Passive Aggressive

Hello, stranger.
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 have you ever danced with the devil

Go down 
АвторСъобщение
Joker
coldplayer
avatar

Брой мнения : 530
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: have you ever danced with the devil   Пет Яну 15, 2010 5:49 pm

    last day of year 15




    понякога се чудя какво обичам повече.
    нашите шумни, весели, активни рок-и-още-нещо партита
    или моята персонална пасивна самота?
    знаете ли, много обичам да мисля.
    просто да си седя и да си мисля.
    за бъдещето.
    много обичам бъдещето.
    онова - моето, което живее всеки ден в
    мислите ми и ми помага да изкача стотиците
    стълби до училище. и да се преборя с тези,
    на които не е изчистен снегът.
    и как мразя, когато някой ме попита
    за подробности - и как, къде, кога, какво
    искаш да направиш с живота си? това е моята
    персонална тайна. повече от повърхността никой няма
    право да знае. иначе всичко ще се разруши.
    като вавилонската кула - моята вавилонска кула.
    понякога си мисля, че, ако не успея, ще
    прекратя всичко. даже си бях намислила година -
    ако не се случи дотогава, няма да опитвам повече
    и ще се отдам на.. пиянтво, скитничество. ще напиша
    книга 'как да преебеш бъдещето си' и тя ще остане
    за бъдещите поколения, които посмеят да надникнат в
    най-мръсните кътчета на библиотеката и отворят
    проядените й от мишки страници.
    наистина си го мисля.
    защото.. кой знае. в мене го им това чувство,
    че светът има нужда от мене. имам идеите, имам
    знанията, имам енергията - нямам парите и властта.

    колко иронично е това?

    не искам за мен хората да казват 'тя имаше
    толкова големи мечти, пък какво стана..'. не искам.
    ако се случи, няма да го издържа. но хубавото е,
    че имам още толкова много време.

    всичко това твърде песимистично ли звучеше?

    а не трябва.
    аз съм страшен оптимист относно тази част oт
    живота си. няма да се проваля. - ще оставя
    всичко зад себе си и ще тръгна сама срещу
    течението, но и сама имам силата да се справя.
    няма да съм сама - винаги ще имам до себе си
    тая вяра в самата мен, от която сърчицето ми
    неволно потръпва понякога.
    чак ме е страх колко съм смела в това отношение.
    знаете ли, мен ме е страх от всичко - сериозно.
    аз спя на светната лампа. не гледам хорър филми,
    треперя, когато остана насаме с един човек, особено
    ако не го познавам. страх ме е, когато покрай мен
    мине голяма кола/джип със затъмнени прозорци -
    тогава свеждам глава или я обръщам в другата посока
    и засилвам крачката си.
    страх ме е да се връщам сама по тъмно, дори
    и спирката да е на десет метра от входа ми.
    изваждам ключовeте си поне пет минути, преди да съм
    стигнала до вратата, за да не ми се налага да ги
    търся, когато застана пред нея сама вечер.
    страх ме е от хората - много. в най-физическия
    смисъл на думата.
    страхът е моето оръжие, да знаете.
    използвам го като извинение, за да се предпазя.
    от нещо, което може и да не се случи.
    или от нещо, което искам да предотвратя.
    ъх.. това може и да е прозвучало еднакво,
    но не беше така замислено. все едно.
    но не ме е страх да изоставя всичко, на което
    мога да се доверя, и да тръгна по път, пълен с камъни.
    път, който за мен може да свърши и след първия завой,
    но и може да ме отведе до олимп.
    не ме е. даже нямам търпение да се изправя срещу
    света и да му кажа всичко в лицето. да му кажа, че
    може и да потрепвам, когато нощем чувам
    снегът да се пързаля по покрива, може и да се
    събуждам потна след ужасен сън, който дори не си
    спомням - може, но за това, което обичам, съм
    готова да преместя планини.
    нямам търпение.. да изляза от сянката, да предам
    идеите си, да дам на хората това, което на мен толкова
    хора са ми давали чрез творенията си.
    да уча.
    да поучавам.
    да подобря света.
    това искам. сложно е, трудно е, опасно е,
    но не ме е страх.
    утре се навършват точно 16 години, откакто съм
    издала първия си плач, по-късно от предвиденото
    и цялата синя, но съм успяла.
    16 години, в които не правих нищо друго,
    освен планове. сега беше моментът да върна назад,
    да кажа най-сетне всичките си страхове на глас и да се
    оставя да ми се изсмеят по-смели хора. моментът.
    отсега нататък? кой знае, ще видим. и вие ще видите, евентуално.

    мерси за вниманието, очаквайте вторo включване.

    and everyone I've loved before flashed before my eyes,
    and nothin' mattered anymore, I looked into the sky

    well, I wanted something better, man, I wished for something new.


_________________
    i'm not going to go through life with one arm tied behind my back.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joker
coldplayer
avatar

Брой мнения : 530
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: have you ever danced with the devil   Пон Яну 18, 2010 9:32 pm

2nd day of year 16


един много по-мъдър от мен човек е казал: ''what gets us into trouble is
not what we don't know. it's what we know for sure that just ain't so.''

сигурно сега ще има въпроси това какво общо има? гледам.. замислям
се защо трия веднага имейлите от ал гор и грийнпийс, понякога без дори да ги
погледна? преди не беше така - когато в началото станах онлайн активист
треперех при всяко писмо и стриктно спазвах инструкциите. хахах. не беше глупаво.
това сега е. ама все пак това не е всичко, което може да се направи.
е, ал го знае. и прави останалото. хахахах.
много ми харесва едно негово изказване - ''i'm al gore, i used to be the
next president of the united states of america.
'' (people laugh) ''i don't find that
particularly funny.
'' казвала ли съм някога колко не понасям хора с
фамилия 'буш'? ако не съм - го заявявам с ръка на сърцето и искам да го
му го кресна в лицето на тоя нещастник Smile
опс. подхванах теми, които не са за виртуален дневник.
надя иска шоколадче. (ани иска бисквитка :] )
не, това, което дъ биг зи всъщност наистина иска, е топло време. не
прекалено топло, а перфектно за джогинг - и свободно време. и да не ми се
налага да излизам в седем за училище и да се връщам в шест вечерта.
не е честно.
при това последният ми час е ГК, по аловците, какво по-голямо мъчение
от това да слушаш шилински как разправя, че станал пълнолетен още на 13.

днес получих седем сърчица. обичам съучениците си.
аз не обичам хората, де. те са подли, разрушаващи и егоистични.
егоизмът, ако искате да знаете, е най-ужасното и най-великото човешко.. качество.
той ще спаси света. ще видите. Smile

теории безкрай. един приятел твърдеше, че петролът никога няма да свърши,
защото бла бла бла..
а колко теории за края на света има! безкрай. направо не мога да й се
начакам на тая 2012та година от раждането на джийзъс, та да се усмихна
широко, след като видя, че светът все пак ще съществува.
ще съм мъничко разочарована, да си кажа правичката.
ако можехме да изчистим.. ахх, пак почвам

джими дийн е починал многомного млад


марлон, обаче, сериозно - не мога да получа достатъчно от него. и това
вече колко време. то не бяха книги, филми, статии, песни. негови цитати. какво
ли не. и пак не ми е достатчен. като моята собствена дрога е.

като киното.

сестра ми, рори, е прекрасна. не си и помисляйте да не обичате сестра си/брат си -
ще сте в страшна грешка. няма по-хубаво нещо от семейството.
и ми трябваха да пролетя 1600км, за да разбера това?!

боготворя семейството си.

днес беше продуктивен ден. трябва ли да се чувствам различно като съм
станала на 16? сега имам правото да пия вино, бира и.. шампанско, мисля.
чувствам се всемогъща, ебати.
жалко, че съм изгубила удоволствието от това разрешение още с първата
си алкохолна напитка преди.. доста време.
най-сетне свърших 'наатааан дер вайзе'. добро нещо. сериозно.


но ме оставете да чета сaдул - от толкова време го чакам.

_________________
    i'm not going to go through life with one arm tied behind my back.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joker
coldplayer
avatar

Брой мнения : 530
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: have you ever danced with the devil   Нед Яну 24, 2010 9:10 pm

имам една мечта


всъщност имам много мечти. когато тренирах художествена гимнастика,
мечтаех да стана гимнастичка. мечтала съм да стана танцьорка -
странно, нали? за балет мечтаех - нямах възможността и не само. и заради
тея две неща 'нямах възможността и не само', сега не мога да се
гледам. сериозно. ходя всяка сряда на балет и ме е страх да се погледна
в огледалото и да видя как тези осем, а може би девет килограма, са се отразили
на иначе - рядко го казвах, но иначе хубавото ми тяло. приличам на..
круша. ужасна круша, която не може да облече почти всичките си дрехи
вече и сменя.. колко, два различни аутфита? да кажем. а имах всичко, бе.
и проблемът не е в килограмите. напротив, е. но не е в това как ме виждат другите.
а че аз не мога да се погледна. бягам от огледала. не правя снимки.
хахах, а после майка ми се оплаква, че те били единственото семейство на
ученик на разменни начала, което не получава снимки. хахах.
аз ще го сваля. ама кога? срам ме е да ходя по улицата дори.

хахахахахахахахахахахахахаххаахахахахахахаххахахахахахахахах.

хм. вчера бях на балет. имам предвид, не на моите тренировки, а на
истински професионален балет. и осъзнах какво съм изгубила - от стрес ли? да.
и даже ми мина през главата - ами ако бях останала в българия? това заминаване
за германия ми донесе повече неприятности, отколкото позитивни емоции.
изгубих.. външния си вид. хахах. изгубих подкрепата на хората около себе си.
изгубих това да казвам каквото мисля на хората в очите. а някои наричат
това едно от предимствата на разменната година - научаваш се кога да
мълчиш. ама аз не съм на тоя свят за да мълча, бе, хора. затова
и е киното. (не само) АЗ ИМАМ КАКВО ДА КАЖА.
хм. има една много хубава песен на джон майлс.
какъв хаос просто. започнах с мечтите. какво изгубих още тук?
изгубих монтфиз. не знаете какво е чувството преди приемното интервю.
мисля си, по дяволите, това е славчо пеев. кой знае как ще се оплескам
само като го видя. ще се спъна като влизам или ще седна толкова отстрани
на стола, че той ще се прекатури. не беше така. беше така:
отворих вратата, направих първата крачка в стаята и видях тримата си съдници.
лора беше много красива - винаги е. лора мутишева се казва и е страшно
талантлива млада българска актриса. гледайте я. имам й личния й телефон,
ако искате ще ви го дам. хахахах. все едно.
ники от другата страна. ах, този ники! (николай илчев, гледайте го) такова
прекрасно същество няма. такъв идиот, такъв олигофрен. и аз имам
честта да го познавам, да съм го прегръщала и да съм се хвърляла
на врата му толкова пъти. и да ми е крещял 'кретен, олигофрен, гений'.
и после славчо. олеле. само той седеше.. ан възраст е вече. и то в средата.
гледа те през тези кръгли синкави стъкла и се усмихва. не е критичен, но знаеш,
че знае и познава това изкуство като петте си пръста. после имах - отново честта -
да прекарам един час смао с него, окгато и двамата се бяхме объркали
за часа на започване и стояхме сами в стаята. и говорехме. а той говореше
с мен все едно съм на неговото ниво, все едно е обикновен човек.
а той не е. знаете ли, обичам го. много. но не само като актьор - обичам
го като човек. хубаво е да съм способна да го кажа. нали? а вие
си помислете за колко такива извисени и наистина, наистина, наистина невероятно
божествено талантливи и земни хора можете да го кажете.



да. и после седнах на стола пред масата им и зададоха първия въпрос.
отговарях, говорихме си съвсем спокойно. прочетох им текст и казаха, че
имам прекрасно 'л' (: едно от нещата, наистина, с които винаги съм се гордяла.
и в последствие се оказа, че трябва да подобря само 'с'-то и 'щ'-то си
и всичко е наред. а какво е чувството докато пътувах с автобуса
до софия и коремът ми се въртеше при мисълта за етюдите, които трябваше
да измисляме на момента и да играем. притеснявах се, но.. не съм се чувствала
по-добре. и накрая - изпитът, след четири месеца работа с невероятни
талантливи и красиви млади хора. и ни пляскаха, и се покланяхме.
изоставих това. можех да прекарам следващите две години отново с тях.
захвърлих го за германия. ахахахахаххахахахахахахахаххахахахахаа
е, има си предимства. предполагам? не, ако имате възможност - направете
го и вие. заминете за чужбина, макар и за една година. вижте какво е.
не, не съжалявам. сигурно. Smile така или иначе след 12ти клас ще замина. но
тогава няма да губя монтфизи, по дяволите.. все едно. не съжалявам.
никога не го правя. защо му е на човек да съжалява? особено
за такова грандиозно нещо, за което стотици други биха убили. (: не,
направих голяма крачка към бъдещето. исках само да ви разкажа
какво е да се отдадеш на най-голямата си любов и после да изгубиш това
чусвство. но аз ще го имам отново. и ще живея с него цял живот.
а килограмите.. ще го сваля, ясно е. но кога? все едно. преди да си дойда със сигурност.

movies were my first love and they will be my last,
movies of the future and movies of the past.


запомнете тези мои думи.

_________________
    i'm not going to go through life with one arm tied behind my back.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joker
coldplayer
avatar

Брой мнения : 530
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: have you ever danced with the devil   Нед Яну 31, 2010 4:36 pm

i am a thousand winds that blow


като малка имах едно многомногомного голямо желание.






да стана тарзан.




и тренирах упорито всеки ден. сериозно. завирах си какви ли не пръчки, дебели
и тънки, между пръстите на краката, за да мога после да се улавям за
лианите. скачах от различни по височина мебели на земята. веднъж едва
не си счупих гръбнака. болеше ме много дълго време. мисля, че още
ме боли понякога. може и друго да е.
както и да е.



та, тренирах си аз и си мислех, че просто грешно съм се родила сред
цимент и дим от коли, но джунглата ме зове. и горилите също.
това беше като бях на 7-8 някъде. мисля, че тогава се зароди мечтата
ми да опазя къде що всичко дето диша и не ходи на два крака с
черен костюм. годинка-две преди това да се е зародила любовта ми
към моя и досегашен идол Стив Ъруин. аййй. австралия беше моята джунгла,
там щях да се отдам на живот сред дивото и да прескачам от дърво
на дърво с водача на стадото.
наскоро, така де, преди поне година, някой ме попита как си представям
живота си. казах му - давам гениален принос на киното, печеля достатъчно
пари, осигурявам семейството си и заминавам за австралия да живея с
маймуните там. питаха ме, в къща ли? не, естествено. съвсем без нищо,
да се храня с тях, да ги следвам. тук-таме да пращам дневника си
на семейството си, за да не си помислят, че съм умряла или безследно
изчезнала. но телефони в моя свят не съществуваха.
тоест, аз все още искам да стана тарзан. глупаво ли звучи? все ми е едно,
честно казано. тея упражнения с пръчките сега са ми от голяма полза
и успявам да правя какво ли не с палеца и показалеца на краката си
и съм много доволна. е, остава ми да се науча да се катеря като
маймунка нагоре, което ще е малък проблем, като се има предвид
страха ми от високото. но керчак ще ме пази (:
та, това исках да кажа, де. искам да стана тарзан.
все ми е едно, че хората повтарят, че това е детска наивност.
може и да не умра сред тях, но ще живея сред дивите животни.
поне за малко. за ден, за два. надявам се повече. и не, няма да
изоставя киното. естествено. но ще си взимам ваканции.
как звучи? дивото зове.

we weren't born to follow, everybody say yeah yeah yeah, oh yeah

_________________
    i'm not going to go through life with one arm tied behind my back.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joker
coldplayer
avatar

Брой мнения : 530
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: have you ever danced with the devil   Вто Фев 02, 2010 4:18 pm

''my son just told me if u tweet so much u will become a bird.''

по колко живота имаха котките?


днес видях едно копие на кенет брана в автобуса. само около 35 години
по-млад, естествено, и носеше британското знаме на ръкава си. ах ах ах ах

не съм ходила на 'работа' в киното от 9843 години и много ми липсва. а аз че
и толкова добре и самостоятелно се справям, нали. ама все още съм в
стадий 'обучение', а и не ми позволяват да работя официално, така че

шшшшшшшшшшшт

а какво правя? най-страхотната работа, а именно прожектирането. демек
слагам онея прекрасни дълги ленти на онея сложни шашави машини и натискам
хиляда седемстодин и девет различни копчета за звук, осветление и
какво ли още не. айййй, че е хубаво

на мен времето винаги ми стига. трябва да излизам в 7 часа за автобуса,
ставам в 6:48 и се справям с всичко. уникална съм. хахах
немците са бавни, сериозно. във. всичко. което. правят.

почивай в мир, Сид.

замислих се, така като гледам какви драми преживяват разни съфорумци,
аз много скучно ли живея? тоест, пъвият ми отговор за ситуацията в
момента е 'да', ама знам ли. миналата година на НГ се прибрах в осем
сутринта, тази си легнах в 1:30. освен това не се привързвам стабилно. ех,
че тъпо. приятелските ми връзки са като филм без край, просто по едно време
режисьорът се отказва от проекта. без думи.

ах, този чудесен курс в англия. 1500 лири твърде много ли са за 18 дена?
като там не се включват храна, престой и така нататък. знам, че са
много. но ми кажете друг курс, който ти предлага професионални камери,
осветление и монтажна стая. ми няма. а и е англия. англия = хубаво.



сетих се за тая тенденция в съвременното кино, изразяваща практически
тенденция в самия ни живот. преди, тоест, преди време, вампирите и фантомите
бяха отблъскващи, плашещи противни създания. ей го, като носферату-то
на мурнау (мурнау = любов) или другото носферату на кински и херцог.
или пък старият фантом на операта. или безброй други. демек, това, което
виждаш пред себе си, е това, което е човекът всъщност. някак си
това мислене, колкото и грешно в много подточки, повече ми харесва.
не, че имам нещо против джери като фантом, пресъздаде историята
и героя коренно различно, ама все пак. и тая мода да си падаш по
'bad boys'. и да се правиш на такъв, естествено.
хм, мислех си колко бих искала да се върна в миналото. и после сама се
разубедих. (обичам да водя спорове със себе си) там щяха несъмнено
да ме убият. (говорим за времето с горенето на вещици. някъде)

аххх, на кладата, на кладата

ама със сигурност. обаче би ми се искало, например, да се върна в..
1920та, да кажем, и да платя на жорж да живее в палат. как може
гениалните хора да свършват на улицата, продавайки играчки на сергия,
след като преди това са писали история? тъй де, в старчески дом. с орден.
що за глупост.

в момента си повтарям 'бъди мила, бъди мила, бъди мила'

много несвързан пост. поне съм редовна.
вчера ядох прекрасна пица.

мразя въпроса 'защо'

p.s. цитат @ шахи's twttr ♥

_________________
    i'm not going to go through life with one arm tied behind my back.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joker
coldplayer
avatar

Брой мнения : 530
Join date : 28.09.2008

ПисанеЗаглавие: Re: have you ever danced with the devil   Пет Фев 26, 2010 8:49 pm

what is being awake if not interpreting our dreams, or dreaming if not interpreting our wake?

sometimes i can hear my bones straining under the weight of all the lives i'm not living.

my greatest regret was how much i believed in the future.

the bruises go away, and so does how you hate,
and so does the feeling that everything you receive from life is something you have earned.

i don't think that there are any limits to how excellent we could make life seem.

there were things i wanted to tell him. but i knew they would hurt him.
so i buried them, and let them hurt me.

i spent my life learning to feel less. every day i felt less. is that growing old?

the secret was a hole in the middle of me that every happy thing fell into.

the only way to overcome sadness is to consume it.

memory was supposed to fill the time, but it made time a hole to be filled.


there is nothing wrong with compromising. even if you compromise almost everything.



да, да, да и да, мамка му.
story of my life here.

everything is to protect you. i exist in case you need to be protected.

_________________
    i'm not going to go through life with one arm tied behind my back.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: have you ever danced with the devil   

Върнете се в началото Go down
 
have you ever danced with the devil
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Pirate Black Devil 2 PRO
» PIRATE Black Devil 2 in 1
» Продавам металдетектор Pirat Black Devil 2 in 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Passive Aggressive :: Sleeping with Ghosts :: Personal Creations :: Дневници-
Идете на: