Както предполага заглавието,мислите ми никога не се намират в някакъв ред.
Винаги съм така и така.Не мога да взимам решения сама,винаги се допитвам до някой друг,на когото имам доверие.
И тъй,аз отново се намирам на границата на две решения.Трудно е,трудно,особено,когато и човекът срещу теб е така.
"Разбира се,трябваше да се отърва от теб.Трябваше да те изтръскам от живота си така,както човек изтръсква от дрехата си насекомо,което го е ужилило."
Така е и не е така.Не искам да го има и същевременно не мога и ден без да знам къде е.
Понякога съм толкова обсебваща,че манията ми към него е всепоглъщаща.
Индекс 
