваха си дните, а аз всеки ден играех на кукли, на барбита, шиехме им дрехи, готвехме. Излизах рано и се прибирах късно. Абе изобщо... прекарвахме си страхотно. С всяка изминала година вече не ми ставаше толкова мъчно, очите ми не се пълнеха със сълзи. Сега се замислям как се променят хората и как се променям аз. Вече не играя с кукли, вече обръщам повече внимание на учебниците. Като си помисля, че в следващите 4 години ще правя това, а след тези 4 пак същото, направо ми се свива сърцето. Това означава ли, че е сложен край на детството ми ?
Мислех, че ще е скучно на село. е, не е както с интернет, разбира се. Сутринта станах, хм, на обяд стана в 12.30. Тъпо беше да спя до толкова. Следобед превеждах, ходих с баба до магазина, паднах, разлях една кофас с вода, обелих си колената, имам рани, плаках-не от болката, а от срам :/ гледах филми....и мисля,че само това.
Абе, освен с моите глупости, с друго няма какво да те занимавам. Там е едно такова енообразие... Всеки де е така.... Знам, че не мога да кажа, че в Каварна дните ми са коренно различни, но пък е по-хубаво.://
Просто не знам как ще прозвучи, но имам чувството, че разговорите ни започнаха да стават за мен като водата и храната. Глупаво ли е ? Обичам те.

Нед Юли 27, 2008 7:45 pm
Не ми идват думите просто. Някой друг ден, предполагам. Нещо започвам да се развалям напоследък. Но пък написах стихотворение. Чао.

Пон Юли 28, 2008 12:21 am
Толкова ми се спи,ах.. Сега се замислям от къде да започна да разказвам. От снощи? Когато нашите ги нямаше и трите мишки спаха у нас.
Ами аз така и така ще трябва да разкажа, да започвам...та...
Идеята ми хрумна, понеже майка ми и баща ми ги нямаше вкъщи... и .. не знам защо ми хрумна да гледаме филм за четири приятелки, не ми се разказва за филма. Съгласиха се. Вечерта излязохме и преди да тръгнем към нас, купихме спагети и разни неща други. Прибрахме се и в 12 часа вечерта правихме спагети о_о Аз бях ''опитното зайче'' така да се каже... опитвах спагетите дали са достатъчно сварени. След четиринайстия път установих, че спагетите са готови. Беше жестоко! И спагетите бяха много вкусни. Аз по принцип ги ям със сирене. Този път-по желание на гостите :Р бяха с кашкавал. На мен ми е все едно с какво ще са.. Ям всичко! Та, после сигурно се моткахме 2 часа, след това всички за щастие бяха с пижами и представете си четири момичета след полунощ, наредени една до друга на голяма спалня.. и гледат... Мислят си, че могат да танцуват по ТВ2 ;Д хах. Не го гледахме толкова, колкото си говорихме за глупости. Пълни. Жалко, че не гледахме филма за четирите приятелки. Имаше оправдания от рода на ''То аз ся как ше чета субтитрите, аз две не виждам'', ''Много къснооо, той филма 2 часа...'' Брех, чудо голямо. А така ми се искаше да го гледаме, има толкова верни и истински неща в този филм. Както и да е. Като се замисля сега, вечерта не беше нищо особено. Легнахме си в 3 и 20. Заспахме в 6 без нещо. Много странно се почувствах, когато започна да се развиделява и в стаята ставаше все по-светло. Станахме в 9, та затова мисля след като допиша това тук, да си лягам. Да го еба в ръганите запетайки и точки и главни букви майната му на сичко (: и тъъъй. какво друго да кажа не знам. искаше ми се този пост да е един от най-дългите, аз между другото всеки път така започвам и всеки път се разочаровам малко,когато видя, че не е достатъчно дълъг поста. Мисля преди да си легна да си сресвам косата 15 минути и да засичам с телефона. Казват, че когато преди сън сресваш косата си дълго време, сънят ти ще бъде спокоен и етц. Не, че ми дреме какъв ми е съня. Но си мисля, че когато съм по-спокойна, мога да сънувам повече неща и изобщо искам да сънувам. Като се сетя какви откачени сънища сънувах няколко дни поред, а сега нищо.... сиправя извод, че от гадни легла и гадни възглавници се сънува най-много !!! хах, сигурно не е така, обаче на мен така ми се случи, че три поредни дни спах в едно ужасно легло и трите дни сънувах много откачени и в същото време готини сънища. Ушите ме болят. Не знам дали е от липсата на сън или от друго, но всяка песен, която си пусна е ужасно дразнеща и изобщо не ми харесва и се чудя как мога да държа такива боклуци в компютъра си? е, може би утре, когато ще съм с всичкия си, ще мисля различно. знам ли. интересно ми е ако хвана папката с музика и натисна ''изтрий''.. какви ще са последиците върху психическото ми състояние. а всъщност психическо или психично състояние? кое е по-правилното? всъщност няма ''по-правилно нещо''. всичко както ти дойде, може и сега всички тея сънливи неща, които писах, да са пълни с грешки и така нататъкът... но не ми пука, честно казано. вие се радвайте, че поне запетайки слагам, за да се разбира поне смислово. Не, наистина не мога да издържа, ще хвърля тея ръгани слушалки и...

Сря Юли 30, 2008 7:30 pm
Много ми е интересно как имам приливи на думи и отливи.
Ама такива отливи, че просто и едно такова обяснение за ''приливи и отливи на думи'' не мога да дам. Ужасно е. Все едно, надявам се скоро да мога да напиша нещо тук (под ''нещо'', разбирайте да постна моите скъпи мисли и размишления по т.нар. ''Въпроси от живота на Льон'') .

Вто Авг 05, 2008 1:30 am
боже мои Surprised
не мога да разбера как на някои хора наглостта им е прекалено голяма?! как ти врат присъствието си, дори когато ти не го искаш? Да, знам, че всеки иска да му обръщат внимание, да, знам, че нещо като приятелство ни свързва.. но i want to be all alone... Стига съм слушала за чуждите проблеми и любовни шагрини. Стига са ме обвинявали, че съм он лайн в скайп, а не пиша. Не съм длъжна, триста дяволи!!! Писна ми, наистина. Всичко си има граници, понякога се замислям дали няма да съм най-добре сама? Аз сама достатъчно се товаря с моите вътрешни проблеми, не искам да се товаря и с чужди. Точно от човека, от когото очакваш да те разбере, получаваш само досаждане и натрапване! А когато кажеш какво ти е, от другата страна веднага те стрелкат с обвинения за игнор и прочее. Започва един голям спор, в който ти разбираш, че всъщност не искаш да имаш време за себе си, а трябва постоянно да лижеш задника на ''приятеля си'', трябва винаги да сте заедно, трябва винаги да си пишете в скайп (дори когато целият чат е губене на време и редене на простотии), трябва винаги да се съобразяваш с него. Веднъж не издържах и каза ''Ако не мисля първо за моя гъз, друг няма да помисли. Аз съм на първо място и ще се съобразявам винаги първо със себе си.'' Оо, ама защо ли го казах! Стана ми ясно, че аз първо трябва да мисля за капризите и претенциите на другите. Да, каква егоистка съм само! Изобщо.. съзнават ли, че всеки е сам за себе си? Че не е длъжен да се съобразява с някого (а когато го кажеш това, винаги излизаш кривият - по неписан закон трябва да мислиш само и единствено за околните, без дори да помисляш за ''ами на мен харесва ли ми? ами на мен добре ли ми е ?") ? Разбират ли, че животът е толкова суров, че рано или късно всеки разбира, че на първо място си ТИ! И никой друг. (Бих отворила една скоба, в която ще спомена, че от пример, който виждам вече 15 години, разбрах, че ако обичаш някого истински, то може и гащите си от задника да свалиш за него. Нз, тъп пример беше това, но исках да кажа, че семейството е на първо място. Дори и приятели, които уж са истински, никога няма да мислят за теб, нито пък би срещнал такова разбиране, каквото би срещнал единствено в семейството.) Ако се съобразявах така с всеки.. ми то не знам аз какъв парцал щях да съм в очите на хората. Същата работа е и с личното мнение. Трябва задължително да мислиш като народа, иначе си простия, тъпия, глупавия. хората са различни и колкото и да ги караш да мислят еднакво, няма да стане. Всеки си има различни виждания за всичко, баси тъпото тва.. Ще ти скочат като кокошки и ще те изкълват, само защото си мислиш, че черното е черно, а не бяло. Не знам, щом от сега започвам да виждам какъв всъщност е живота, не искам да си представям какви "велики открития" бих направила за него след, да речем 15 години. Не искам да си представям. Надявам се единствено след 15 години да не съм стара мома :/, а да имам някого до себе си, който да ме обича ИСТИНСКИ, а не лъжливо. На моменти ми става нещо и изпитвам огромно желание някой да ме прегръща... няма да си казвам предпочитанията, че те...сега предпочитанията станаха много важни клечки из обществото, дрисльо^^
Днес ме фрапира едно ужасно грубо изказване в един форум (който ми е до болка познат). Едно момиче беше пуснало снимка, а друга ''красавица'' (злобна и надменна откъдето и да я погледнеш, проста и закована във всяко едно отношение) си позволи да направи коментар: някои хора се нуждаят от табелка, ся.. тва момиче или момче е? о.О бях потресена, как може да обидиш така някого? дори и да е непознат, и на всичкото отгоре, само за да избиеш комплекси, само да си потърсиш клекало, в което да издрайфаш ядовете си, че някой ти е изял топлата вечеря, примерно. Не искам да си представям как се е почувствало момичето, след като е прочело този коментар. Мъчно ми е за нея, знам как се чувства, защото и мен не веднъж са ми казвали остри реплики в този ''хубав'' форумец, макар и реплики не от такова естество. А аз само да коментирам снимките на тая "умница", пуснала коментара.. не мога да се сдържа да не го напиша тук, защото ако не го направя, може да го постна в онзи форум и после всички гарги да ме накълват. Та.. криви зъби, неоскубани вежди, грозна и отвратителна коса. Да не говоря за сестра й... Когато те пуснат снимки, цялата им публика от фенове гръмва и ги залива с комплименти, които са пълни лъжи. Просто... нз, изключително много ме подразни това, каквото и да е момичето, както и да изглежда, тя не е виновна за това...

Сря Авг 06, 2008 5:06 pm
Случвало ви се е да се радвате, когато отново се сблъскате с неща или хора от миналото, които не сте срещали отдавна, нали? А после тъжни ли сте? Не.
А защо аз тогава съм? Заради спомените и заради ужасните рани, които ми нанасят. Знам, че времето няма да се върне, съжалявам... за всичко.

To be continued soon... ( https://www.youtube.com/watch?v=LlXmU3v6XMQ )