Passive Aggressive

Hello, stranger.
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 reflections bucket ~

Go down 
АвторСъобщение
~yellow~bunny~
Пасивен-Агресивен
avatar

Брой мнения : 350
Join date : 05.09.2008
Age : 23

ПисанеЗаглавие: reflections bucket ~   Пон Фев 15, 2010 5:21 am


~ Rinn's bucket ~


Загубих посоката, загубих смисъла и всичко, което ми остана, е да изливам кофи с несвързани и вероятно, незначителни за никого освен за мен, мисли.
Отражения в кривото огледало на света.

Не знам колко дълго вярвах в неща, които вътрешно винаги съм знаела, че са просто една жестока лъжа.
Но...

Here is the truth about the truth - it hurts. So we lie.

Лъжем хората, които обичаме, мислейки си, че ще ги предпазим, лъжем хората, които мразим, мислейки, че ще ги нараним, лъжем себе си, мислейки, че можем.
Но винаги знаем, че всичко е една голяма лъжа.

Усмивките. Щастието. Сълзите. Любовта. Живота.

И на кого му пука? Ами на никого. Защото в крайна сметка всичко свършва изключително бързо. Раждаме се, живеем, смеем се, плачем, прегръщаме се, целуваме се, обичаме се, умираме. Умираме студени, такива каквито сме се родили, такива каквито винаги сме били.
Знаем, че това е неизбежно, че всичко, което правим през краткия миг, който наричаме наш живот, е толкова безсмислено. Но се борим за щастие.

Понякога всичко, което ни остава е вярата. Вярата, че някой ден, на някое друго място, заобиколени от други хора, ще бъдем различни. Но как би могъл да е различен един човек, който сега лесно се събира в понятието "никакъв"?
Когато загубиш всичко, преди дори да си го спечелил, е сякаш никога не си живял.

Дни, часове, стъпки, усмивки, сълзи, хора, които подминаваме, обещания, които забравяме, мечти, които изоставяме...

...и накрая остава само нищото, което те преследва. Самотата и раните от загубената битка, която отказа да водиш.
Сякаш съм сляпа за всичко около мен, сякаш вече не ме интересува нищо освен щастието, а то така бледня, бледня и накрая угасна. Но може би така е по-добре. По-добре като знам, че нищо не е безплатно. Плащаш за всеки посег към щастие, но когато не можеш да си го позволиш дърпаш примирено ръка и си казваш: Друг път, винаги има друг път. Всъщност друг път няма. Той е един, единствен. Живот, който пропиляваме в тичане към нещо по-добро, но така далечно, че самите опити да го достигнем пропиляват силата ни, парите ни, желание ни, мечтите ни. И трябва да спрем, но е трудно, защото ако спрем ще имаме време да помислим и да се огледаме. Ще осъзнаем колко самотни сме и как всички са се отдръпнали от пътя ни, защото ние сме ги прогонили в преследване на нещо по-добро. Защото винаги има нещо по-добро, което искаме. Доста усилия струва, за да разберем, че не е за нас. Че сме нищо в сравнение с големия, заобикалящ ни свят, и възможностите, които той ни предлага, но също и които можем да гледаме само през витрината.
А когато загубиш и вярата за друг шанс? Бягаш от реалността, защото тя е болезнена и те преследва.
Претъпяваме болката, мислите, мечтите. Претъпяваме ги с алкохол, цигари, хапчета, които ни убиват. Но защо да се тревожим за това, след като знаем, че вече и без това сме мъртви вътрешно.

Също като усмивките ни, мислите ни, мечтите ни, душата ни.

Мъртви.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
reflections bucket ~
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» reflections in the mirror.

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Passive Aggressive :: Sleeping with Ghosts :: Personal Creations :: Дневници-
Идете на: