На чай със смъртта

Идеята е от друг форум,но реших да не променям заглавието понеже мисля,че е доста подходящо.

Та представете си,че сте доживяли до възрастта,до която сте желаели.Коя е тя всъщност?
Ии един хубав ден Смъртта ви идва на гости.Сядате на чай,а тя ви пита,защото си е струвало да живеетe.Какво бихте й отговорили?Как се виждате всъщност в бъдеще и каква е най-голямата ви цел?
Дайте воля на въображението си.Просто трябва да убедите смъртта,че си е струвало да живеете.

Не знам дали ме разбрахте,малко странно се получи,но ще се радвам ако темата не изпадне назад по страниците (:

искам да живея възможно най - дълго. "за него - Живота, направил бих всичко" :] наистина обичам живота. така че определена възраст не мога да кажа.
ако съм изпълнила мечтите си - ще й кажа, че затова съм живяла. ако наистина стана актриса, ако наистина не съм една-от-посредствените, ако наистина живея, така да се каже, "вечно", като Хъмфри Богарт или Мерилин Монро, например. тогава ще знам, че не съм живяла напразно. да живееш пълноценно е да изпълниш мечтите си. това бих й казала. надявам се, ако ми се наложи да проведа този разговор след години, да имам възможност да го кажа :]
съжалявам за краткия отговор, мога и още, но ме мързи, а и се разконцентрирам ^^

Затова живея.За да обичам.И колкото и егоистично да е,а всъщност като се замисля не е xD,за да бъда обичана.Защото има толкова много хора,които обичам,обичала съм и едва ли някога ще спра да обичам.И за да осъществя мечтите си.Доколкото е възможно,защото едва ли един живот би ми стигнал за всичко,което искам да направя,за това,в което искам да се превърна.Да, живея и за да се осъвършенствам.По-скоро,за да успея малко по малко да се превърна в човека,който искам.В човек,който въпреки всичко и всички е себе си.Който не се страхува да захвърли маската и..да седне да пие чай със смъртта.
Просто искам да живея.Да живея моя живот,такъв какъвто аз си го направя.И когато отпия от чая без захар,погледна назад и си спомня за всичко,което е било искам да се усмихна и приятните емоции да вземат връх,да заличат лошите спомени и да се гордея с това,което съм оставила зад себе си.Защото аз искам да съм някой,в свят,в който всеки те кара да се чувстваш като никой.Искам да живея,искам да чувствам.Искам да обичам.
Затова живея - за да обичам и обичам,за да живея.
много лигаво стана бее ;д

В момента всичко ми е объркано. Май трябва да поотрасна малко, да ми мине възраста на колебанията и да седна да напиша едно серизоно мнение, но за сега трябва да се задоволите с това, което имам.
Мисля, че възрастта на която искам да умра е към 80те. Абе зависи от много неща, може нататък да ми хареса живота, и определно ще е така. Знам си сега, че мнението ми няма да е точно, още не съм опитала много неща, но така.
Та, като седнем да пием чай, може би ще започна да се радвам на нещата, които съм доживяла да направя. Ще направя равносметка на цеелия си животец, от най-малките, до най-големите неща.
Виждам се след години, на 87. Стоейки на голям дървен стол, втренчена в прозореца. И пак мисля нещо, извън света. Абе не знам. Може би съм някоя, която е изпълнила голяма част от мечтите си, посетила толкова много места, запознала се с толкова много различни хора, които си е струвало да познавам.
И в никакъв случай самотна!
Най-добре да престана, защото развалям темата. Поста ще бъде редактиран, когато реша, че съм готова да го редактирам!

не, не искам да живея вечно, в никакъв случай.. мисълта за това ме ужасава, както когато си мисля за смъртта.
но все пак искам да знам, че съм си изживяла живота както на мен ми харесва.
защото живота е като кафето сутрин.
искам да го пия бавно, на малки глъдки,
ще го преглъщам монотонно, но най - накрая е важно да усетя максимално вкуса му,
без значение на колко години ще настъпи the end - а. (: