" За всички ранени души.."
Изпариха се като дъждовни капки
изпълнените с весел смях дни.
Стремежите, мечтите , изчезнаха внезапно,
покри ги черен лепкав мрак, потънаха в сълзи.
Болката секва в гърдите дъха,
нощите стават безсънни,
липсва ти топлата нежна ръка,
потъваш сякаш в яма бездънна.
И ледени пламъци обгръщат сърцето,
и гръмотевици злокобно раздират небето.
Душата стене и изпраща зов,
зов за помощ, за спасение, от живота суров.
Но изход няма, важното е да се бориш,
макар и сам, тъгата трябва да отровиш.
Да имаш силата да продължаваш,
сърдечни жестове да оценяваш.
Обичай, чувствата си ти не крий.
Помагай, смей се , като волна птичка полети.
Болката остава, но животът продължава.
Ранената душа със смях ти изцери.
16.03.2009 г.