Passive Aggressive

Hello, stranger.
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 : rly shoked :

Go down 
АвторСъобщение
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: : rly shoked :   Нед Сеп 07, 2008 2:26 am

Нед Юни 29, 2008 4:20 pm
хо
хо
хооу

колко бързо си лети времето. направо не усетих 10те месеца, през които бях във Варна. не съжалявам, но честно казано не бях много щастлива да съм там. разбира се, с времето започна да ми става безразлично и само мисълта за петък и завръщането в Каварна ме крепеше *самохвърлпрезтерасата* .
тъй, мина тая учебна година. като се замисля, винаги в края на юни си казвах ''брей, колко бързо свърши даскало, а на мен ми се стори цяла вечност..'' а сега, когато се замисля за отминалата година, си казвам, че тая вечност е била само един миг, един миг и може би малка (или не толкова малка) част от живота ми, който се надявам да продължи още 2пъти по 39 години.

като споменах години, 2х39 + моите 15 не стават ли доста множко ._. ? уау. какво ли е да живееш толкова много години ? дали се отегчаваш ? хм, нека помисля. надали би се отегчил. най-малко пък аз. Аз искам да живея дълго. Не искам да умирам. Само си представете един такъв мнооого дълъг живот, ама хубав и стойностен, не клошарски, прекаран на улицата. Дали е яко ? сигурно. виждаш толкова много неща, срещаш толкова много хора.. ихаа /dead(x
надявам се да доживея поне седемдесетака!

Вто Юли 01, 2008 5:45 pm
ау
меененененееменне
беше невероятнооо !!!

нали е 01.07.2008г. - тоест Джулай морнинг
таа, станах в 4 и 20 сутринта и посрещах слънцето на покрива на една къща sunny - на най-добрата ми приятелка.
беше страхотно. не бях ставала толкова рано от много време, но липсата на сън бе веднага компенсирана от хубавата компания, поводът и обстановката. прекарахме си много хубаво, в 05:32 слънцето се показа и всички ахнахме, беше толкова величествено, гледахме го докато не ни заболяха очите.
странното е, че това е един ден като всички останали-всеки друг ден си има изгрев, има си залез, има си хората щъкащи по Земята, има си всичко-и радост, и тъга, и късмет, и нещастие... но различното на 1 юли е чувството, което изпитваш докато чакаш този ден да настъпи, чувството, докато чакаш да изгрее слънцето... абе неописуемо е. а и това да знаеш, че толкова много хора пропътуват стотици километри до морето (или пък не), за да посрещнат лъчите на слънцето..самата идея е много вълнуваща.
а и нали слънцето е нашият спътник навсякъде през деня, мисля, че е подобаващо да се отдели поне един ден в годината, където хиляди хора го посрещат с радостни викове и ръкопляскания sunny sunny sunny а и гледката по плажовете-влюбени метълски двойки, хванати за ръка, целуващи се; хора, наобиколили огън и свирейки песни на Юрая Хийп, много бира, и последно, но не на последно място по важност ( а и съм сигурна, че след него има десетки неща, които могат да се кажат..) е атмосферата и настроението, което е обзело всички празнуващи-някакво приятелско, задружно, знам ли, не мога да кажа точно...

та, след Джулая, след прекрасното посрещане на един страхотен обикновен и необикновен в същото време ден, слязохме на плажа..
6 часа какво са прекарани на морето, хах. скачах от буната, плувах, водата беше хубава, а и си намерих една кожена жълта износена с леко ръждясали закопчалки метълска гривница (х голяма ми е, но ще си я запазя за спомен. може би е била на някой хубав косматко :Рр. и тъй, пекох си гъзеца на плажа, изморих се, прибрах се вкъщи и май чак сега започнах да усещам липсата на сън и безкрайната умора от всичките тези емоции, които, без съмнение, разказани или просто написани, са нищо, в сравнение с истинското преживяване (: орвоар.

Сря Юли 02, 2008 6:37 pm
толкова нелепо се чувствам, понякога правя толкова тъпи неща, охх.

живота ни прецаква всички..защо в един хубав момент, когато се чувстваш щастлив, когато всичко върви както ти искаш, защо тогава всичко тръгва наопаки, защо ?! всичките ти надежди се скапват и всичко отива по дяволите.. и хората правят така, и те са виновни! дават ти надежда за нещо хубаво, за едно ново начало, а изведнъж-спират, спират, а дори и те самите не знаят защо го правят.. има ли смисъл ?! щом не си искал нещо достатъчно, не би следвало да даваш надежди на другия..
изобщо, от всяка страна всеки и всичко трябва рано или късно да се прецака, а тези хубави моменти ? за тях си спомняш с лека горчивина, заради последвалите ги тъжни...
в момента говоря като глупава песимистка, да, знам. но се старая да не бъде така. дълбоко в себе си вярвам, че някой ден всичко ще се нареди, всичко ще е хубаво, птичките ще пеят безгрижно, а аз ще живея както искам..и с когото искам.. ех, мечти мечти, знам аз,ч е никога няма да е така, винаги ще ги има тези лоши и тъжни моменти, които ще се появяват точно когато не трябва, ще се появяват с гръм и трясък така, че да могат да убият всякаква надежда за по-добрите дни..

Чет Юли 03, 2008 5:08 pm
ехх, понякога светът ни се върти с главата надолу.. преди време си мечтаел за сегашните дни и си мислел, че всичко ще е прекрасно... да, но когато те дойдат, понякога се оказва, че не са чак толкова прекрасни. Може би всичко зависи от нас, да бе, от мен, ако всичко зависеше от мен, знаете ли колко неща щяха да са мнооого по- различни, толкова различни, че никой не би отгатнал какви щяха да са.
''живей така, че после да не съжаляваш..'' и аз искам така. и аз искам, но когато се замисля за миналото, става ми някакво гадно..не мога да се оплача и от хубави моменти, но просто... тези неша, от които е зависело бъдещето ми, тези неща.. аз съм ги объркала тотално. А така се срамувам от някои мои глупави постъпки. ако бях мислила с главата си, сега всичко щеше да е различно, и аз щях да съм различна, и хората около мен щяха да са различни... и щях да бъда по-щастлива от сега.
глупаво животно е това живота, толкова глупаво..и безсмислено. защо ли има страдания, глад, мизерия, тъга, болка...защо? имал ли е смисъл животът на тези хора, които са живели в лишения и изброените по-горе ... ?хъх, не.. никакъв.
а аз, аз си имам всичко, всичко, всичко...всичко ли? не чак всичко, но поне не съм заобиколена отстрадания, глад... това значи ли,че съм шастлива ? не значи...
трябва ни много малко, за да сме щастливи, но понякога това малко не иска да е с нас. то ходи, движи се, храни се, смее се, плаче.. а това малко знае ли, че ако всеки ден бъдеше до мен, щеше да ме направи по-щастлива... малко нещо, обичам те.

Съб Юли 05, 2008 4:33 pm
Толкова много неща ми се въртят в главата, а не знам от къде да започна, не знам и защо се натоварвам с толкова много мисли, неща, тревоги, радости... я по-добре да се отдам на настоящето, пък то където иска да ме води в бъдещето. Разбрах, че животът е твърде сложнолесен, за да бъде разбран от човечеството, пък както остава аз сама да разбера него и моя собствен. Аз съм странна в много отношения, но какво да се прави, такава съм, всеки е различен, аз си имам своите недостатъци и плюсове, разбира се...
днес гледах един филм, тайната, чудя се колко ли е верен, една приятелка казва, че действа, но нз... та, сопменавам го, защото ми направи впечатление,че повечето примери бяха за пари, чак след тях идваха добрата връзка с човек от другия пол, здравето и щастието.. аз бих наредила първо здравето, после щастието, което ест си върви с връзката с човек от др-я пол, след това парите. защото всичко, което има смисъл в живота, изобщо не се опира на пари, всичко това, което прави светът ти стойностен и значим, всичко това не може да се купи с пари. е, разбира се, не казвам, че без пари може да се живее, разбира се, че е обратното, дори аз самата мисля, че е хубаво когато ги и има, но лошо, когато с в повече..
иска ми се да поразмисля малко и за компромисите и за този случай, в който ти идва мозък в главата и разбираш, че през известен период от време, ти си давал много неша от себе си, давал си времето си, споделял си шастие, успехи и т.н., правил си компромиси, а какво си получил в замяна ? ето тогава, когато разбереш, че от другата страна не си получавал нищо, тогава много боли. и всичко, което си чувствал към другия някакси изчезва, разбирате ли, изчезва.. и най-лошият момент от всичките, е когато се чудиш как може да си изпитвал толкова топли чувства, как може да си изпитвал толкова обич към другия... ?!
сигурно този, който до сега е четял тези постове, си мисли, че аз съм някаква наранена душица, някакво малко капризно дете, което няма нищо, или може би има, но иска повече... не, ще ви кажа, че не е така. аз съм просто един малък човек, който прави първите си съзнателни стъпки в живота, опитва от всяка храна, опитва от всеки сок, прави грешки и се учи от тях, забавлява се... и т.н. но най-вече - парви грешки и се учи от тях. знам, че действам много прибързано в много случаи, да знам, но такава съм, импулсивна, нервна, избухлива, чувствителна..

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Нед Сеп 07, 2008 2:28 am

Нед Юли 06, 2008 3:17 pm
чудех се как да започна, мислех си изобщо има ли смисъл да пиша за това.. в крайна сметка, реших, че би било добре.
снощи беше концертът на manowar (тази вече алис купър, после слеър и ин флеймс, но за тях-нищо). Та... ох, много ми е объркано в главата, такава каша е, не знам от къде да започна, и изобщо какво ще разказвам. И има ли смисъл ...
Има ли смисъл да правя сравнение с миналогодишния концерт ?
НЕ.
миналата година, ех..горчива е тъгата по отминалите дни, и то тези дни, които са били наистина щастливи.И сещате ли се за онова малко нещо, за което споменах ? Заради него се чувствах така преди една година, заради него се чувствам объркана сега. Без да знае, той ме правеше много щастлива. но както повечето хора казват " аз не съм обичала да споделям, аз съм го преживявала вътрешно'' който го мисли това, той не ме познава..изливам емоциите си изведнъж, наранявам хора с откачените си изблици... или знаете ли, може би са парви..но донякъде. Точно в това ''изведнъж'' е проблема; не споделям, не говоря, а в един момент избухвам...
Това каква ли връзка има с концерта на manowar, не знам.
За мен това означава много, а другите-те може би няма да разберат какво искам да кажа, но все пак ще се опитам малко от малко да обясня като хората-миналата година прекарах един невероятен концерт, с нещото, което сега си стои на линия в скайп и не ми пише... дори и понякога здравей не ми казва... а тази година не бях с нещото, бях с приятели. Но нито атмосферата, нито хората, нито песните които свириха този път, нищо не ме зарадва така, както той (нещото) ме зарадва преди една година.как се променят хората! точно преди 12 месеца, той казваше, че ме обича.. аз също. Разликата е, че сега аз продължавам, а неговите чувства към мен са отдавна угаснали... А какви мили неща правеше той за мен, първото истинско момче в живота ми, толкова го обичам... Понякога, когато ми е много тъжно, се сещам за него, и самата мисъл, че ако сега изляза на улицата ще го видя, ми даваше малък смисъл в живота.
ех, мисля да спра да разтягам локуми, но като за чао този път, бих искала да кажа :

Manowar - Call to Arms
поздрав за всички истински хеви метъл фенове в България.. защото самият Джоуи ДеМайо каза, че ние сме дъ стронгест ! ! !
И още нещо, скъпи читатели на моя скромен дневник, когато се искате нещо дълго време и когато го получите, не спирайте да се борите за него, то все още не е изцяло ваше.Опитвайте се да го задържите при себе си възможно най-дълго!Ако е за цял живот-още по-добре...

Вто Юли 08, 2008 12:30 am
Три невероятни дни!
Сега се прибрах, страшно съм уморена..
Сега само се моля да нямам път към стадиона и боровата горичка, не искам да гледам пустата поляна и празния стадион, изглежда влудяващо празно..:/ Няма дълги коси, няма палатки, мотори,ех... Но все пак човек трябва да се радва на това, което е преживял и имал. Тези три дни очаквах с огромно нетърпение, стоях си в гадната варна и нямах търпение да се прибера вкъщи в Каварна, изведнъж, всичко дойде с гръм и трясък и свърши по същия начин.
За Manowar няма какво да говорим, има ли ги, ще има и истински метъл. В сравнение с миналогодишния концерт, мисля, че сегашния не беше чак толкова добър (но не казвам, че не беше велик!). Миналата година чух всичките си любими песни, а и хората с които бях.. На този имаше обаче повече емоции, минаваха ми през косата, пияници ми навираха бира в лицето, опитваха се да ме прегръщат, лол.. Alice Cooper, човекът си има страхотни песни, а и заслужава уважение; направи хубаво шоу, а и концертът мина безпроблемно от страна на настъпани крака, оскубани коси, синини и пр. х) А за Слеър и Ин флеймс, преди половин час се върнах и все още не мога да се осъзная къде съм, нито мога да асимилирам преживяното. Честно казано Ин флеймс ми допадат повече, но нвм. На този концерт беше екшъна, просто нямам думи :Р Започна се с пого точно пред нас, добре,че имаше един по-як метъл, който ни пазеше, мен и още две момичета. Пияни фурии, които минаваха през мен без да им пука, опитах на мирис и вкус косите на няколко косматковци (не че имам нещо против,напротив! :Р ), залитах, падах, ставах.. И точно след като си прибрах косата под тениската, тогава започнаха да пръскат с бира, уеах (: сигурно в момента пропускам много неща, но хубаво беше, много хубаво. От всичко имаше-метъл, фенове, бира, куфеене, емоции, викове, радост...повръщано ;D ...

Вто Юли 08, 2008 11:35 pm
КОЛКО Е ХУБАВО ДА СИ ЩАСТЛИВ !!!
Всичко ти се струва прекрасно..защото наистина си е така! И онова глупаво малко нещо вече няма да заема мислите ми, защото то е свършено нещо. Гледам напред и без много да му мисля се гмурвам с главата напред и живея живота си !

Сря Юли 09, 2008 6:43 pm
Днес се замислих много дали има идеален свят. И кой живее в него. Мислих си, давах си приемери с хора, които са притежавали такъв.. и в крайна сметка стигнах го извода, че все някога те го губят, рано или късно. Замислих се още, че аз съм един много щастлив човек. Но дали и моят прекрасен свят ще се изгуби някога ? Не искам.. Какъв ще е смисълът от живота тогава ? знам ли, може би по-малките и стойностни неща, които са непрекъснато около нас, но ние не ги забелязваме. И кои са тези неща ? Те пак са част от онзи прекрасен свят, който всеки сам гради. Някои си представят прекрасния свят с много приятели, купони, щур живот.. други с малко, но истински приятели, заобиколен от семейството, да си имаш всичко необходимо и т.н. Само че в забързаното ежедневие на т.нар. прекрасен свят, често забравяме да обърнем внимание на малките стойностни неща.

ехх, аз съм един прост елен, хихих


Пет Юли 11, 2008 3:19 pm
Леле, не е истина как стоя пред компютъра, стоя и не правя нищо смислено..губя си времето. Играя на безсмислени игри, бебешки да не кажа, гледам Дет Ноут ( е, това не е толкова безсмислено, ама като се има предвид, че може да уча по френски или да чета книгите по литература, си е една голяма тъпня, с която само си губя времето!), малко чистих...е добре де, не малко, ами доста, ама така е, понякога ми става жал за майка ми, как се прибира пребита от работа, а аз цял ден не съм си мръднала дупито от компютъра, за да и помогна малко с домакинската работа. Зле ми се отразява тоя компютър, много зле. Майка ми каза, че през август ще ми спира интернета. Ми хубо. Аз ще ходя на уроци по математика, щото ми беше много трудно през 8 клас. Ще уча, без интернет, бати ваканцията. а аз като се прибирах от варна за събота и неделя, сядах пред компа веднага, а майка ми ми казваше '' ставай, учи, пък лятото колкото си искаш ще стоиш пред компютъра'' Е това ли е колкото си искам ? Постоянно да получавам заплахи за спрян интернет. Аз самата си давам сметка как си губя времето, как от интернет полза няма, ама не ти се излиза от него.. проблемът е другаде, проблемът е, че мен ме мързи толкова, че пренебрегвам изгубеното време, пренебрегвам факта, че аз самата съм осъзнала многото грешки, които правя, а не се опитвам да ги поправя докато все още е време...Днес уж щях да ставам в 7.30 да гледам Дет ноут. ми то, кога ми звънял телефона, кога съм си изключила алармата,един Бог знае-Събудих се в 11 ! В 11 ! Мразя да ставам толкова късно, целият ми ден е едва ли не пропилян, и свършва толкова бързо.. ех, ваканцийке, толкова дълго и нетърпеливо те чаках, а ще те пропилея безрасъдно...


Съб Юли 12, 2008 5:42 pm
мисля малко да спра с тези лигави коментарчета, които правя.. Искам да споделя:


Nothing else matters when you're in it for LOVE !


И друго да кажа: днес се захванах да превеждам Малкият принц. Малко е скучно, но пък на включен телевизор е малко трудно да се съсредоточиш и наистина да се забавляваш от превода (на една толкова скучна за мен книга, знам да знам, че ще кажете, че тази е една от малкото истински и хубави книжки не само за деца, но и за възрастни..оф, които показват наистина истинската същност на бездушния свят, в който ние всички сме принудени да живеем (някои дори насила!!!)) .
Тъпа ееее!! Не ми харесва :// Но даже и да се оплаквам, входното ниво по френски в 9ти клас ще е на тема малкото досадно мумче ! И дори и да не искам, ще трябва да я преведа, не че не съм я чела на бг и не знам за какви скучни неща се разказва... беш ли мааму.

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Нед Сеп 07, 2008 2:30 am

Нед Юли 13, 2008 9:07 pm
Мина една година. Една година. Чувствам се странно празна. И ми е много :/ Защо не мога да си остана все вкъщи, да е лято..аз пак ще си се занимавам с училище, ще превеждам, обещавам!!! :/ Знам ли, мъчно ми е, че времето ми минава толкова бързо. И започвам да осъзнавам, че когато изживея този живот, друг шанс да живея няма да ми се даде. Сега си мисля ''Има толкова много време докато умра..Защо му мисля ?'' А ако утре изляза навън и ме блъсне кола ? Ако ми падне тухла на главата и пр ? Човек трябва да мисли за живота си като за нещо, което не трябва да пропилява. Жалко е, че има два типа хора-такива, които живеят за мига, просто ей така, без да осъзнават глупавите неща, които вършат, или пък, че втори шанс за живот няма да имат; другия тип са тези хора, които изживяват дотолкова живота си, че когато остареят и погледнат назад, когато направят равносметка на целия си живот, виждат, че не е бил пропилян, че са живели хубаво и щастливо, че имат своите спомени, своите мъки и нерадости, своите хубави моменти, радвали са се на всичко около тях, но са успели да запазят най-важното-своите спомени. Знаете ли в момента за какво ме е яд много ? Яд ме е, че през последната година аз ... имам чувството, че е била ей така, напразно.. Е, не, не е чак пропиляна.. Може би прекрасното време прекарано с първата истинска любов, вечерите с приятели, нощите в леглото, заминаването ми да уча във Варна, знам ли.. за тези неща се сещам. Все пак.. :// Сешам се, че миналата година имах голяма мания по хим. Не, че сега не съм им фенка, но просто..не е както преди. Пък така искам пак да съм лудата фенка, която си прегръща тениските и целува плакатите..хих. :Р хубаво е, хубаво е да си фен на някой. все едно е като..като някаква напитка,която ти дава живот; същата работа е. Да речем-фен си на група/певец. Със ставането сутрин пускаш си музика и кажи-речи целият ти ден минава с тях. И се забавляваш. Да, това имах предвид. Че точно това забавление ти дава някакво успокоение, че дори и навън да се водят войни, да има лъжи и светът да е лош, ти ще си стоиш вътре, ще се наслаждаваш на хубавото и ще живееш в свой собствен свят. знам ли, може да си помислите ''затворен в свой собствен свят, с неща,които само на теб ти доставят удоволствие.. не е ли много депресарско ? и може би те отчуждава от хората, този начин на живот, едва ли не ?'' Естествено, че не :Р аз например съм много щастлива, когато около мен всичко се нарежда, а аз съм с любимите си неща, включително с музиката. Да ви кажа, всеки ден съм с музиката си, всеки ден слушам кажи-речи едни и същи неща, а до сега не ми е омръзнало :Р Даже ми е по-хубаво така. Ехх!!!
Че такам. Животът си тече, аз мисля да го изживея както си требе !

Пон Юли 14, 2008 3:59 pm
Слушам една песен на Актив Surprised Много ми харесва, зарежда ме с настроение. Както ''Да погледна в теб'' на БТР. Иска ми се да стана и да танцувам, добре, че няма никой вкъщи. Всъщност няма нищо лошо човек да си потанцува, да си се посмее без причина, да плаче без причина. Понякога емоциите ти идват вповече и трябва да се изкарат някъде. Е, нямам предвид тоалетната, но понякога емоциите ти са храни някакви, няма къде другаде да си ги изкараш...емоциите. ;D.
Понякога искам да пиша дълги постове, понякога има какво да кажа, за да напиша дълъг пост, понякога нямам никакво желание да пиша, понякога безжеланието ми води до написване на дълги постове, стига да има какво да кажа. И все пак, готино е да си човек. какво ли щеше да е, ако бях мишка. Леле, живоотт. Е, две години живот ли са :/ Но може би по мишешките стандарти, две човешки години се равняват на..100мишешки, да речем. Мишка столетник. Паххах. Трябва да се ходи до магазина:Р. Но мен ме мързи, съвсем мъничко обаче.
Някой ден ще напиша пост на латиница, обещавам!

Вто Юли 15, 2008 2:38 pm
Hi!

I just really don’t know from where to start. I want tell you many things, but I’m so exited.
I adore you. You are so beautiful. I can’t stop looking at your pictures, I can’t stop listening your music. I adore everything in you – your voice, your face, your smile, your HAIR !!! I think I’m too in love with you. You can think everything about me- I’m one of thease fuckin’ fans.
I really don’t know what is the reason which made me writting you. I'm just telling you that you are safe in my heart. I love you !!!
Your fan forever, Elena.


