За приятелството

Да, истинско приятелство има. Светът се превръща в едно отвратително място, но все още има хора, които са способни да бъдат проятели и да оценяват приятелството на някой друг. Да, и да се жертват за приятел. Бройте ме и мен, въпреки че хората, за които бих се жертвала, се отнесоха с мен брутално, решиха, че не съм им достатъчно 'куул' или к'вото там...Мда, модерният начин на живот руши човешкия дух (кой го беше казал това О.о) и истиснки приятели се откриват все по-трудно. Разочаровали са ме адски много пъти така наречени приятели и в един момент осъзнах, че няма смисъл да се тръшкам...просто им тегля майните на свой ред и си гледам живота. Поне се опитвам. Щото е гадно. Постепенно започнах да наричам определени добри познати 'приятели', просто за да имам такива.

Цитат :

Мислех си, дали има истинско приятелство? Дали наистина някой би бил готов да се жертва (независимо по какъв начин) за друг...

Вие имате ли истински приятели? Приятели,за които сте сигурни, че дори и след много години те отново ще са до вас, ще ви подкрепят, съветват, ще се забавлявате заедно, ще споделяте и добри, и лоши моменти?

След всичко преживяно, не мога да повярвам, че го казвам, но да - приятелство има и то е единственото, което ни крепи в днешно време и ни прави значими и истински. Рядкост е, трудно се открива и трудно оцелява, а тези, които го споделят са истински щастливци, може би дори късметлии...
Аз съм сред тях и смея да кажа, че даже имам повече истински приятели, отколкото човек обикновено намира и съм си заслужила. Но са само двама тези, с които винаги сме заедно през годините. Това не прави другите по-малко мой приятели, грешно е да се мисли, че за да ти е истински приятел някой, то той е постоянно с теб. Всеки върви по пътя си, пътищата се преплитат от време на време и истинският приятел винаги ще поспре за малко, за да е с теб. Но с тези един-двама човека сме събрали пътищата си и оставяме следите си заедно, така се е случило-случайно или не.
Общо взето, истинският приятел винаги се връща и където и да е-далеч или наблизо, той остава твой приятел и когато сте заедно усещането ще е същото, въпреки че сте пораснали и помъдрели. (поне е препоръчително да сте...)

Цитат :

Били ли сте разочаровани от ''приятел''? Какво направихте, как реагирахте?

Естествено, че съм била разочарована от някой, кой не е бил? Предавали са ме, лъгали са ме... Но вярвам, че на приятел всичко се прощава, че всеки греши и трябва да бъде разбран, да получи прошка. Не очаквам приятелите ми да са безгрешни, най-малкото аз не съм и знам, че да си до мен не винаги е лесно и приятно...
Въпроса е да умееш да различаваш кой е сгрешил и кой го прави съзнателно, кой заслужава да му се прости и кой Те е заслужил... но това рано или късно си проличава от самосебе си. Границата между това да си добър приятел и човек, и това да си наивен и използван е тънка, но трябва да знаем къде е - иначе единствено ще се самонараняваме.

Цитат :

Споделяте ли всичко или някои неща запазвате за себе си?

Преди споделях всичко, но с годините загубих доверието си, заради хора, които не си заслужаваха. За щастие имаше кой да поправи това, но все още избягвам да споделям и да търся помощ. Най-вече, защото свикнах да се справям сама и да преживявам всичко. Но искам и обичам другите да ми споделят - винаги ще ги изслушам, разбера и ще им съчувствам, при това със сърцето, а не по задължение. Не ги засипвам със съвети, не ги съдя и няма да им казвам как да постъпят и/или как да живеят, но ще съм там, ако имат нужда от слушател, от разбиране и подкрепа, от прегръдка и "скривалище от света". А имат ли проблем и/или недостиг на нещо, ако трябва ще изгоря жива, но ще съм там, до тях, ще им помогна и ще се жертвам, ако трябва...

Цитат :

Има ли приятелство между момче и момиче според вас? Или непременно трябва всеки подсъзнателно да си фантазира неща с другия ;д ? Шегувах се, но все пак наистина може ли да има приятелство? Ии друго ми е интересно: има ли приятелство към любимия човек (имам предвид гадже, съпруг и т.н) или просто всичко е доверие?

А тази тема с момчето и момичето винаги е най-големият проблем. Често и на мен се случва да объркам приятелството с любов и/или да имам смесени чувства. Но трябва всички да проумеем, че независимо по какъв начин, изпитваме едно и също - ОБИЧ. И ако е писано - ще премине в любов, ако не, то това не прави връзката незначителна или безмислена, или (най-абсурдното) да си мислим, че щом привличането не е споделено, то на другият не му пука... най-често той те обича с цялото си сърце, по един дори по-красив и значим начин. Между другото, който е казал, че от приятелството става любов, но от любовта - приятелство не, е сгрешил много. Просто се постига трудно (като всичко хубаво) и изисква вяра, жертви и усилия да просъществува... Но има ли го, е толкова силно и красиво, че не съществуват думи да бъде описано...
И за последният въпрос: Любовта без приятелство е най-малкото фалшива и обречена на провал. Ако някой твърди обратното, то не знае какво е истинска любов - имаща смисъл, имаща значение, бореща се за бъдеще; тази, която променя живота и света ни, тази която оставя следи след себе си и спомена за нея не умира, никога. Тя винаги тръгва от приятелството и то е незаменима част от нея, така както и любовта е част от всяко приятелство....

Има приятелство, да. Твърдо съм убедена, че има, и че зад мен има хора, които биха жертвали мило и драго за мен. И аз бих направила същото за тях. Дали съм сигурна, че след години ще са до мен... не знам. Не мога да кажа. Не мога да погледна в бъдещето. Всичко може да се случи, което няма да промени фактът, че съм била приятел на някого. Че съм плакала на нечие рамо, че съм се смяла с някого, че съм прекарвала най-хубавите и най-ужасните моменти. Това, че нещо е свършило, по никакъв начин не означава, че никога не го е имало. И се дразня на коментари от сорта на "Значи никога не сме били приятели". Хората се променят. Факт. Което не затрива спомените.
Била съм разочарована от приятели, да. В последната година много пъти. Или може би не толкова разочарована, колкото наранена. И огорчена. И тогава съм се чувствала невероятно смазана. И самотна главно. Но общо взето прощавам. Защото каквото и да са направили, те ми липсват. И никога не правят нещо от лоши чувства.
Напоследък започвам да си мисля все повече и повече, че приятелство между момиче и момче е трудно осъществимо. Невъзможно твърдо не, но много често не е точно така, както изглежда. И когато го осъзнаеш, много боли. За жалост го казвам от личен опит.