Teh Home of Music

Заглавие: Teh Home of Music Нед Дек 06, 2009 1:38 am

Амиии, това е новият ми блог.Изцяло за музика е и се надявам всеки да намери нещо интересно и да се забавлява.Обещавам, че ще го поддържам, а не както блога по всичкология xD Ще поствам материалите и тук де + линк към публикациите, който все пак иска да го прочете в блог - по-цветничко, картинки бла бла :Р (:

Заглавие: Re: Teh Home of Music Нед Дек 06, 2009 1:43 am

За новият албум на световно известната саксофонистка Candy Dulfer

И така нека започвамеее! Музиката.. за първото ми представяне реших да избера един албум от 2009, който носи изключително много музика.Даже не музика, ами направо МУЗИКА! Това е именно албумът на Candy Dulfer - Funked up & Chilled out. Jazz - funk тава от една от най-известните саксофонистки. Ако това име не ви говори нищо, както и на мен доскоро чуйте парчето Lily was here и веднага ще се сетите за кого става въпрос. След като наскоро във влака чух въпросната песен реших вкъщи да погледна за какво иде реч и за моя голяма изненада, ужасно приятна в същото време, се оказа, че всъщност в основата на песента е жена и то на саксофона. В семейство на голям саксофонист Кенди е наследила и много от таланта му ушебийно.
Та след като си изтеглих първите няколко албума на Кенди Дълфер видях, че има и чисто нов албум от тази година.Бях очарован от това, което бях чул до момента и веднага го изтеглих и го пуснах в уредбата.Беше идеалното време за точно такава музика - към 1 през нощта, загасих големите лампи и само на нощно осветление си пуснах CD-то. Албумът е двоен като логично първата част е Funked Up, а втората Chilled out. Funked Up съдържа 12 песни със по-бързичко, по-фънк звучене, каквото се срещаше не малко и в предните й албуми и най-вече на сцената. Фънк и R&B се съчетават в една идеална хармония за около 45 минути. Песните бяха точно толкова дълги колкото трябва.Не отегчаващи, достатъчно, за да им се насладиш.Втората част на албума - Chilled out отново загатва от заглавието е по-отпускаща. Изцяло инструментален диск, носещ атмосферата на някой класически филм от 90-те. Въпреки че много харесах Funked Up, определено фаворитите ми са тук. Повече от полвината песни ме грабнаха от първо слушане, а вече повече от 2 седмици Still I love, Ambiente, Supernatural и Oda Al Vino не слизат от плейъра ми, а подозирам,че скоро няма и да ми писнат. След като това беше една от по-сериозните ми стъпки в джаза (не броя 10тина отделни песни, които харесвам) съм много доволен, че открих Кенди и нейната музика и още повече съм благодарен за този албум. При истински професионалисти като нея не може да не очакваш най-доброто. Оценка 10/10 !!!

Заглавие: Re: Teh Home of Music Нед Дек 06, 2009 6:51 pm

За новият албум на Muse - The resistance

След голямо чакане от страна на всички, най-после дойде и моментът, в който да излезе и новият албум на Muse - The resistance.Дори да не сте им фен, дори да не сте ги слушали не изпускайте този албум!
Групата изумява с това как прогресира със всеки следващ албум и като че ли нямат намерение да спрат.Чух всякакви мнения и дори, че имат потенциал да станат по-големи от Queen - няма да се съглася, но определено няма да го отрека.Каквото и да говорим Queen са страхотна група, зад която да вървиш. Безспорно Muse начело със единственият и неповторим фронтмен Мат Белами са брилянтни музиканти и ни поднасят един както обикновено идеен албум със различни тематики в текстовте - едно от нещата, които най-много ми харесват в албума са именно те. Мат пише за борба, за любов, за падение и възход и още, и още. Една от най-интересните песни в The resistance е и първата, до която се докоснаха феновете - United States of Eurasia.Изключително амбициозна творба, въздигаща групата цяло ниво нагоре.Въпреки че от групата се очакваше значително отдръпване от епичният Absolution от 2003 и даже от Black holes and revelations, който лично на мен и досега ми е любим албум на Muse, групата всъщност запази звученето и го смеси със присъствието на песни с поп и R&B мотиви като по-лиричните Undisclosed desires и I belong to you. Първата напомня много и на класическите Depeche mode, което мен поне само ме радва.За край оставих първата и последната песни - макар и да няма много логика в това. Uprising, откриващото парче в албума е просто великанска песен. Типично рок звучене, много енергия и естествено характерното за целият албум - дълбок замисъл в текста. Заедно с нея бих поставил и Unnatural selection - другата по-енергична песен в албума - просто са си точно на мястото! А последните три парчета в албума всъщност са обединени в една 13-минутна епопея - THE EXOGENESIS! Макар доста свободна да боравя с превъзходните степени в тази публикация не мисля, че някой ще отрече, че това е най-голямата продукция на Muse. Представлява симфония в 3 части, звучаща повече като саундтрак на филм, отколкото на музика очакваща се от голяма рок банда. Но точно това харесвам в Muse - не се страхуват да експериментират и досега винаги успешно. Поежалавам им го и занапред. Лично аз в този албум не мисля, че мога да определя любими песни, което рядко ми се случва, но се надявам да стане по-честа практика. Приятно слушане.

Заглавие: Re: Teh Home of Music Вто Дек 22, 2009 4:49 pm

За новият албум на Alice in Chains - Black gives way to blue

След като известно време имах
технически проблеми с блога ето, че се върнах с нова публикация (: Този
път се спрях на един от топ албумите на 2009 - Black gives way to blue на завърналите се Alice in Chains. Ако не най-успешното, то едно от най-най-успешните събирания на годината.
Тук правя една вметка - този пост може да се разглежда от две страни - ако си фен на Alice in Chains и ако просто харесваш музиката им (: Определено без Лейн Стейли не
е същото в това няма две мнения, но в такива случаи доста често се
оказва, че албумът не се оценява по достойнство. Моето мнение ще е
по-скоро обективно мисля или поне доколкото мога. След толкова години
суша Алис най-сетне издават един от много малкото добрите рок албуми на
годината. В това число включвам и албумът на Them crooked vultures!

Black gives way to blue е албум с концепция и е заложено много за продължаването напред (без Лейн) и създаването на нова музика. Според Джери Кантрел целият албум е посветен на Лейн, който продължава да е неотлъчна част от групата и най-вече за него е едноименната песен Black gives way to blue. Освен страхотният текст на песента специално за нея е и гост участието на големият сър Елтън Джон.
Много хора биха си казали неподходяща колаборация на групата с поп
изпълнител, но всъщност пиано партиите са невероятни и точно на място.

На мястото вокалист на групата прави дебютът си Уилям Дювал,
който според моето скромно мнение се справя повече от отлично.Може би
на живо трябва да му се дава повече възможност за изява. С първата
песен All secrets known, в която вокалите взима Кантрел, се
връщаме в отминалите дни, когато Alice бяха действаща група.
Предполагам за повечето фенове, слушали много групата, тази песен е
една от по-специалните в албума. Два от моите фаворити в албума са Your Decision и When the sun rose again..
много въздействащи балади, макар и отличаващи се от повечето песни в
тавата. Отличаващи се, защото като цяло групата е заложила на голяма
част тежки песни - протяжни китари и мелодични вокали благодарение на
Дювал. И за сметка на малкото по-леки песни те са направени така, че да
ти влязат в главата и дълго време да не излязат от там.

Е, дали без Лейн Алис трябва да продължават да свирят вече е въпрос в миналото, защото Alice in chains
се завърнаха и албумът им е умопомрачителен. Дали ще продължат да ни
радват с нови албуми, а може би и някой запомнящ се концерт в България,
предстои да разберем.

Teh Home of Music Alice-In-Chains_Black-Gives-Way-To-Blue_Cover-Caratula_%282009%29_001

Review by MusicMan

» Music Idol 3
» It's the music that we choose [В момента? pt.3]
» Music is my only drug. [В момента? part 4]