И нека бъде светлина, и нека бъде звук

Хм,тук ще си слагам,по мое мнение,жалките опити за поезия Very Happy

В огледалото

Такъв го има само в огледалото,
такъв,какъвто търсиш ти,
такъв,при който да оставиш насъбралото,
което напоследък много ти тежи.

Да седне той,да те изслуша,
да каже "Всичко ще бъде наред"
така внимателно,както доктор преслушва
телцето малко на болно дете.

Да бъде до теб,когато е трудно,
когато мислиш "Всичко бе дотук"
да се труди с теб усърдно,
да сте заедно на болката напук.

Такъв търси всеки от нас,
такъв,който да го разбира
за жалост,само в огледалото у вас
такъв човек ти можеш да откриеш.

Critiques are welcome

Мигът красив

Защото там,където отивам
не мога да се върна и да искам дори,
а животът бавно ме убива
и нямам шанс за миг да погледна встрани.

Съдбата поглежда към мен,
сканира и поглед извръща
и през този съвсем кратък момент
моят малък свят в безкрай се превръща.

И искам криле да разперя
тъй леко да литна отвъд,
спокойно смъртта да намеря
и да ме погълне без капчица смут.

Защото да живееш е тъй сложно и трудно
постоянно се бориш за правото да си жив
и накрая е съвсем явно,
че не животът,а смъртта е мигът красив.

Вдъхновена от Дориан Грей Very Happy ...обичам го!! и оскар уайлд де :p

Кошмар
...посветено на Дориан Грей и Сибил Вейн-техният реален кошмар

Танцувахме двама с нея,
тя-принцесата нежна,аз-принцът красив,
не трябваше от мен да се отделя,
но направи го,макар и за миг.

За този миг всичко се срина,
целият ми свят,цялото ми аз,
нямаше я моята любима,
лежеше на пода...лежеше в несвяст.

Надвесих се над нея,виждах,че ми се изплъзва
макар в ръцете си да я държах,
очите си отвори и ми каза,че без мен никъде не тръгва
усетих се тогава...Аз спях!

Чувах на токчетата песента,
долавях познато звънене,
по прашният път в ноща
се приближаваше бавно към мене

момиче, което отдавна не бе
срещало истинската любов,
то без да знае, мигновено завзе
целият мен, влезе в моя живот.

Аз безропотно пуснах я вътре.
Тя не чакаше и покана,
но попита ме нещо за утре
и какво искам в замяна.

Тя да е използвана свикнала беше,
да бъде играчка в чужди ръце,
а сега точно пред мене стоеше
и отново бе онова малко дете,

което животът бе го измамил
с празни, лъжливи обещания
тя разбира- и едно не е спазил,
но е свикнала и на страдания.

От днес за утре живее,
нощем из улиците броди,
надява се и силно копнее
щастието да я споходи.

Аз връщах се тук всяка
нощ, за да я срещна
точно на същата пряка,
но като че ли усещах,

че този път да дойде няма
и безцелно да чакам ще ме остави
"Горкото дете", бе дала в замяна
на света всичко, но той я забрави.

Пласьорка


Мога да бъда всичко, което поискам
принцеса, певица или танцьорка
за жалост, живота притискам,
погубвам го... Аз съм пласьорка.

В моята дрога онези хлапета,
скитащи изплашено в моя квартал,
виждат звезди, луни и небета,
цял свят в погледа им се е събрал.

Те още толкова млади,
от живота нищо видели,
ходят на нощни паради,
опитвайки да са смели.

На сутринта след поредната доза,
която с такъв труд са взели,
ще изиграят ежедневната поза
на нормално дете, сякаш не са копнели

да се доберат пак до мен,
да си заработят малкото дрога,
но забравят на другия ден,
те го правят, но аз не мога.

Аз помня пълните с фалш очи,
треперещите вече ръце,
усещам стичащите се сълзи,
как искам всичко да спре.

Ако така продължи, аз не знам
дали да издържа ще мога,
защото не искам пак да съм там
пласьорката, продаваща дрога.

Животът тях уж ги убива,
но всъщност аз съм това,
за малко ги правя щастливи,
натам ги поема смъртта.

Това го написах малко като на шега,понеже един мой приятел ме попита от коя планета идвам Very Happy


-Та от коя планета казваш,че си
озадачено гледаш и питаш ме ти
-Ооо,аз идвам от много далече
живея в дворец цял в щастие облечен
с природа,в която залезът е вечен.

-Ама ти наистина ли?...и как се роди?
попита ме той.
-О,аз не помня добре,но бях обгряна от много лъчи
след това обляна от дъждовен порой.

Но той не беше като вашият дъжд,
беше различен,беше дъжд от мечти.
Аз също помня веднъж
как този дъжд отново ме посети.

Тогава много неща ми разказа
за живота,за мен и за човека предимно,
картинката тъжна ми показа
как лошо се държите взаимно.

Изясни ми се всичко,тъжих даже за вас,
навред и нашир търсих лек,
след дълго,безцелно скитане осъзнах,
че всъщност не е чак такова проклятие да бъдеш човек.

И реших аз,че при вас ще дойда
и ще се опитам да разбера
защо сте станали други,защо не сте вече хора,
а просто някакви сенки без сърца.

Сянка на онова,което някога сте били,
някога много отдавна-в онзи забравен живот,
сега сте чужди,вървите свели глави
в сиво ежедневие-без мечти,без любов.

Живеете живот на заем,
аз мога да го видя и усетя
и всеки взел е под наем
своя лична планета.

П.С. И аз съм човек...май така се оказа,
но човек без болка,скука,омраза
човек с единствена цел-щастието да разпространява като зараза.

Критиката е повече от добре дошла !!!

Първото е хубаво..Идеята е чудесна.
Обаче краят нещо ми се губи, някакси очаквам нещо ... по-..;D

Животът тях уж ги убива,
но всъщност аз съм това,
за малко ги правя щастливи,
натам ги поема смъртта.

ох, това е СТРАХОТНО!

и накрая е съвсем явно,
че не животът,а смъртта е мигът красив.

също ;р


БРАВО. :)

Мерси, мерсиии


Не тръгвай


По прашни пътища не тръгвай,
недей да тръгваш, стой си с мен,
нежно сутрин ме събуждай,
от работа макар и уморен.

Не ме оставяй да стоя сама
да чакам твоето завръщане.
Ти казваш: "Няма все да е така",
ти казваш: "Скоро връщам се".

Но думите ти се размиват,
ехо надалече ги разнася,
чувствата ти си отиват
и любовта ни май ръждяса.

Ти ще тръгнеш по света,
по пътища прашни, далечни.
Знам, не мога да те спра,
но обещавам да те чакам вечно.

Съдбата


Нощем понякога ми се приисква
да щракна с пръсти и всичко това,
което безумно много ме притиска
да си тръгне надалеч с нощта.

Да изчезне и да ме забрави,
да не помни, че ме има
в онзи списък, който прави
за всеки всяка година.

Усърдно зачерква на листа
всяко нещо едно по едно,
няма шанс дори оптимиста,
няма шанс, явно трудно било.

От нас какво се очаква тогава-
да слоним глава и мълчаливо
да приемем, че Съдбата е права
не! това е просто неприемливо.

Любов

Любов, кажи ми, ти ли си това,
тъй нежно ти ли ме омайваш
да не би разстроена сега,
от срещата ни да се разкайваш.

Аз теб преди не те познавах,
не ме докосвала бе ти,
дори не си въобразявах,
че слънце на дните ми ще си.

Не подозирах, че умееш
завинаги загубени души
в едно цяло ти да слееш
за повече от вечност дори.

Не знаех, че си способна
да накараш да забие
сърцето ми в съдбовна
симфония, която крие

цялата твоя сила, която
ти пред никой не откриваш
о, любов, казваш ми я когато,
чак когато вече умираш...

Пласьорка е невероятно просто.

***

Онази цялата театралност,
която всекидневно носим върху си,
зашита към вечната печалност
с две-три жертви ще свалим от гърба си.

След дни, месеци или години
ще се опитаме да дишаме свободно-
без мрежи, вериги, но дели ни
тъмна пропаст- на вечността производно.

Ние, ужким падайки в нея
истински се лъжем, вярваме лъжливо
"Светлина да стигна ще успея!"
мислим, сричаме, но някакси парливо

надеждата изгаря плътта ни.
мечтите далеч неибежно отлитат.
добро и зло разделя духа ни,
но само след мигване пак се преплитат.