Passive Aggressive

Hello, stranger.
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 Чуждо творчество

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Christine Joe
Слънчоглед


Брой мнения : 465
Join date : 06.09.2008
Age : 23
Местожителство : На границата на фантазията и реалността

ПисанеЗаглавие: Чуждо творчество   Съб Сеп 27, 2008 12:10 pm

Не знам дали има нужда от подобна тема,но ако на някой модератор не му допадне идея ми,нека я затрие.
Така!Предполагам,че вие всички имате любими стихотворения,разкази и изобщо творчество на ваши приятели или хора,които не познавате,но случайно сте зърнали техни творби в някой форум,или просто на любимите ви писатели и творци ^^Тук е мястото да ги споделите. Аз може би ще едитвам.



Добре де,заглавието на темата е крадено xD

_________________
    Everybody wants to know her name.
    How does she cope with her new found fame?
    Everyone asks me who the hell is she


    That weirdo with 5 colours in her hair.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
|Sun's.smile|
Невменяем съм
avatar

Брой мнения : 947
Join date : 04.09.2008
Местожителство : На перваза

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Съб Сеп 27, 2008 6:40 pm

Аз горе долу съм фенка на Недялко Йорданов - Песен за антракта...някога някога Абе..всички! Особено за младоста, староста и пр. XP

Стихотворението, което ме зарежда е на Робърт Бърнс - в цъфналата ръж =] Последният куплет ми е любим... Сега...като се разбъркам в гугъл почвам да се влюбвам различните думи... например:

Ще дойда тихо, кротко ще приседна,
ще вперя в мрака поглед да те видя.
Когато се наситя да те гледам
ще ти целуна и ще си отида.
на Никола Въпцаров. - написано за жена му часове преди да го застрелят.

Част от стих на Пушкин:

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье, /първият куплет е много вероятно всички да го знаете./

И жизнь, и слезы, и любовь.

_________________
a drip, a drop,
the end of the tale.


Последната промяна е направена от |Sun's.smile| на Пет Май 28, 2010 11:41 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/love2smile
Midnight sun
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 691
Join date : 06.09.2008
Age : 27
Местожителство : scandinavia

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Пон Окт 06, 2008 7:09 pm

Възможно най-уникалната поезия, която съм чела, е на Хайнрих Хайне - едно от нещата, заради които се радвам, че говоря немски.

Die Lore-Ley

Ich weiß nicht was soll es bedeuten,
Daß ich so traurig bin;
Ein Märchen aus alten Zeiten,
Das kommt mir nicht aus dem Sinn.

Die Luft ist kühl und es dunkelt,
Und ruhig fließt der Rhein;
Der Gipfel des Berges funkelt
Im Abendsonnenschein.

Die schönste Jungfrau sitzet
Dort oben wunderbar;
Ihr goldnes Geschmeide blitzet,
Sie kämmt ihr goldenes Haar.

Sie kämmt es mit goldenem Kamme
Und singt ein Lied dabei;
Das hat eine wundersame,
Gewaltige Melodei.

Den Schiffer im kleinen Schiffe
Ergreift es mit wildem Weh;
Er schaut nicht die Felsenriffe,
Er schaut nur hinauf in die Höh.

Ich glaube, die Wellen verschlingen
Am Ende Schiffer und Kahn;
Und das hat mit ihrem Singen
Die Lore-Ley getan.

Heinrich Heine
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://museofthor.deviantart.com/
Lilly.
Anything but ordinary
avatar

Брой мнения : 1439
Join date : 04.09.2008
Местожителство : in your eyes.

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Пон Окт 06, 2008 7:24 pm

    Подсети ме за друго немскo стихотворение ^^

    Ich wünsche Dir Zeit

    Ich wünsche Dir nicht alle möglichen Gaben.
    Ich wünsche Dir nur, was die meistens nicht haben:
    Ich wünsche Dir Zeit, Dich zu freuen und zu lachen,
    Und wenn Du sie nützt, kannst Du etwas draus machen.

    Ich wünsche Dir Zeit für Dein Tun und Dein Denken,
    Nicht nur für Dich selbst, auch zum Verschenken.
    Ich wünsche Dir Zeit, nich zum Hasten und Rennen,
    Sondern die Zeit zum Zufriedenseinkönnen.

    Ich wünsche Dir Zeit, nicht nur so zum Vertreiben.
    Ich wünsche, sie möge Dir übrigbleiben
    als Zeit für das Staunen und Zeit für Vertrau`n
    anstatt nach der Zeit auf der Uhr zu schau`n.

    Ich wünsche Dir Zeit, nach den Sternen zu greifen
    und Zeit, um zu wachsen, das heiβt, um zu reifen.
    Ich wünsche Dir Zeit, neu zu hoffen, zu lieben.
    Es hat keinen Sinn, diese Zeit zu verschieben.

    Ich wünsche Dir Zeit, zu Dir selbst zu finden,
    Jeden Tag, jede Stunde als Glück zu empfinden.
    Ich wünsche Dir Zeit, auch um Schuld zu vergeben.
    Ich wünsche Dir Zeit: “Zeit zu haben zum Leben"


    И да,Хайне е велик. ^^


_________________

    I make no apologies for how I chose to repair what you broke.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/k0k0ska
Midnight sun
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 691
Join date : 06.09.2008
Age : 27
Местожителство : scandinavia

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Пон Окт 06, 2008 7:47 pm

хм..

преводи на Хайне има тук, причината да не ги дам в първия пост е мнението ми, че оригиналния немски текст е на много по-високо ниво от превода. В превода винаги се губи нещо, знаете.

Ето един куплет от 'Русь' на Сергей Есенин:

Но люблю тебя, родина кроткая!
А за что - разгадать не могу.
Весела твоя радость короткая
С громкой песней весной на лугу.

Я люблю над покосной стоянкою
Слушать вечером гуд комаров.
А как гаркнут ребята тальянкою,
Выйдут девки плясать у костров.

Загорятся, как черна смородина,
Угли-очи в подковах бровей.
Ой ты, Русь моя, милая родина,
Сладкий отдых в шелку купырей.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://museofthor.deviantart.com/
Lilly.
Anything but ordinary
avatar

Брой мнения : 1439
Join date : 04.09.2008
Местожителство : in your eyes.

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Пон Окт 06, 2008 7:54 pm



Цената на доверието

Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя.
Да погаля - вместо да ударя.
Да повярвам - щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.

Станка Пенчева

Видения

Небе - куршумена безкрайност - отразено
през ледена кора в куршумени води.
Самотен коленичил на леда, смутено
през него гледам аз: ни слънце, ни звезди, -
ни ден, ни нощ, - безцветен здрач - мъгла. Безцветни,
край отражението мое сенки рой
минуват и не спират: сенки мимолетни,
залутани безцелно, жадни за покой.

Аз виждам своя образ там: изпод водите
държат подводни храсти в кървави бодли
челото изранено. Съскащи и зли,
през моите уста на хаоса змиите
подават сноп езици. Камък там лежи,
и камък остър на гърдите ми тежи.

Не съм аз там - не съм това - не съм!... Безцветни
край сянката ми шетат сенки рой,
залутани безцелно, жадни за покой...
Минуват сенки: в погледите мимолетни
и съжаление и уплах се чете.
Минуват, заминуват и не спират те.

Пейо Яворов

_________________

    I make no apologies for how I chose to repair what you broke.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/k0k0ska
missjohnnysmoker
Mrs "I partied too hard"
avatar

Брой мнения : 781
Join date : 16.10.2008
Местожителство : Плевен

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Чет Окт 16, 2008 11:36 pm

292 песен, от Франческо Петрарка - "Песенник".

    Блестящите очи, ръцете, рамената;
    изящните ръце, които аз възпях
    и за които тук и себе си презрях
    и станах отчужден и странен за тълпата;

    златистите коси, походката позната
    и веселият звън на ангелския смях
    изчезнаха, уви, и стана шепа прах
    това, което в рай превръщаше земята.

    А аз останах жив! Скърбя и стена гласно -
    безплътен платноход сред бурята - лишен
    от ясната звезда, която любя страстно.

    Това е може би последната ми песен!
    Предишният поток заглъхва пресушен
    и песента ми днес е само стон несвесен...

_________________
    Изгубен в празен кадър влизам.
    Престорено се усмихвам.
    Грозни цветове в красиви рамки.
    Празни светове в очите жадни.
    Престорено смисъл виждам.
    Представих си, че не завиждам.
    Бледи снимки на красиви форми.
    Вредни мисли в душите ни болни.
    Къде се намирам?
    Заспивам или лудостта откривам?
    Къде ли отивам?
    В празните дни себе си откривам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/xsolinka
Суматоха
Пасивен
avatar

Брой мнения : 4
Join date : 17.10.2008
Age : 26
Местожителство : on the street of dreams

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Пет Окт 17, 2008 2:01 pm

    Я вас любил: любовь еще, быть может,
    В душе моей угасла не совсем;
    Но пусть она вас больше не тревожит;
    Я не хочу печалить вас ничем.
    Я вас любил безмолвно, безнадежно,
    То робостью, то ревностью томим;
    Я вас любил так искренно, так нежно,
    Как дай вам бог любимой быть другим.



Пушкин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://silhouetteofarainbow.blogspot.com/
Midnight sun
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 691
Join date : 06.09.2008
Age : 27
Местожителство : scandinavia

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Пет Ное 07, 2008 3:38 pm

like a clock whose hands are sweeping
past the minutes on it's face
and the world is like an apple
whirling silently in space
like the circles that you find
in the windmills of your mind.



авторът на това ми е напълно неизвестен - написано е на корицата на скицника на майка ми; самата тя представлява снимка на акварел на залез над заснежено поле с вятърни мелници ... ефектът от комбинацията е зашеметяващ.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://museofthor.deviantart.com/
missjohnnysmoker
Mrs "I partied too hard"
avatar

Брой мнения : 781
Join date : 16.10.2008
Местожителство : Плевен

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Съб Ное 08, 2008 6:07 pm

Няма как да не го пусна, обожавам го. Творение на един от най-добрите ми приятели, на които винаги съм се възхищавала. =] И ми носи хубави спомени...

    Когато вечер се отпускам и гледам към звездите,
    всеки път се питам защо, защо не спите?
    Всеки път се вглеждам във небесата,
    мистерията им прави ме мечтател.

    Когато вечер се отпускам, мечтая си за тебе
    и благодарен съм, че още си до мене!
    Живота си със тебе старателно чертая,
    със палитрите вълшебни, палитрите на рая.

_________________
    Изгубен в празен кадър влизам.
    Престорено се усмихвам.
    Грозни цветове в красиви рамки.
    Празни светове в очите жадни.
    Престорено смисъл виждам.
    Представих си, че не завиждам.
    Бледи снимки на красиви форми.
    Вредни мисли в душите ни болни.
    Къде се намирам?
    Заспивам или лудостта откривам?
    Къде ли отивам?
    В празните дни себе си откривам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/xsolinka
Joker
coldplayer
avatar

Брой мнения : 530
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Съб Ное 08, 2008 7:40 pm

Lasimaalus написа:
like a clock whose hands are sweeping
past the minutes on it's face
and the world is like an apple
whirling silently in space
like the circles that you find
in the windmills of your mind.



авторът на това ми е напълно неизвестен - написано е на корицата на скицника на майка ми; самата тя представлява снимка на акварел на залез над заснежено поле с вятърни мелници ... ефектът от комбинацията е зашеметяващ.


това е The Windmills of your mind на Sting (: (всъщност има и много други версии, не знам чий е оригиналът)

_________________
    i'm not going to go through life with one arm tied behind my back.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Midnight sun
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 691
Join date : 06.09.2008
Age : 27
Местожителство : scandinavia

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Нед Ное 09, 2008 7:23 pm

Joker написа:
Lasimaalus написа:
like a clock whose hands are sweeping
past the minutes on it's face
and the world is like an apple
whirling silently in space
like the circles that you find
in the windmills of your mind.



авторът на това ми е напълно неизвестен - написано е на корицата на скицника на майка ми; самата тя представлява снимка на акварел на залез над заснежено поле с вятърни мелници ... ефектът от комбинацията е зашеметяващ.


това е The Windmills of your mind на Sting (: (всъщност има и много други версии, не знам чий е оригиналът)

благодаря много Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://museofthor.deviantart.com/
Lilly.
Anything but ordinary
avatar

Брой мнения : 1439
Join date : 04.09.2008
Местожителство : in your eyes.

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Съб Дек 13, 2008 9:20 pm


_________________

    I make no apologies for how I chose to repair what you broke.


