Променят ли се хората?

.. Или вярвате в поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава не!“. ?
Вярвате ли,че човек половината си живот примерно може да е бил един,а после да се промени?Да престане да бъде предишния човек,без да се връща към онова,което е бил?
Аз вярвам,че може.Наистина го вярвам.Вярвам в хората,вярвам,че ако имат желание или усещат нужда да се променят мога да го направят.Не знам дали това ме прави оптимист,но всеки случай го предпочитам пред това да се затворя и цял живот да обвинявам големите лоши хора,живеещи в още по-големия и още по-лош свят.Виждала съм как хора се променят пред очите ми и разговаряйки със стари приятели,откривайки промяната у тях,а и у себе си,разбирам колко бързо минава времето.Не говоря за оназа промяна,която е неизменна по време на растежа ни и ни изгражда като личности.Имам предвид.. можеш ли да станеш малко или много такъв какъвто искаш?Човек може всичко,right?Така казват.To e ясно,че не е лесно да се промениш,иска се и смелост.Много мислят,че се променят всъщност,но са същите.Защото за да постигнеш промяната трябва да бръкнеш малко навътре,малко по-дълбоко,а това винаги носи трусове.

Човек се променя истински само при екстремни обстоятелства. Може цял живот да прави опити да се промени, а за едно денонощие да рухне целият му досегашен свят. Иначе промените стават бавно и трудно, ако липсват гореописаните обстоятелства. Просто хората могат да се променят чак тогава, когато е крайно наложително. И всичко е едно "от утре" и един вечен стремеж да сме перфектни, и колкото повече го искаме, толкова повече не се получава. Ако всички имахме волята да станем това, което искаме... ех.

Който не иска светът да се промени, желае края му. И в този смисъл и собствения си край.
Хората се променят под влияние на всякакви фактори - с израстването съзряваме, оформяме си различни възгледи за различните аспекти на живота, променяме ги, намираме и губим приятели, обичаме, страдаме, мразим, прощаваме, преглъщаме гордостта си и разговаряме. Всяко събитие променя частичка от нас, а когато дори една клетка се промени, променен е и целият човек.
И си оставаме все пак същите, които сме се родили, защото въпреки всички промени човек не става друга личност, просто променя черти от характера си (или външния вид, ако му стиска да си натика силикон в лицето : D). Така че - и да, и не.
: )

не. не. не.
рано или късно показваш кой си, колкото и труд да си вложил в промяната, в новата ти същност, накрая пак показваш твоето си 'аз'.
може да се опиташ да промениш лошите си черти, но няма как в трудни ситуации да не се проявят.
опитвала съм да премахна иронията и метафорите от езика си, плакала съм, заради факта, че съм наранила някой,
патила съм си много заради ината си, с който водих борба известно време, но.. накрая пак изкача от някъде и почвам да бъда себе си.
та, да, не може да се промениш, освен чрез пластична операция, да, но мисля, че тя не би повлияла дотолкова,
че да станеш нов човек с ново мислене и възгледи за живота.

променя се човек. едно от най-хубавите и тъжни неща едновременно.
промяната е нещо естествено (не се ли сещате за Йода" Смъртта естествена част от живота е" :ДД), еволюцията илюстрира това най-точно.

на мен ми е тъжно, че пораснах и същевременно осъзнавам, че това е нещо необходимо и неизбежно
превръщането на какавидата в пеперуда, маймуната в човек, детето във възрастен, шегаджията във селски шут, агресивния във убиец и каквито промени изобщо са възможни,
всичко това помага на света да тече.
не, не мисля, че ни афектират само значимите събития и преломите.
и малките го правят. наслагват се. не усещаш как става промяната.
гадно е.
и понякога също толкова хубаво.

» Какво прави хората злодеи?