омг.. все още не съм го постнала в страницата на Еду.. знам ли, страх ме е.. ще си каже човека ''тая е от онези фенки , нахалните ://'' и няма да ми обърне никакво внимание. Срамувам се щото звучи прекалено...как да кажа, изглежда все едно съм прекалила с любовните признания, а то не е така... аз наистина.. :/

Сря Юли 16, 2008 11:32 am
Ами, ще ходя на село днес, следобяд. Знам ли, вчера, докато си правех планове за лятото, изпитах едно такова желание да отида там, че направо не се познах. Сега не ми се ходи особено :/ . Все пак на баба ми и на дядо ми им е мъчно за мен. Няма как да не отида. А относно плановете, не знам как ги измислих, план ≠ мен. Странното е, че аз самата ги харесвам..плановете. Е, не знам колко ще ги спазя, но е важното да ги има, нали ? И майка ми беше доволна. Уж било хубаво, когато човек е организиран и подреден и...абе аз не съм такъв човек. Дори и в стаята ми да е пълен бардак, няма да стана и да подредя, така ми харесва. Но ако се захвана да подреждам...после няма да познаете стаята, най-малко пък ще можете да си мислите,че е моя. В момента поглеждам зад гърба си и виждам едно неоправено легло и полуподреден сак. Не знам от къде да започна да редя дрехите. Не знам дали да ги сгъна, или просто да ги сложа на закачалка ?! Не, че има значение.
Ох, знаете ли какво се сетих преди малко. На село има Булсатком. Уррра!! Значи ще си гледам фокс лайф и филмчета и vh1. Няма да е пълна скука, няма да си запълвам времето само с учене. Макар че плановете ми бяха следните: да стоя на село до края на юли (не повече!), там да уча по математика и френски, и когато се прибера в Каварна, всичко да ми е готово. Тогава ще си купя карта за фитнес. значи, нещата се подреждат така за август:фитнес,море, уроци по математика, някакви книжки, разбира се и живоооот Cool Е, то какъв живот, уроци по математика все пак.. :/ Толкова я мразя тая гадна суха математика! И тая тъпа даскалка, дето нищо не обяснява като хората, после се чуди що имало хора на поправка. Аз не съм една от тези, за щастие, но..
абе аз ли оглушах или наистина уинампа ми е усилен до край, а аз не чувам нищо ?! чувам само някакви странни звуци. Днес си дръпнах песни на една група- elegy . Сега им слушам песните, преценявам дали ще ми харесат. Яки са.
Чудя се да си взема ли мп4-ката на село, има ли смисъл? То и без тва аз настъпах едната слушалка и я строших и сега не се чува нищо, или ако случайно се чуе, то тва е едно много яко пръщене. Мм,ще я взема.
Стана ми смешно, пиша тука някакви тъпи неща, после си давам отговор писмено. Водя някакъв монолог, супер смотан. А когато се попитам с думи, не мога да стигна до някакво решение. оф, значи, спирам с простотиите, едва ли разбрахте какво казах :Д имах предвид, значи, че когато си кажа на глас да направя ли това или онова, не мога да реша, а когато го напиша тук, веднага решавам какво да правя. млъквам, че взех много повторения да правя , а и вече май няма какво да напиша. Все едно. :Р
Какво да кажа за чао ? Може би... ред от някоя хубава песен ? Мда. Нека видя какво имам хубаво и да реша. о,да. сетих се. Няма да е ред, ами направо ви казвам evergrey - for every tears that falls. Вижте lyrics . Ем, тва е. Значиии, до след няколко дни (седмици ? не повече от две!). Орвоар.

Чет Юли 24, 2008 2:05 pm
Здравей!
Вместо да започна с традиционното ''Как си ?'', предпочитам да ти разкажа за себе си. Мисля, че тези въпроси са вече омръзнали, а и мисля, че в отговора си, ти ще ми разкажеш как си без да те питам, нали ?
Когато баща ми си тръгваше си спомних как когато бях малка, махах на мама и татко, а очите ми се пълнеха със сълзи. Минаваха си дните, а аз всеки ден играех на кукли, на барбита, шиехме им дрехи, готвехме. Излизах рано и се прибирах късно. Абе изобщо... прекарвахме си страхотно. С всяка изминала година вече не ми ставаше толкова мъчно, очите ми не се пълнеха със сълзи. Сега се замислям как се променят хората и как се променям аз. Вече не играя с кукли, вече обръщам повече внимание на учебниците. Като си помисля, че в следващите 4 години ще правя това, а след тези 4 пак същото, направо ми се свива сърцето. Това означава ли, че е сложен край на детството ми ?
Мислех, че ще е скучно на село. е, не е както с интернет, разбира се. Сутринта станах, хм, на обяд стана в 12.30. Тъпо беше да спя до толкова. Следобед превеждах, ходих с баба до магазина, паднах, разлях една кофас с вода, обелих си колената, имам рани, плаках-не от болката, а от срам :/ гледах филми....и мисля,че само това.
Абе, освен с моите глупости, с друго няма какво да те занимавам. Там е едно такова енообразие... Всеки де е така.... Знам, че не мога да кажа, че в Каварна дните ми са коренно различни, но пък е по-хубаво.://
Просто не знам как ще прозвучи, но имам чувството, че разговорите ни започнаха да стават за мен като водата и храната. Глупаво ли е ? Обичам те.

Нед Юли 27, 2008 7:45 pm
Не ми идват думите просто. Някой друг ден, предполагам. Нещо започвам да се развалям напоследък. Но пък написах стихотворение. Чао.

Пон Юли 28, 2008 12:21 am
Толкова ми се спи,ах.. Сега се замислям от къде да започна да разказвам. От снощи? Когато нашите ги нямаше и трите мишки спаха у нас.
Ами аз така и така ще трябва да разкажа, да започвам...та...
Идеята ми хрумна, понеже майка ми и баща ми ги нямаше вкъщи... и .. не знам защо ми хрумна да гледаме филм за четири приятелки, не ми се разказва за филма. Съгласиха се. Вечерта излязохме и преди да тръгнем към нас, купихме спагети и разни неща други. Прибрахме се и в 12 часа вечерта правихме спагети о_о Аз бях ''опитното зайче'' така да се каже... опитвах спагетите дали са достатъчно сварени. След четиринайстия път установих, че спагетите са готови. Беше жестоко! И спагетите бяха много вкусни. Аз по принцип ги ям със сирене. Този път-по желание на гостите :Р бяха с кашкавал. На мен ми е все едно с какво ще са.. Ям всичко! Та, после сигурно се моткахме 2 часа, след това всички за щастие бяха с пижами и представете си четири момичета след полунощ, наредени една до друга на голяма спалня.. и гледат... Мислят си, че могат да танцуват по ТВ2 ;Д хах. Не го гледахме толкова, колкото си говорихме за глупости. Пълни. Жалко, че не гледахме филма за четирите приятелки. Имаше оправдания от рода на ''То аз ся как ше чета субтитрите, аз две не виждам'', ''Много къснооо, той филма 2 часа...'' Брех, чудо голямо. А така ми се искаше да го гледаме, има толкова верни и истински неща в този филм. Както и да е. Като се замисля сега, вечерта не беше нищо особено. Легнахме си в 3 и 20. Заспахме в 6 без нещо. Много странно се почувствах, когато започна да се развиделява и в стаята ставаше все по-светло. Станахме в 9, та затова мисля след като допиша това тук, да си лягам. Да го еба в ръганите запетайки и точки и главни букви майната му на сичко (: и тъъъй. какво друго да кажа не знам. искаше ми се този пост да е един от най-дългите, аз между другото всеки път така започвам и всеки път се разочаровам малко,когато видя, че не е достатъчно дълъг поста. Мисля преди да си легна да си сресвам косата 15 минути и да засичам с телефона. Казват, че когато преди сън сресваш косата си дълго време, сънят ти ще бъде спокоен и етц. Не, че ми дреме какъв ми е съня. Но си мисля, че когато съм по-спокойна, мога да сънувам повече неща и изобщо искам да сънувам. Като се сетя какви откачени сънища сънувах няколко дни поред, а сега нищо.... сиправя извод, че от гадни легла и гадни възглавници се сънува най-много !!! хах, сигурно не е така, обаче на мен така ми се случи, че три поредни дни спах в едно ужасно легло и трите дни сънувах много откачени и в същото време готини сънища. Ушите ме болят. Не знам дали е от липсата на сън или от друго, но всяка песен, която си пусна е ужасно дразнеща и изобщо не ми харесва и се чудя как мога да държа такива боклуци в компютъра си? е, може би утре, когато ще съм с всичкия си, ще мисля различно. знам ли. интересно ми е ако хвана папката с музика и натисна ''изтрий''.. какви ще са последиците върху психическото ми състояние. а всъщност психическо или психично състояние? кое е по-правилното? всъщност няма ''по-правилно нещо''. всичко както ти дойде, може и сега всички тея сънливи неща, които писах, да са пълни с грешки и така нататъкът... но не ми пука, честно казано. вие се радвайте, че поне запетайки слагам, за да се разбира поне смислово. Не, наистина не мога да издържа, ще хвърля тея ръгани слушалки и...

Сря Юли 30, 2008 7:30 pm
Много ми е интересно как имам приливи на думи и отливи.
Ама такива отливи, че просто и едно такова обяснение за ''приливи и отливи на думи'' не мога да дам. Ужасно е. Все едно, надявам се скоро да мога да напиша нещо тук (под ''нещо'', разбирайте да постна моите скъпи мисли и размишления по т.нар. ''Въпроси от живота на Льон'') .

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Нед Сеп 07, 2008 2:30 am

Вто Авг 05, 2008 1:30 am
боже мои Surprised
не мога да разбера как на някои хора наглостта им е прекалено голяма?! как ти врат присъствието си, дори когато ти не го искаш? Да, знам, че всеки иска да му обръщат внимание, да, знам, че нещо като приятелство ни свързва.. но i want to be all alone... Стига съм слушала за чуждите проблеми и любовни шагрини. Стига са ме обвинявали, че съм он лайн в скайп, а не пиша. Не съм длъжна, триста дяволи!!! Писна ми, наистина. Всичко си има граници, понякога се замислям дали няма да съм най-добре сама? Аз сама достатъчно се товаря с моите вътрешни проблеми, не искам да се товаря и с чужди. Точно от човека, от когото очакваш да те разбере, получаваш само досаждане и натрапване! А когато кажеш какво ти е, от другата страна веднага те стрелкат с обвинения за игнор и прочее. Започва един голям спор, в който ти разбираш, че всъщност не искаш да имаш време за себе си, а трябва постоянно да лижеш задника на ''приятеля си'', трябва винаги да сте заедно, трябва винаги да си пишете в скайп (дори когато целият чат е губене на време и редене на простотии), трябва винаги да се съобразяваш с него. Веднъж не издържах и каза ''Ако не мисля първо за моя гъз, друг няма да помисли. Аз съм на първо място и ще се съобразявам винаги първо със себе си.'' Оо, ама защо ли го казах! Стана ми ясно, че аз първо трябва да мисля за капризите и претенциите на другите. Да, каква егоистка съм само! Изобщо.. съзнават ли, че всеки е сам за себе си? Че не е длъжен да се съобразява с някого (а когато го кажеш това, винаги излизаш кривият - по неписан закон трябва да мислиш само и единствено за околните, без дори да помисляш за ''ами на мен харесва ли ми? ами на мен добре ли ми е ?") ? Разбират ли, че животът е толкова суров, че рано или късно всеки разбира, че на първо място си ТИ! И никой друг. (Бих отворила една скоба, в която ще спомена, че от пример, който виждам вече 15 години, разбрах, че ако обичаш някого истински, то може и гащите си от задника да свалиш за него. Нз, тъп пример беше това, но исках да кажа, че семейството е на първо място. Дори и приятели, които уж са истински, никога няма да мислят за теб, нито пък би срещнал такова разбиране, каквото би срещнал единствено в семейството.) Ако се съобразявах така с всеки.. ми то не знам аз какъв парцал щях да съм в очите на хората. Същата работа е и с личното мнение. Трябва задължително да мислиш като народа, иначе си простия, тъпия, глупавия. хората са различни и колкото и да ги караш да мислят еднакво, няма да стане. Всеки си има различни виждания за всичко, баси тъпото тва.. Ще ти скочат като кокошки и ще те изкълват, само защото си мислиш, че черното е черно, а не бяло. Не знам, щом от сега започвам да виждам какъв всъщност е живота, не искам да си представям какви "велики открития" бих направила за него след, да речем 15 години. Не искам да си представям. Надявам се единствено след 15 години да не съм стара мома :/, а да имам някого до себе си, който да ме обича ИСТИНСКИ, а не лъжливо. На моменти ми става нещо и изпитвам огромно желание някой да ме прегръща... няма да си казвам предпочитанията, че те...сега предпочитанията станаха много важни клечки из обществото, дрисльо^^
Днес ме фрапира едно ужасно грубо изказване в един форум (който ми е до болка познат). Едно момиче беше пуснало снимка, а друга ''красавица'' (злобна и надменна откъдето и да я погледнеш, проста и закована във всяко едно отношение) си позволи да направи коментар: някои хора се нуждаят от табелка, ся.. тва момиче или момче е? о.О бях потресена, как може да обидиш така някого? дори и да е непознат, и на всичкото отгоре, само за да избиеш комплекси, само да си потърсиш клекало, в което да издрайфаш ядовете си, че някой ти е изял топлата вечеря, примерно. Не искам да си представям как се е почувствало момичето, след като е прочело този коментар. Мъчно ми е за нея, знам как се чувства, защото и мен не веднъж са ми казвали остри реплики в този ''хубав'' форумец, макар и реплики не от такова естество. А аз само да коментирам снимките на тая "умница", пуснала коментара.. не мога да се сдържа да не го напиша тук, защото ако не го направя, може да го постна в онзи форум и после всички гарги да ме накълват. Та.. криви зъби, неоскубани вежди, грозна и отвратителна коса. Да не говоря за сестра й... Когато те пуснат снимки, цялата им публика от фенове гръмва и ги залива с комплименти, които са пълни лъжи. Просто... нз, изключително много ме подразни това, каквото и да е момичето, както и да изглежда, тя не е виновна за това...

Сря Авг 06, 2008 5:06 pm
Случвало ви се е да се радвате, когато отново се сблъскате с неща или хора от миналото, които не сте срещали отдавна, нали? А после тъжни ли сте? Не.
А защо аз тогава съм? Заради спомените и заради ужасните рани, които ми нанасят. Знам, че времето няма да се върне, съжалявам... за всичко.

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Сря Яну 20, 2010 9:05 pm

Чувствам се добре.

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Пон Мар 22, 2010 9:11 pm

MENACE OF THE UNIVERSE
Усещате ли миризмата на развалено във въздуха? Миризма на развалено, на боклук, отвратителна миризма. Усещам я още със ставането си сутрин, вече пастата за зъби не ме ме задушава, нито дори ми се гади от вдишването на изгорели газове от автобусите, нито от пърженото ме заболява глава... Човек се оглежда и търси откъде идва тази зловонна миризма. Но жалко, че чак накрая разбираме, че не околните са я донесли, а че ние самите воним.
Заради много неща. Първо: откъде идва това желание за самодоказване? По дяволите, повтарям едно и също нещо хиляди пъти, дори смея да го кажа пред хората, а накрая, поради простата причина, че не мога да се видя отстрани, се натрясквам жестоко, и, да речем, че разказвам личния си живот пред хора, които дори и не слушат. Това ме кара да говоря повече, за да привличам внимание към себе си, да искам да breathe, breathe, breathe ... Но не мога и продължавам да се тръшкам и мятам като риба на сухо, пускаща си език с друго момиче и треперейки от студ, молейки в истерия за одеало. Леглото не спира да се върти, сякаш гори отдолу, дори мислите, които са като мътна локва в ума ми, не успявам да чуя.
I`LL SAVE ME FROM MYSELF
Това е сън, бе. Сън, просто сън, не мога да определя от кой вид, но усещам как полата ми се изхлъзва от бедрата и се свлича надолу по краката ми, докато в стаята не продължава да дъни ужасно силна музика, oт онези хард парчета, които пасват идеално на едно такова състояние, на една такава безпомощност... Но все още успявам да се задържа върху коленете си, усещам как се подмокрям и започвам да сънувам истински случки, прокарвам пръсти през косата си, и тя е мокра, но толкова ми се вие свят, че падам от леглото и се стоварвам право върху купчина празни бутилки от всякакъв алкохол и в същото време така си удрям главата в стената, че изпадам в безсъзнание, по време на което продължавам да сънувам..
I feel... Unreal
everytime I try and stop to feel
Pick me up my friend
Let me start again

Нищо не може да ме извади от това състояние, нищо, дори и леден душ, дори и да ме ритате до смърт, дори и...
Усещам лека вибрация по крака си... и се усмихвам, защото ми е приятно...
знам, че това е телефонът ми и знам кой ме търси. Как бих могла да не се свестя и да не отговоря? И за какво? За да си навлека яда на някого ли ? хахахахха ХАЙДЕ!
Long before I could even see уou're what was missing..
МРАЗЯ отвратителните ти очи, защото са с отвратителен цвят, той е просто скучен, мразя и домуските ти бузи, защото не са мекички и са грозни, мразя отвратителния, блед и студен цвят на кожата ти, защото ме отблъсква, мразя това напълно безразличие, мразя, че те няма, мразя, че срещу мен стои едно НИЩО, а не човешко същество, с което да си кажа нещо.. или по-скоро да чуя нещо, което би ме успокоило.
Всъщност кое би успокоило? Гузната ми съвест? Чувството за вина? ЗА КАКВО хахаха?
Нереално глупава ситуация, дали някой друг е изпадал в такава преди?
Помня графитите върху жилищните сгради, помня кутията, която ще си сътворя в бъдеще, в близкото!, помня и всичко, което ще заровя в дървото там.. и какво ще издълбая върху него. Та като дойдат хората отново, тоест да се завърнат, да видят, куче такова Very Happy
Мога да обичам толкова много, по дяволите.. Но в действителност обичам плашещо малко хора, което не знам добре ли е, към някои изпитвам лека миловидност, към други ненавист, към трети игнор, а четвърти просто обичам. Нямам нужда от други хора, които да обичам, това е достатъчно... Чувствам се долу-горе добре така, макар че нещо ми липсва хаха ;[
You live in a world where you didn't listen
And you didn't care
pozdraw :}

Истината е, че Вселената помага. мислете позитивно,не използвайте отрицателни частици, пръскайте искри на положителна енергия, егаси простотията. Истината е, че не вярвам в нищо от това, което казах. Щото отрицателна енергия направо ме обстрелва,ехехех, как да кажа, но усещам и хубавото в това, тоест си мисля, че общоприетите като лоши неща, всъщност са хубави, дори и хората да се притесняват, застлани отгоре с юрган, докато аз треперя в преспите на няколко километра от Каварна ? YES! Oh,слагам студена длан върху тила си и някакси ми призлява, защото ме болят плешките, олеле, целият гръб, ръцете...

Оттърсих се.
Оттърсих се от неприятното чувство. Толкова бях свикнала с него, че дори беше по-натрапчиво от истинското присъствие на човешко същество. Истинско присъствие... Понеже мен са ме ''имали късно'', явно това се е, хм, отразило на характера ми? На същността ми? На дългото чакане, с което съм била очаквана? Изглежда, че да. И поради тази простичка причина ми отне..известно време да свикна с мисълта за липсата. По дяволите, какво толкова нямам, какво толкова съм изгубила, че да заемам мислите си с излишни проблеми, които и да премислям милион пъти, просто няма да се решат. Нито отминали дни ще се върнат, нито ''мъртви'' хора ще се завърнат.
И така, днес просто не знам как се случи. Изглежда съзнанието ми вече е изпитвало крайна нужда да не се натоварва, та затова изхвърли непотребните спомени и персонажи от себе си. С дни не бях помисляла за това. И днес изведнъж го осъзнах. Просто го няма. It`s gone. Ровичках нещо в сака, който беше на високо върху гардероба, и както поглеждах към краката си, за да видя къде стъпвам, усетих свободата, даже сякаш усетих как негативните емоции и споменчета ме напускат. Ох, чудесно е, много се радвам.

@

Отивайки на училище днес си припомних чувството да крачиш по асфалта без да се притесняваш от евентуално падане и тн. Дори студът ми напомни за приближаващите летни, топли дни и се почувствах толкова изпълнена с надежда, както никога не съм била изпълвана Very Happy . Нямам търпение! Липсват ми късите панталонки вече, липсват ми тениските, морето, плажа, стадиона, концертите. Много неща ми липсват, но скоро ще имам време да им се наслаждавам достатъчно. Този път нито ще правя планове, нито ще мисля и премислям как мога да прекарам лятото. Омръзна ми от планове, от схеми, от разни там..глупости за възрастни, които само ме изнервят. Каквото трябва се случва. Каквото трябва се е случило и аз не мисля да се противопоставям по никакъв начин на това, което ме очаква, най-малко пък бих тръгнала аз сама да го предначертавам.
Скоро ще пиша за сънища.
Обичам филийки със сирене.

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.


Последната промяна е направена от temples of death на Пон Май 10, 2010 8:56 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Пон Май 10, 2010 8:53 pm

When you open your eyes, when you gaze at the sky, when you look to the stars as they shut down the night, you feel.. the story ain't over...

