започвам отзад напред с отговорите.
любим фотограф - Steve McCurry, Lara Jade (Larafairie@DeviantART), Миренка, Кат' и Силвенка, но те не са суперизвестни... все още. :ь
предпочитан филмов жанр имам, да. обичам ужаси, но не тези с многото кръв и никакъв смисъл. харесвам и мистерии от рода на 'The Machinist', които те карат да мислиш мно-о-о-ого и те държат в напрежение до самия им край. ^^
обичам снимки. да снимам - много, въпреки че в последните месеци го правя рядко. пък да ме снимат... ъмх. тук ще замълча многозначително. :Р
прегръдки обичам много, да. дори ги предпочитам пред целувките!
настроението ми могат да повдигнат Кат', усмихнатите и позитивни хора и... майка ми.
косата ми е дълга почти до кръста.
глухарчетата ли? хъм... не знам какво мисля за тях. хубави растенийца са. xD когато бях по-малка, много вярвах в това, че ако си пожелаеш нещо и издухаш цялото глухарче, ще ти се сбъдне желанието. ^_^
любими режисьори нямам. далеч съм от това да харесвам всичко на даден човек, просто има отделни постановки/филми, които привличат вниманието ми.
любими пиеси... тук се замислих, честно казано. 'Мария Стюарт', 'Фламбе' и 'Сътресение' (то беше моноспектакъл на Мариус Куркински... този човек е гений!) май са най-ясно останалите в съзнанието ми от последните, които съм гледала.
любими актьори и актриси... Стефания Колева, Мариус Куркински, Стоянка Мутафова, Йоана Буковска... и един русенски актьор, който едва ли е познат извън града. xD
за сценариста се отнася същото, като за режисьора.
писател... изобщо, или... ? любимата ми писателка е Мери Хигинс Кларк. харесвам също Агата Кристи, Стивън Кинг, признавам и първата книга от 'Здрач'-серията на Стефани Майър.
не се занимавам с театър като нещо повече от зрител, въпреки че през септември сериозно си мислех да мина 'от другата страна'. поради стечение на обстоятелствата обаче, това не се случи.
иначе бих се занимавала, да.
обичам театъра, защото ми действа зареждащо и ми дава възможност да се докосна по възможно най-добрия начин до образите на героите. приемам го като своеобразно 'одушевяване' на въображението ми, защото повечето гениални актьори, които гледам на сцената, вкарват в образите си точно това, което ми въздейства така, както не би могъл да го направи никой филм.