Такаа, това е моята темичка за стихотворения.
Вече не съм толкова сигурна, че са стихотворения, де, но продължавам да го твърдя.
Ще пусна едно от новите си стихотворения.
Всяка вечер заспивам,
любопитна какво ще сънувам.
Пристъпвам напред и ти отново си там.
Отново си тук, във съня ми.
И както всеки друг път
посягам да докосна лицето ти.
Но ти ми обръщаш гръб и си тръгваш.
И чувствам те толкова далечен.
Ти бягаш от мен и аз гоня те.
Като всеки мой сън.
Но никога не те достигам.
Няма ли да останеш поне веднъж?
Уморена съм. Не мога повече да бягам след теб.
Поредна нощ.
За пореден път затварям очи.
Вече не очаквам нищо.
Виждам погледа ти, вперен във мен.
Начинът, по който ме гледаш сега.
Толкова е различен.
Скъсяваш разстоянието между нас.
Прокарваш пръсти по врата ми.
Впиваш устни в моите.
Ще ти отвърна.
Остани поне този път.
Бъди моят сладък сън.
Бъди моят красив кошмар.
Не искам да се събудя.
Обгърни ме с ръце.
Шепни ми. И ме целувай.
Ще те слушам.
И ще рисувам фигурки с пръсти по врата ти.
Ще слушам колко е равномерен дъхът ти.
Ще отговарям на целувките ти.
...И през всички други чувства усещам как се губя.
Реалността ме вика.
Не искам да се събуждам.
Искам да остана в ръцете ти още малко.
Не мога да го контролирам.
Трябва да отворя очи.
Трябва да се върна.
Трябва да повярвам, че просто съм сънувала...
Индекс 