Не знам откъде да започна. Искам толкова много да кажа, толкова мисли да споделя, че просто се обърквам в този хаос, насъбиран през последните дни в главата ми.
Училище. Добре, това е ясно, че ми вгорчава живота от известно време насам (да речем 9-10 години?), но напоследък усещам как сама се дърпам надолу и осъзнавам, че трябва да направя нещо, но всъщност толкова много ме мързи, че дори и на самия мързел не мога да се отдам с удоволствие. Но ме успокоява фактът, че остават малко повече от тридесет учебни дни до края на учебната година, а след това ме очаква един прекрасен рожден ден, за който нямам планове все още. В тоя ред на мисли, осъзнах, че си губя времето с доста от предметите, които съм длъжна да уча в този проклет затвор. Например, през тази учебна година в часовете по Химия не съм слушала дори веднъж, нито съм писала домашно или пък учила урок. На последния чин е прекрасно, особено когато си заобиколен от още двама, за които Химията е също толкова неприятна и суха материя. По Биология се отдавах на мисли, пренасящи ме на километри от мястото, на което се намирах тялом. И единственото, което ме връщаше обратно на земята, беше крясъкът на госпожата ''Набих ли ви го в главите!!''. От всичко, което искаше да ни набие в главата, чувах само това последното. Можете да си представите, колко съм разбрала нещо и колко съм се съсредоточавала. Но е факт, че във вторник имам контролно, така че разбирам или не, ще се наложи да се помъча, за да си защитя двете 5-ци, които така трудно изкарах. А Математиката? Ох, Математиката... Плаче ми се. Не знам защо, по дяволите, се записах на ЗИП по този предмет, който не само ми вгорчава живота от осми клас насам, но и няма да ми трябва занапред, т.е. нито ще влиза като балообразуваща оценка, нито пък ме интересува какво ще пише на дипломата ми. Не съм гений, не мога да разбирам всичко. А и обичам Френския.
Днес прекарах един чудесен ден. След полунощ се събудих към 3:45 и стоях с отворени очи доста време, докато телефонът ми не иззвъня силно и не се стреснах, прочетох sms-а и усетих такава жажда, че сякаш някой ме бутна, за да стана от леглото и да отида в кухнята за вода. Върнах се и легнах и така до 7:30, когато алармата ми иззвъня и станах, взех си душ и излязох бързо от вкъщи. Времето беше толкова приятно, навсякъде зеленина, птички пеят, просто великолепно. Отправих се към стадиона, затова минах през полянката, направих няколко снимки, докато едно куче не се насочи право към мен. Много се зарадвах, понеже при мен животни рядко идват по собствено желание. Поиграх си с него и видях Сашко да се задава. Всеки път, когато го видя да върви към мен, върху лицето ми се изписва такава идиотска и неудържима усмивка, че дори и да искам да бъда сериозна, просто не мога. Гушна ме и усетих дъха на чистата му коса и сякаш се вдигнах на сантиметри във въздуха и бях готова да положа глава върху рамото му, да се отпусна и да заспя. Но не трябваше. Все пак знам от опит, че не е хубаво срещите с него да проспивам. Поразходихме се малко, като същевременно и двамата дремехме, но пък за сметка на това беше доста смешно, защото моментите на сънливост при него са доста забавни. Не спрях да се смея, превивах се на две дори, щях да се задуша на няколко пъти. После ядохме сладолед, след това решихме да се поразходим около стадиона, докато не знам кой от нас даде идеята да слезем към дерето. И добре, че отидохме, защото това беше просто един незаменим следобед, който прекарах по възможно най-веселия начин. Бягахме, боричкахме се, виках на воля, брах цветя, лежах по земята, катерих се по едни камъни, докато около нас всичко можеше да се нарече много повече от красота. Природата току-що се събуждаше и всичко около нас имаше дъх на свежест, на ново начало, на един прекрасен ден... И на още много прекрасни дни, които съвсем скоро ме очакваха. Наоколо всичко зеленееше, а в далечината се виждаше морето, безкрайното море, което обичам толкова много. Когато тръгнахме нагоре по баира усетих, че краят на деня наближава, но съвсем не бе така. Продължихме да се смеем и викаме радостно. Инсценирахме самурайски бой, гонихме се. Сашко ме накичи с цветенце в косата, което откъсна за мен ♥ Поразходихме се още малко и когато вече вървяхме по пътя към нас, казах колко прекрасен ден е бил за мен, а най-хубаво се почувствах, когато видях искрицата на вълнение у неговите очи... На вълнение и съгласие. Усетих, че чувството на радост е било напълно споделено през цялото време, през което сме били заедно.

You know.. the story ain't over...

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Пон Май 10, 2010 8:55 pm

Не съм в настроение да пиша, нито да мързелувам (в това число да гледам филм, да си лежа, да чета книга или просто да стоя и да гледам в една точка). Надула съм музиката до края и сякаш никакви притеснения не чусвтвам - че утре ще представям презентация по химия, че вдругиден имам класно по математика и контролно по история, че биологията застрашително е надвиснала над главата ми...
Просто онзи ден бях в един бар, в който случайно свиреше човекът оркестър. Това е един уличен музикант, който до този момент единствено във Варна бях виждала. Има дълга, не много гъста коса, която връзва на опашка и разделя на две, така че косата му пада от две страни върху гърдите му. Облечен е скромно. Чертите на лицето му са остри, но очите му са толкова топли и спокойни, толкова нежност излъчва този човек... Неземен е, магичен. Доста висок е, но не е едър. Пръстите на изморените му ръце са дълги. Като на пианист. На старите обувки е прикрепил дайре, свири на него, потропвайки крак, докато подрънква с китарата и свири на хармоника. Този човек е магичен.
Но самотен, толкова самотен, че сърцето ми се свива като помисля как ли прекарва един свой ден този човек... Даже и името му не знам. То няма значение сега. Важно е какво и е на тази измъчена душа. Дали си има семейство? Или живее сам? В музиката ли намира спокойствие, тя ли му е другар? Има ли си приятели, коя зодия е, има ли любима миризма, обича ли да спи до късно?
Ох, още си спомням спокойния му поглед, имам чувството, че цял живот ще ме преследва. Иска ми се да го видя във Варна и да отида при него. Би ми било много интересно и приятно да си поприказвам с него. Какво ли си мисли, какво ли е в главата му.
Толкова е самотен този музикант... Малко са хората, на които от пръв поглед ми се иска да дам обичта си, но този човек наистина е един от тях...

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Пон Май 31, 2010 6:14 pm

Оо, днес бе такъв ден, толкова изморителен и напрегнат, че дори не мога да повярвам, че се случва. Още е едва 18ч., има поне 4 часа докато си легна, та дори ме хваща страх какво още може да стане.
Събудих се със спомена за някакъв сън, от който бе останало само усещането. Не помнех какъв е. Тази седмица сънувах такива сънища, че главата ми е замаяна от тях, дори не искам да напрягам мозъка си в опит да се сетя за тях.
Изпратих нашите рано сутринта на автогарата, а след това си купих билет за Варна в 15.30. Купих си закуска и по пътя до вкъщи ядях, като усещах нарастващо главоболие. Прибрах се и щом влязох в празната къща, сърцето ми се сви и сякаш времето спря. Стоях насред коридора и гледах към светлия прозорец на спалнята, розовото балонче пълно с хелий, което се рееше из стаята. Дистанционното бе захвърлено върху леглото така, както татко го бе оставил преди да тръгне. Обърнах се и погледнах към стаята си. След малката ваканция, която имах, не ми се искаше да тръгвам. Нещата ми бяха там, всичко ми беше там. Опитах се да не мисля и седнах на стола. Не ми се ставаше, въпреки че знаех, че времето ме притискаше. Приготвих си багажа, стана по - бързо, отколкото очаквах.
Към обяд излязох с чувството на празнина и липса. Все пак прекарах три часа със Сашко и беше приятно, развеселих се и сякаш ми олекна. Да, обаче хубавите неща не траят вечно и трябваше да тръгвам.. Прибрахме се вкъщи, взех си всички неща и тръгнахме заедно към автогарата. Той ме изпрати, а когато се качих в автобуса и го видях да помахва, не издържах и се разплаках. Времето беше много топло, но пък поносимо. По нищо не личеше това, което ме очакваше във Варна.
Като цяло пътуването не беше изморително. Мина много бързо, но пък и аз съм свикнала, всяка седмица изминавам същия път отново, и отново, и отново, та чак ми се повръща вече. С наближаването на Варна небето се заоблачи. Все пак имах много и тежък багаж, та реших да спра на автогарата и оттам да взема автобус, който да ме спре долу-горе пред квартирата, а не да слизам на Пикадили, тъй като има дълъг и стръмен баир от там до квартирата. Още със слизането на автогарата започна да вали, нарамих тежката мешка, сака и другата торба и закрачих бързо към спирката. Всичко тежеше. Автобусът не дойде късно, но пък за времето, през което го чаках, заваля такъв силен дъжд, зави се една виелица, лошо ми стана. Автобусът беше пълен. От разсеяност щях да дам на кондукторката някакво листче вместо 2лв. (добре, че погледнах). Стоях права, но не усещах умора, единствено страшна болка в раменете, защото мешката беше толкова пълна и неудобна, че щеше да ме повали на земята. През това време заваля още по - силно, загърмя и засвятка, а на мен косата ми настръхна. Сигурно от години не бях чувала такива силни гръмотевици. Цялата настръхнах не само от шума, а и от гледката, която се откриваше пред мен през голямото стъкло. Въпреки дъжда, кръмотевиците и свекавиците, навън всичко си продължаваше постарому, сякаш грее слънце и всичко е спокойно. Беше толкова притъмняло и атмосферата те караше да настръхнеш. Бетонен затвор, метални кутии и щъкащи напред-назад хиляди хора, които продължаваха да търчат като паникьосани. Не е от дъжда и това, че ще се намокрят. Всички сме паникьосани, дори и при най - хубавото време. Помислих си как ли изглежда градът от птичи поглед. В Каварна когато вали всички се прибират и по улиците не можеш да видиш жив човек, а туй, във Варна, където цари пълна анархия, тук всичко беше различно. Нямаше го онова спокойствие, което е присъщо на малкия град. Отново настръхнах и стиснах очи, мислех си как съвсем скоро дъждът ще спре. Само как ме посрещаше тоя град! С дъжд, гръмотевици и мрачно настроение! Всичко вървеше добре (ако мога изобщо да го нарека 'добре'), докато кондукторката не каза, че това е последна спирка и трябваше всички да слезем. НЕ МОЖАХ ДА ПОВЯРВАМ НА УШИТЕ СИ. С куп багаж и далеч от квартирата, трябваше да вървя под дъжда! Пътят ми се увеличи петорно в сравнение със стръмния баир, който в онзи момент ми изглеждаше като зелена, кратичка пътечка през гората. :х Вървях и шляпах с вече мокрите си сандали и крака през дъжда и опитвах да стискам зъби под натиска на тежките неща, които носех със себе си. Говорех си на глас и нареждах ситуацията, в която бях изпаднала. Така се бях наела да вървя, че по едно време забравих и за тежестта, и за времето. Единственото, за което си мислех, бе как щях да се прибера и да се тръшна върху леглото. Скоро и това се случи, само че преди да го сторя извървях още толкова път и загубих един час, вместо да се кача по шибания баир...
Още с наближаването на квартирата очите ми се наляха със сълзи и се разплаках. Преметнах всичкия багаж на дясното рамо. Затърсих ключовете, а всичко толкова тежеше, но пък толкова много бях носила, още минута щях да успея. Отключих и влязох и заревах още по - силно. Когато пристъпих в стаята и тръгнах към прозореца, краката ми се плъзгаха по земята точно както го правех, когато бях осми клас. о.о Имах такова чувство... Сякаш се връщах назад във времето.
И котката ми умряла, докато мен ме нямаше. Мишо... Вече никога няма да го видя на прозореца ми, никога няма да го погаля или пък да му дам да яде. Никога повече няма да ме посрещне на портата и да легне с надеждата да го почеша. Още си мисля, че всеки момент ще чуя мяукане и ситните му стъпчици по чакъла, бягайки към перваза на прозореца. Ще ме погледне умно и ще седне пред прозореца, знаейки, че не бива да влиза вътре. Беше ми другарче... всеки ден! Ох, милата ми котка! Разбрах, че се е мъчила преди да умре. Имаше малки котета, които така и не видях. И те също са мъртви. Без майчица. Почивай в мир, Мишо. Животинка, която обичам с все сърце. Никога няма да те забравя!

И в крайна сметка, защо да съм песимистично настроена... Знам ли, може би дъждът не е бил мрачно и лошо посрещане, а просто знак, че след дъжда винаги изгрява слънце и започва едно ново начало... Може би всичко е за добро.

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
hurricane drunk
cosmic love
avatar

Брой мнения : 1708
Join date : 04.09.2008
Age : 25
Местожителство : Каварна

ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   Чет Авг 26, 2010 12:35 pm

And my spirit is free
I'm more than what you can see
I will make you believe
Не обичам да се прибирам сама вечер. Сянката ми ме плаши, уличните стълбове ми приличат на човешки фигури, мога да получа инфаркт от най - малкия шум. Този страх е породен от навика ми да се прибирам винаги с някой друг. Къде, по дяволите ,остана моята смелост Very Happy. Изпари се някъде сред редовете...
Прочутият ''Стоп'', откъдето тръгнах към къщи днес. Събух обувките си (10,5см. ток Cool хаха) и тръгнах по прашната улица. Докато вървях си мислех за любимите си неща и как с времето стойността на вещите и качествата загубва своя блясък и остава просто едно бледо леке в спомените ни. Преди две години стадионът ми беше любимото място в града. Не само, че там се случваха единствените и най - вълнуващи преживявания за цялата година, а и прекарах почти цялото си лято, докато висях пред входа на спортната зала, говорейки си за разни неща, за които сега просто нямам нерви (по - късно и това ще спомена, ако не забравя). Преди една година изпитвах адска носталгия щом ми се наложеше да прекося боровата горичка. Целият този път (който не се равнява на повече от 100-150м.) ми се струваше цяла вечност. Сякаш бях заровила голяма част от живота и бъдещето си такива, каквито ги исках, под едно голямо дърво, което безмилостно ще смуче от тях, без дори и съзнавайки, че всъщност след случката за известен период от време си мислех, че всичко, което обичам е заринато под тежестта на егоизма. Така и беше, докато не се появи светлият лъч надежда, който ми припомни кое има цена и кое не. (И за това по - късно). Човек се учи от грешките си, аз все още се уча. Толкова много хора съм познавала. Някои съм обичала, други съм игнорирала (както обичам да правя напоследък), трети са били почти винаги край мен, без да имат особено голямо значение за мен, четвърти не съм прежалвала.. ''Далеч от очите, далеч от сърцето'' е толкова невярно... Спомените са тези, които могат да те разплачат, да подклаждат образа жив. Колкото и време да минава, сърцето не иска ли да забрави, разумът не е способен да наложи обратното. Раците са зодия с емоционален характер. Не се срамувам да показвам чувствата си, но не пред всички. Искам да мислят, че съм силна..
Толкова съм щастлива, че имам човека, когото искам, до себе си. Това е като малко закъснял подарък (няколко години, примерно хаха), за който съм изгубила надежда, че ще получа и който се появява точно тогава, когато най - малко очаквам, и просто спасява всичко.


За първи път имам годишнина с някого Very Happy Странно е, понеже никога не съм имала човек, когото да обичам за толкова дълго време. (Изключвам сегашната ситуация, понеже тя води началото си от 3 години и половина насам.) По принцип ценя времето си и ако някой отнемеше една година от живота ми, сигурно щях да го убия. Но сега съм много благодарна за това, че имаше човек, с когото съм се смяла най - много в живота си; който ме е взимал в ръцете си и ме успокояваше така, както се говори на малко детенце (при мен това работи хаха). Получавала съм най - много прегръдки, целувки, милвания, гъделичкания и масажи от всяко друго момиче по Света. Мога гордо да заявя, че аз съм една щастливка и щом съм с този човек, забравям за околните и не давам пет пари за това какво мислят другите, дали съм харесвана, дали одумвана и т.н. Знам, че набера ли един телефонен номер, от отсрещната страна ще чуя ''Да, Милионо?'' или ''Ждравей'' - гласът на човека, за когото в домашни дрехи, чехли с няколко номера по - големи от този, който нося, и чорлава коса аз ще бъда най - хубавата на Света и от когото няма да спра никога да чувам това. =) Просто съм щастлива така.

To be continued soon... ( https://www.youtube.com/watch?v=LlXmU3v6XMQ )

_________________
You say you've found Heaven but you can't find God.

Bite your tongue till it tastes like blood.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.myspace.com/templesofdeath
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: : rly shoked :   

Върнете се в началото Go down
 
: rly shoked :
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Passive Aggressive :: Sleeping with Ghosts :: Personal Creations :: Дневници-
Идете на: