Тъжен или щастлив край?

Ами то затлавието е ясно... Какъв край предпочитате? Щастлив или тъжен?

Не знам защо, но тъжен. Обичам да плача на книги ^.^

Щастлив.
Може да е някоя супер тъжна или брутална книга.Още по-добре всъщност.Но предпочитам щастливия край.Затова обичам и 11 минути <3
Както и да.Пръстите са ми замръзналииии и не мога да пиша дълго обяснение xD

Като се замисля,не мога да реша. о.О
Като ми кажат тъжен край,ми идва наум "Под игото",макар че там не беше напълно тъжен.
А щастлив- "Алхимикът".
Може би щастлив,не мога да кажа точно защо.Просто харесвам,когато книгата завършва добре ^^

|Sun's.smile| написа:: Не знам защо, но тъжен. Обичам да плача на книги ^.^

Именно
Книгите с тъжен край...хм, ми са по-близки.
Рядко плача на книги (или не толкова рядко), но когато стане значи наистина книгата ми е влязла под кожата. (:

объркващ?

Всичко зависи от книгата.Обикновено захаросания хепи енд ми идва като преяждане със сладко.Тъжния край го чувствам по..реален?
Но ако книгата ми е твърде тежка, рядко, но понякога-просто искам нещата да се оправят, авторът да заговори за слънце и спокоен живот и нормални пухкави котки.
(don`t blame me.Чета Кинг)

Като чета Кинг винаги искам щастлив край. Повечето му книги са... ъ... тежки... Много тежки. Както каза Ади.. ъ.. нещо си, извини ме, ако обичаш, имам прекалено малко сиви клетки, та да ти разчета ника XDDD, пухкави котки, всичко се нарежда... Дрън-дрън. И всички заживели щастливо. Тадара-дам. Фанфари. Бум!
Особено напоследък има толкова тъжни неща покрай мен, че някой тъжен край на книга ще е последния удар, за да кажа, че живота е адски гаден /тази вечер казвах, че живота е гаден, не адски гаден/.
Та, нищо не си разбирам от поста, но накратко в тази ми фаза на живота, поределено предпочитам хепи енд-а.

*Flood:дай, викай ми просто Ади.хДД Иначе се чете Бю Пре.*

Щастлив.
Най-гадното нещо е любимата ти книга да не завърши хубаво. А напротив - главния герой да започне жалко съществуване, сам, и това просто да не му отива; да не вярваш, че е той.
Дори щастливият край на една книга да е понякога сладникав, в повечето случаи го предпочитам. Но ако герой/герои не ми допадат, нямам нищо против да свършат възможно най-зле. ;д

Зависи. Щастлив, но не лигав и захаросан от типа на Хари Потър. И тъжен, но не много. Просто някакъв спокоено край. Успокояващ...и не напрягащ.

Ако книгата е хубава и краят не е изсмукан от пръстите, няма значение ^^^

Точно. ^^ А пък при книга,чието съдържание не струа,краят рядко се вижда.
Не знам какъв край предпочитам.Краят далеч не е най-важното в една книга,но пък често може да ти развали цялостното впечатление.Нямам нищо против щастливите краища,нито тъжните.Нито отворените,каквито са най-често при Кинг.
Най-общо казано:няма значение какъв е краят,стига да е поднесен по подходящия начин.

На Кинг са депресиращо отворени.След края на"Гробище за домашни любимци"не можех да мръдна от стола.
Все си представях разни гадории.Котката особено ме ужасяваше този ден. :х

Според зависи Не мога точно да реша, но ако книгата е някаква супер весела и някави такива, по дълбоко ще ми влезе в сърцето, ако завърши с тъжен край, защото ще се разплача накрая иии ще се ядосам как може да свърши по този гаден начин. Но пък ако е някаква много тъжна през цялото време, ще искам краят й да е щастлив, но все пак според зависи както казах по-горе....просто зависи каква книга чета, какво ми е настроението и т.н.

Щастлив. Иначе оставам с гадни мисля , през цялото време докато не подхвана някоя друга книга xD

Книгата трябва просто да е добре завършена, а това дали е с щастлив или тъжен край няма значение

Amnesia написа:: Книгата трябва просто да е добре завършена, а това дали е с щастлив или тъжен край няма значение

И аз съм на същото мнение.
Което не ми пречи да умирам от гадост, когато книгата завърши гадно. И да искам авторът да
беше написал щастлив край, за да е всичко хубаво сега. ;D

тъжен,определено.смятам го за изключително по-красив и истински от глупавия,банален хепи енд.
е,разбира се,има и книги с хубав край,които мн харесвам.
но като цяло си зависи от книгата и от самия сюжет,според мен.

Зависи, да. Като чета някои книги се ядосвам и си мисля "Е, добре сега, защо стана така?" и ми се иска да е било дрогояче, обаче книгата нямаше въобще да е същата. Не знам, все ми е тая какъв е края, важното е книгата да е написана добре. Например Рoмaн бeз зaглaвиe на Димитър Димов въобще пък нямаше край, не беше завършена един вид, но беше прекрасна.

Драматичен. Но като се замисля последните книги, които прочетох, бяха с тъжен край. Зависи и от това какво разбираме под "тъжен". Не винаги се депресирам от факта, че главният герой умира в края на книгата. Не ми харесва само когато краят е песимистичен и не предлага изход от дадена ситуация, например "1984" (което не пречи да е една от любимите ми книги).

Зависи.
Но книгите с тъжен край ми се струват по-реални. Smile

Разбира се,обичам и когато имат щастлив край,но зависи как е поднесен.Много добре не е на добре.

някой с примеси и от двете.
хем трагичеен, хем комичан.