Последната промяна е направена от Lilly. на Сря Май 06, 2009 8:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/k0k0ska
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 25
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Вто Дек 16, 2008 8:28 pm

Леле..да видим как ще се справя със Смирненски..по памет..хм.

"Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът.
Тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.
Глъхнат сградите.Зловещо гледа всяка
с жълти, стъклени очи.
Заскрежената топола-призрак сякаш
в сивата мъгла стърчи."-това е толкова прекрасно цялото..

Сега вече Вапцаров, бите:
"Но да умреш, когато се отърсва
Земята от отровната си плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен, да, това е песен."-омс, едно от любимите ми..

Айде и аз да се вредя със нещо на Пушкин...обичах го като малка..

"Унълая пора!Очей очарование!
Приятна мне твоя прощальная краса..
Люблю я тихое природъ увядание,
В багрец и золото одетъе леса,
В их сенях ветра шум и свежее дъхание,
и мглой волнистою покрътъ небеса.
И редкий солнца луч, и первъе морозъ,
и отдаленъе седой зимъ угрозъ."

Razz

Ако съм сбъркала нещо на Вапцаров кажете да едитвам...знам си паметта..хД(за Пушкин съм сигурна)


Последната промяна е направена от Addie Beau Pre на Вто Дек 16, 2008 8:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lilly.
Anything but ordinary
avatar

Брой мнения : 1439
Join date : 04.09.2008
Местожителство : in your eyes.

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Сря Фев 04, 2009 9:44 pm

"Господи, колко си хубава"
Христо Фотев

Колко си хубава!
Господи,
Колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти
и нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави,
и косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - Обичай ме!
Не се щади - Обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си , очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
Обичай ме,
По улиците след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава...Най-хубава си в стаята
във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги ще засвяетя в тъмното.
Наистина си хубава повярвай ми.
И се старай докрая да си хубава.
Не толкова заради мен, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме
Как искам да те задържа за винаги
да те обичам винаги -
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави
и очите ти колко са хубави
и ръцете ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска


Просто го обожавам.Любимото ми на Фотев. (:


На жена ми
Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти навън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще дойда тихо, кротко ще приседна,
ще вперя в мрака поглед да те видя.
Когато се наситя да те гледам
ще ти целуна и ще си отида.


^^

_________________

    I make no apologies for how I chose to repair what you broke.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/k0k0ska
Christine Joe
Слънчоглед


Брой мнения : 465
Join date : 06.09.2008
Age : 23
Местожителство : На границата на фантазията и реалността

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Сря Фев 04, 2009 10:37 pm

Айде като сме почнали с Христо Фотев и аз да пусна.

"Морето само живите обича"
Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

и

"Морето!..."

Морето!
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си - целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите - с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите - и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море - и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си -
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци - в отчаяние
те гледаха - голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи - кончета,
актинии съзвездия и гларси...
На пясъците - пеещата струя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра за да живея аз -
сълза съм аз
от скулите ти - тръгнала към устните.

_________________
    Everybody wants to know her name.
    How does she cope with her new found fame?
    Everyone asks me who the hell is she


    That weirdo with 5 colours in her hair.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
anette
Пасивен-Агресивен
avatar

Брой мнения : 430
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Чет Фев 05, 2009 9:23 am

Тихо -
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо.
Тихо.
Тихо -
снежинките засипаха сърцето ми.
Сърцето ми, по-пусто от градините
на София, напълно изоставени
от скитници, мечтатели и влюбени
(Умираше засипано сърцето ми.)
И моята носталгия единствено
ме стопляше със детските си хълбоци
и викаше насреща ми: приятелю,
не вярвай, че морето е измислица.
Морето съществува - и достатъчна
е вярата ти в някакво приятелство,
за да израсне бавно пред очите ти.

Морето се изправи пред очите ми.
Водата му със гъвкаво движение
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени, цветовете му
очакваха нетърпеливо слънцето.
Изнемощели лягаха делфините
в прегръдките на хладните течения
и сенките им падаха стремително
над рибите... И рибите се плашеха.
И рибите живееха... И някъде
из дъното - сарматско - на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени...
...Хрилете ми изгаряха от въздуха.
И перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
О, рибите живееха... Не бързайте.
Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.
По стъпките ни към небето - нашата
съдба на ужасени победители...
Не знаете вий колко е мъчително
и колко е опасно - да се връщате
отново към морето си - потресени,
че в себе си морето не намирате.
Морето ни (О, загубо) във себе си
ний първо го убиваме... Не бързайте,
лъчисти вий - нежни, да излизате.
Не знаете вий - откъде ще знаете
жестоката ни нужда да обичаме...
И колко ни е трудно да обичаме
не знаете вий... Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни -
бездънното, най-синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували.
И затова след всички перипетии,
които сме преминали - единствено
любовното ни чувство е останало -
ний винаги се влюбваме в някого.
Обичаме ли - носиме телата си
с космическата лекота на рибите.
И откъде е странното мълчание
на влюбените? Откъде е странната
и хармонична пластика - над думите?
(Над думите с които ний отчаяно,
заместихме езика на очите си...)
...Как искаме ний вечно да обичаме,
но толкова е трудно да обичаме -
до края да се радваме на себе си.
Аз няма да говоря за казармите,
парадите, казармите, убийствата -
ще премълча военното безумие,
защото ще умра от отвращение.
Аз ще възпея святото мълчание
на влюбените... Скока им над Думите.
Езика на телата - и в очите им.
Дълбокото им сродство със делфините.


Морето се отдръпна пред очите ми.
На дъното му се усмихва лятото.
Случайното докосване на хората
отекваше дълбоко във сърцето ми.
А хората се качваха в трамваите
и влизаха - разменяха си поздрави.
Отърваха с усмивки от косите си,
лицата си, ръцете си, палтата си,
безпомощните люспи на снежинките...
И светеха за Някого очите им.
И светеха за Някого лицата им.
И светеха за Някого ръцете им
тихо -
както вали.
Тихо.
Тихо.
Тихо.

ФотевSmile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Lilly.
Anything but ordinary
avatar

Брой мнения : 1439
Join date : 04.09.2008
Местожителство : in your eyes.

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Вто Май 05, 2009 6:44 pm

Нещо,което открих наскоро,но се влюбих във всяка дума :]

Капарирани души

Нямам желание вече да мисля за вчера и утре.
Равни ми се струват дните, но мислите ми по-избистрени от преди...
Случайно срещнати персони, непредвидено казани думи,
случайно сбъднати моменти... всичките ми надежди
периодично се сгромолясват и изграждат наново.
Случва ми се често да забравям началото, лутането,
безсънните нощи, терзанията, които са станали навик,
вече може би част дори от моето щастие...
Излизайки напред пред другите, често се чувствам смутен,
може би объркан от собствените си качества,
които се отразяват в очите им и виждам страха им, пълзящ и дебнещ...
Обиколката на глезена ми е прашинка в морето от кръгове,
в което се намират разбърканите парченца от
капарираните души... Тези, които имат малко повече съвест, мъжество
или просто сила да прескачат диаметрите,
заслужават спокойния си сън...

Владимир Ампов - Графа

И едно от най-любимите ми

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

Димчо Дебелянов - Черна песен

_________________

    I make no apologies for how I chose to repair what you broke.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/k0k0ska
Midnight sun
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 691
Join date : 06.09.2008
Age : 27
Местожителство : scandinavia

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Пон Май 11, 2009 9:26 am

Алпийските вършини с леден поглед
намръщено се взират към Лагорн,
о чийто цветни брегове морето
се гали и со ромон тих им шепне
най-свидните си блянове, родени
в таинствените негови недра.
Вей тих вечерник, песен насамотен
рибар отнейде с себе си понесъл;
а надалеч, към дрезгавия запад
разпръснати, рой бели ветрила,
подобно леки пеперуди, тънат
на небосклона в огнените скути.


По стръмний бряг дружина чужденци
се спущаха, подзели буйна разпря.
Един от тях, комуто во очите
бе сякаше огледано небото,
към другите извърнат проговори:
"О, вярвайте, честит е само онзи,
сърцето на когото е олтар,
де пламъка на истината грей -
и осветлява разумът." През реч
преварил, други се обади там:
- Блян на поета! Истината в него
е враг на всяка истина в живота.
Во истини що из сърце изхождат,
намит щастье и наслада само
на мисълта безкръвните аскети...
Бъди Монблан! На висини възмогнат,
обвий се с лед и с леден поглед гледай,
това под тебе в мрака що гъмжи. -
Но, в него взрян, ръка подигна Шелли -
на горди думи с по-горд отговор:
"Монблан да бъда? Съм! Но друг съм аз.
На слънцето лучите, чойто чело
що милват - искам с отблеска им аз
да стопля туй, което смръзва той!...
Туй който иска, нека дойде с мен.
Към всякой връх по стръмен път се ходи
и не една въздишка, не едно
натякванье водача ще да чуе,
от пътници, по него що вървят;
но що от туй? Exselsior! Сами
те благодарствен поглед ще обърнат
към тебе - с теб на висини възйети."

..

Пак бяха сбрани всичките другари
на морский бряг. И сбрани бяха те
пак да изпращат Шелли - но сега
за сетен път - на път към вечността.

Морето бе на пясъчния бряг
изхвърлило избраната си жъртва: -
на ниска клада сложен, буен плам
обгръщаше останките му смъртни.

В дълбока скръб, безмълвно там стояха
другарите, унесени през мисли
во онзи мир, во който през живот
бе погледа му вдъхновен обърнат.
Амфора во ръка еди издигнал,
от час на час обливаше мъртвеца
со благовонно вино - и подзети
отново жадно пламнали езици
обжегваха безжизнения труп...

От вятъра отвяван, към морето
се черний дим разстилаше полека...
Огънят свърши своята отреда -
на пясъка лежеше супа пепел
с петна червено-тъмни; тук-таме
береяха се кости.

Изведнъж
към пепелта един се спусна бързо
и грабна из жаравата гореща
опазен къс от трупа. Разтреперан
издигна той ръка си обгорена -
трептеше там сърцето на поета.

----------------------------------

На гробищата протестантски в Рим,
при урната на Цестия, лежат
сърцето и световний прах на Шелли.
Сребрист ясмин над гроба му расте,
и пази сянка с тъмните си листи
над мряморната плоча с златен надпис
Cor cordium - Сърцето на сърцата.
- Не е смъртта за него смърт. Пренесен
в друг мир, живей той в нашите сърца
и пази там, като весталка, чистий
вълшебен плам на вечната любов.



(Из "Сърце на сърцата" - П.П.Славейков)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://museofthor.deviantart.com/
missjohnnysmoker
Mrs "I partied too hard"
avatar

Брой мнения : 781
Join date : 16.10.2008
Местожителство : Плевен

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Съб Май 16, 2009 10:20 am

    "Пак ще се прегърнем"
    Мен ми стига. Ти си тук.
    Имаш още мойто рамо.
    Стига ми, че без звук
    пак се прегръщаме.
    Тичат, блъскат се в нас
    думи, погледи.
    Никой и днес не разбра
    как сега се завръщаме.
    Колко улици със теб извървяхме
    под небе и липи
    пак да се намерим,
    пак да се прегърнем
    завинаги.
    Как един без друг сме живяли
    в този свят от бетон и стъкло,
    мъдър свят,
    в който всеки със вик се е раждал
    и очаква до днес любовта си.
    Мен ми стига. Ти си тук.
    Имаш още мойто рамо.
    Стига ми, че без звук
    пак се прегръщаме.

    Михаил Белчев

    "Обич за обич"
    Аз назаем не съм те прегръщал
    и назаем не съм те мечтал,
    всяка ласка под брой ми връщаш.
    Мен ми стига, че нещо съм дал.
    Може днес да не дойдеш на среща,
    но след ден,
    но след два,
    но след три,
    да потрепне в душата нещо
    и за мен да преминеш гори,
    над които небето поклаща
    обгорено от бури платно.
    Може дълго писма да не пращаш,
    но да сложиш две думи в едно,
    та за двеста писма да вълнува
    и за двеста да има цена.
    Може само веднъж да целуваш,
    ала тази целувка една
    до последния ден да гори,
    до последния дъх…
    и до гроба.

    Стига заеми!
    Стига везни!
    Искам
    обич за обич.

    Е. Евтимов

_________________
    Изгубен в празен кадър влизам.
    Престорено се усмихвам.
    Грозни цветове в красиви рамки.
    Празни светове в очите жадни.
    Престорено смисъл виждам.
    Представих си, че не завиждам.
    Бледи снимки на красиви форми.
    Вредни мисли в душите ни болни.
    Къде се намирам?
    Заспивам или лудостта откривам?
    Къде ли отивам?
    В празните дни себе си откривам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/xsolinka
Midnight sun
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 691
Join date : 06.09.2008
Age : 27
Местожителство : scandinavia

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Сря Май 27, 2009 8:05 pm

Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.


Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.


Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.


Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.


А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...


Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://museofthor.deviantart.com/
Christine Joe
Слънчоглед


Брой мнения : 465
Join date : 06.09.2008
Age : 23
Местожителство : На границата на фантазията и реалността

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Сря Юни 10, 2009 8:22 pm

Липса


Изстинала там някъде лежиш сама,

покрита с камъчета, пясък, кал.

Оставям ти нежно на гроба цветя,

докосвам снимката ти , поглеждам кръста избелял.


На мрамора присядам, затаявам дъх

и дълго взирам се в земята, обраснала с мъх.

Припомням си прекрасните ни дни,

изпълнени с много смях, любов и радостни сълзи.

Припомням си и нежния ти глас звънлив и топлите прегръдки,

от тез моменти сякаш, отпивах от щястието на големи глътки.



Вярваше в мен и знаеше, че ще успея

и тази твоя вяра ми даваше сили да живея.

Ти беше и ще бъдеш, моята единствена надежда голяма,

макар и да зная че вече те няма...


Много ме разчувства, на Рокси (Broken) е.Рокс, понеже не си го пуснала в темата си, реших да го пусна тук, защото отдавна нещо ми е правило такова голямо впечатление. Ако е твърде лично, ще го махна.

_________________
    Everybody wants to know her name.
    How does she cope with her new found fame?
    Everyone asks me who the hell is she


    That weirdo with 5 colours in her hair.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
cut.my.hair
Ужасно Пасивен
avatar

Брой мнения : 82
Join date : 08.02.2009
Местожителство : korekoredut

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Пет Юни 12, 2009 10:49 am

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.

Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

Петя Дубарова - С дъжда


да уважа бившата съгражданка.^^^ :]]]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя https://www.facebook.com/home.php?#!/profile.php?id=1000000486236
Lilly.
Anything but ordinary
avatar

Брой мнения : 1439
Join date : 04.09.2008
Местожителство : in your eyes.

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Сря Ное 04, 2009 10:41 pm


НЕ СИ ОТИВАЙ


Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра,
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване,
ще е добре дошло.

Румен Ченков

_________________

    I make no apologies for how I chose to repair what you broke.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/k0k0ska
anette
Пасивен-Агресивен
avatar

Брой мнения : 430
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   Сря Дек 09, 2009 12:25 am

Ще те боли все повече.
Ще изтънее в писък песента
от прединфарктните синкопи
на сърцето ти.
Ще губи смисъл времето...
Ще шепнеш полудял
молитва за болката.
Но не да спре —
да продължава.
Ще се гримират всички маски
с плач.
Ще почне клоунадата.
Прости на всички врагове,
но на приятелите не прощавай!
Ще дърпа болката (изкусен кукловод)
конците на живота
и някой ще повярва,
че е театър.
Дори илюзията да умре,
ти ще си жив,
защото с болката се надживява
до следващия път,
до следващата нощ,
до някое от следващите ни предателства






Ще попиташ защо вместо мен тази нощ си сънувал
само стъпкани, мокри, крайречни треви.
Сякаш някой във някакъв бяс е целувал
с луди устни земята. И от устните още боли.

И на никой не му е нужно някога да научи,
че не си искал да превърнеш любовта ми в тръстика.
В скута ми, вместо нашия син, твоята тайна суче,
а в очите й ме е страх да надникна.

Откъде тая есенна тръпка в косите ми?
Може би така ще съм по-различима.
Във съня ти ме нямаше, дори под тревите...
А в живота ти — като мъка ме има.

Някой ден без да питаш от някого ще научиш,
че съм си тръгнала — да те спася от обичта си.
И са ме видели с треви да превързвам
охлузеното коляно на щастието.


Яна Кременска, просто нямам думи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Чуждо творчество   

Върнете се в началото Go down
 
Чуждо творчество
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Passive Aggressive :: Sleeping with Ghosts :: Personal Creations :: Разкази и Стихотворения-
Идете на: