Passive Aggressive

Hello, stranger.
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  Вход  

Share | 
 

 Май блабла..poetry

Go down 
АвторСъобщение
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Май блабла..poetry   Вто Дек 16, 2008 8:32 pm

И аз ще си изтропам тука глупостите.
Тъй като държа на мнението на Ден, а тя беше казала, че това ми е най-хубавото..

Черната земя(въсщност, не държа особено на заглавията хД)

Ти знаеш ли къде е Черната земя?
Със пътища, които нямат край,
по мъртвата и пръст растат цветя
които нямат корени и цвят.
Тя е скелет на един умиращ рай.

Аз съм принцесата на Черната земя,
кралицата без име и народ.
Царувам над умиращи надежди
и всяка ме зове от своя гроб.

Към царството ми никой път не води,
то е неживо за човешките очи -
покрити с прах са черните му небосводи,
безводни са красивите реки.

Това е царството ми - каменно, студено.
Студени статуи са моите слуги,
очите им от мрамор все ме гледат...
Аз губя сили... Как се уморих.

Ръце от камък, каменни ключалки -
пазачи неми, нямащи душа.
Прекрасната принцеса в своя замък...
а замъкът - капан. Капан - лъжа.

Вървя през сълзи - с тихи-тихи стъпки
и виждам слепи каменни очи,
ръце от камък своята кралица търсят,
но те ме плашат. Аз се уморих.

Като в легло ще падна в спящите полета,
цветя ще вехнат в моите коси...
Във омагьосаните си градини
принцесата завинаги ще спи.
.
Smile
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Чет Фев 05, 2009 10:41 am

Ален флаг

Ален флаг.
Залез, излязъл от мечтите ми,
кървава игра на светлината.
Ще те полея с дъжд
върху белия лист хартиен.
Ще те погаля с четка във ръката.
Ще те излея като вино,
ще те изстискам от душата си.
Ще те целуна.
С алени бои.
Ще те разпръсна като флаг по небесата.
Ален флаг.
Небесното знаме на войната-
войната на дъжда със слънцето,
на нощта със светлината.
Залязващите лъчи са пръсти
Които бродират
Флаг по небесата.
Ален флаг.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Сря Май 20, 2009 6:59 pm

Вчера, докато не ми се спеше...

Ще изтрия самотните сутрини,
ще напълня празните дни.
Ела, посочи ми изгрева,
който да ме заплени.
Легни до мене край фонтана
и нека хората текат край нас.
Дай ми ръка, за която да се хвана.
Не съществува нищо, само ти и аз.
Облаци минават и изчезват,
часовникът върти голямата стрелка,
а аз все още съм загледана и легнала
и във ръката ти е моята ръка.
Ти си лекарството, и може би и дрогата.
С теб имам право на мълчание и глас.
Ти си пълнежът за празните ми сутрини.
За мене няма хора.Само ти и аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Пет Ное 06, 2009 5:55 pm

Напоследък не съм на"ти" с поезията. това съм го писала на 17 август.

....

„Рисувай ме, художнико”-му каза тя.
И той не можеше да спре да я рисува.
Слънчогледовите изгреви в косите и,
таящата се в устните целувка..
Сините мозайки на очите и..

„Изсвири ме, композиторе”-му каза тя.
И той започна да я пресъздава-
пианото във нежния и глас,
минорните акорди на душата и-
симфония от чистота и страст.

„Целувай ме, любовнико”- му каза тя.
На колене пред нея той застана.
Допирът на устните му беше мек.
Тя бе поезия, мелодия, картина-
той я превърна във човек.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Съб Ное 07, 2009 11:38 am

25 септември. мислейки за околосветско пътешествие...

The wanderer



Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта.Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико.Почини.

Очите ти са сини като безкрая,
защо търсиш неговия край?
Дали търсиш рай или бягаш от рая
самотен си в своя поход, скитнико.
Забрави за илюзорния рай.

Край тебе реката със сините вени
нашепва за стръв, за живот.
И c майските поля- ах, колко зелени!-
запей със тях нова песен, скитнико.
Песента на презрелия плод.

Запей за родните градини с лалета-
цветове и ухания без край.
Запей, че да търсиш по-красиви полета
се умори до прегърбване, скитнико.
Запей, че няма рай.

Запей, скитнико, запей, търсачо.
Със майското слънце се слей.
Ти дълго пътува- настига те здрачът.
Време е да заспиш, скитнико.
Последна песен запей.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Пон Ное 09, 2009 1:40 pm

9 ноември. с най-ужасното настроение , в което съм писала.

Stop it


Толкова вечери небето е сияло
със алчните фенери на звездите,
докато ти си ме приспивал. Бавно.
Като камбани плачат в ушите ми
песните ти. А сърцето
повтаря"Ето, идва краят.
Без Него ще сияе ли небето?"

Задръж минутите, часовника, Вселената.
Убий промените и спри света,
защото ето я- със крачките на Времето
на пръсти идва Безсмъртната. Смъртта.
В дома и няма песни- там ще пее
мълчанието. Песните ти ще умрат
и целият ми свят ще оглушее.

Очи- избухващ Космос, устни- пясък.
Те вече нямат песни. Птиците във теб
умряха. Гледам твоето угасване
и не съзирам своя път напред.
Убий часовника и спри стрелките му-
без теб умират моето небе
и алчните фенери на звездите ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Пет Ное 13, 2009 10:24 pm

12 ноември. писано доста насила. хайде бе, гадното настроение няма ли да съдейства на музата : (

Sunflower god

Слънчогледите танцуват по двойки,
със шепот на листи ме следват,
целуват ми коленете-
защото знаят, че идвам при тебе.
Деца на лятото, оставете ме.

Небето се взира в мен, души ме,
усеща, че те познавам
и ме пуска да плувам в дъгата му,
в онази вечна Вселена, където
Теб не може да те няма.

Ръцете ти. Помня ги търсещи
ръце на художник, ваятел.
На бог.На слепец. на всевиждащ..
А очите ти-пълни със изгрев.
Ти беше вечен. И млад. И прииждащ..

Слънчоглед бях, стебло във краката ти,
нямах избор-освен да те следвам,
да съм там, щом рисуваш мечтите си.
Да те съпътствам в зведните екстази,
да съм хангарът за твоето излитане.

Слънчогледите танцуват по двойки,
пеят край надгробния ти камък,
целуват ме по коленете.
Поспи, приятелю. И намери звездите.
Деца на лятото, не го будете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Съб Ное 14, 2009 8:33 pm

на Дета, Блубери, която очевидно е моето вдъхновение на моменти. :д
не успях да се справя по-добре, но те обичам, кучко. ^-^


Усмихнатата боровинка

Усмивка- слънчоглед. Ще пиша
за боровинковите нощи във душата ти-
Толкова нежни, че ще ги захапя.
Ти утоляваш, без да ме пресищаш
И мога да те грабя с пълни шепи
И да отпивам, без да те ограбя.

Във жегата си сянка- мека сянка-
прегръщаш. Криеш. Ти си тайна.
Усмивката ти е докосване,
докосването ти –любов,
а любовта- слънцестоене.
Край тебе подлежа на омагьосване.

Позната си ми- сякаш от години,
от векове, когато с теб сме бродили
из пустотата на студен дворец.
И непозната си- неразгадана.
Какво е нужно, за да те опиша-
човек да съм или творец?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Чет Дек 03, 2009 8:27 pm

..и още странни настроения.


Приказка

Сигурно прашец от среброкоси феи
е превърнал в приказка този късен час.
Във утробите на нежните алеи
вятърът танцува, полудял от страст.

Храсти и треви се любят в тишината.
шепот сред целувки. Нощна тишина.
И с усмивка бяла се качи луната
на трона си на Идол. Но прилича на

лунатик, осъден да виси обесен
горе, на небето, сред тълпа звезди.
Вятърът крещи любовната си песен
бавно разпилявайки боклуци и мечти.

Розите тик-такат заедно с часовника,
чакат полунощ- със алени листа
да задишат- по човешки, като в приказка.
А на поочуканите, хладни стъпала

не с една, а с две изгубени обувки
седнала принцесата, с вино във ръка.
Пие от бутилката- през сълзи. и грубо.
Тежките коси се свличат във река.

Тежките коси- измачкани, докосвани.
Алени петна по хубавия врат.
Ах, какви целувки- млади, омагьосващи,
и след тях- какъв самотен, тъжен свят.

Ах, каква удавена в алкохол невинност
и какво измокрено от сълзи лице.
Като прашна, празна стая са гърдите
пълни със едно повредено сърце.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Пет Дек 04, 2009 7:44 pm

след обичта ми към гарите, нормално е да родя нещо подобно.
:


Релси

Тези релси
ограбващи,
дълги безкрайно,
отвеждащи.
Със железни сърца,
мълчаливо разделящи,
сиво изглеждащи.
Убиващи стъпките,
хоризонта, осеян с надежди.
Тези релси...толкова чакащи.
И зловещи.
Ти стоеше и там, във косите ти,
слънце блестеше.
Твърде хубаво беше. И в девствено бяло
снегът ни валеше.
Тези хвърлени във снега ръкавици,
тези паднали шапки!
Тези дълги прегръдки, хаотични коси
и горчивите-сладки
изречения, недомлъвки, шеги и мълчания.
Тези думи на приятелство, случайни признания..

„Не си тръгвай, приятелю.
-Ще се върна.”
После мълчание. Бяла самота ни обгърна.

И часовникът биеше,биеше- сърце механично.
Аз изпаднах във смърт.
По- жестока от просто клинична.
Тези релси
толкова тъжни,
сами и студени.
Тези сиви пътеки на страх
между тебе и мене.
Тези релси,
толкова търсещи
уютна гара.
Влакът тръгна.Часовникът бие.
Потретя, повтаря.

„Върни се, приятелю”.
Снежно мълчание.
Със сребро е посипана гарата. И с отчаяние.

Тези релси са кръвните линии
под нашата кожа.
В мене вечно ще ги има.
Дали и при теб е възможно?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Fallen Angel
Тотално Агресивен
avatar

Брой мнения : 226
Join date : 08.09.2008
Age : 23
Местожителство : moon..

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Съб Дек 05, 2009 5:42 pm

Останалите не съм ги чела, но Релси е прекрасно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Съб Дек 05, 2009 8:12 pm

Благодаря ти. ^=^
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Сря Дек 16, 2009 10:19 pm

Кръстопът

Срещаме се точно тук, приятели,
край мястото на първия ни огън заедно.
Тук беше първата опъната палатка,
тук пихме от една бутилка.Знаете.
Тук си дължим последно ръкостискане,
последно палене на огън, ако искате.


Съгласен съм, приятели.Нека гори,
нека гори за всички дни на щастие,
нека запомним този пушек и искри
и да запомним лицата си, приятели.
Нека щом видим огън отсега нататък
да имаме общ спомен.Траен, сладък.


Не се забравят дните ни, приятели,
обраните дървета с крушов плод,
реките, край които сме си лягали,
мечтаейки за вечен, млад живот..
Наивни бяхме-помъдряхме с времето.
Щастливи бяхме-днеска се разделяме.

Приятели, не вярвам много в Бога,
но се заклевам пред изгряващия ден,
че няма да забравя този огън
и всеки огън, който палехте със мен.
И на децата бъдещи, и своята любима
ще обясня какви приятели съм имал..


Нека приключим трудното, приятели.
Нека потъпчем димящата жарава.
Не сме деца-подреждаме живота си,
а той в различни пътища минава.
Ала където и да ме отвее моят път,
ще помня този кът и вас, насядали във кръг.



/от преди няколко месеца. би трявало да е диалог, затова е разноцветно/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Чет Дек 17, 2009 8:19 pm

Сърцето ми. Спира.
Сърцето ми спира-
болен часовник
с механизъм от вени.
А на стрелките- увиснала
една душа
с криле изранени.

Разбъркани птици.
Птиците плачат
във пазвите на едно
раздробено небе-
светът, където
сърцата не бият съвсем.

Пияни треви.
Тревите се спъват
в табелки с кръстове
червени.
Тревите се предават пред тях-
като мене.

Листопад. Звезди.
Звездите се свличат
върху голата земя
на реално разбити,
прежълтели мечти
и от болка си хапят лъчите.

Сърцето ми. Спира.
Червен картон.
Механизъмът трака задъхан. Умира.
Стрелките му се чупят
под тежестта
на светове с изкуствено дишане.


прясно-прясно :д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Пет Яну 22, 2010 6:41 pm

[Върви тогава. Има и други светове, освен този.]

[the Dark Tower inspiration. Hail, Gunslinger.]


Doors


Първа врата
насред твоето нищо.
Дали да надзърнеш?
Да я натиснеш?
Налага ли се да имаш път?

Налага се,
кандидат-търсачо,
с едната пета
потопен си във Здрача-
отпред те очаква светът.

И хищен, и кървав,
с маскирани нокти
пълен с бездни, които
засмукват до кости-
обуздай ги със примки от ум.

Този звяр те мрази,
но щом си казал, търсачо
"Предизвиквам те
и плюя на Здрача"-
ти си летящ срещу него куршум.

Втора врата.
Със камшик във душата,
звяра Живот
пришпорил с краката
какво търсиш, Търсачо, ти?

Отвори вратата и осъзнай, че
безплодно си
сътворен да желаеш
голи сенки на слепи мечти.

Тичай, Търсачо,
пришпорил Живота,
през протегнати длани
към своята Голгота
и- с копнеж- но ги подмини.

От копнежа си воден
на каишка, Търсачо ,
поеми към Вечното Тихо,
към Здрача-
черен Здрач, който няма звезди.

Последна врата-
твоята надежда,
Ездачо на бездни,
да заситиш копнежа,
да откриеш...А може би не?

Последна врата.
Отвори я, Търсачо
и дори да откриеш
самотата на Здрача
нека тя не открие теб.

P.S. Като че ли излезе малко дълго, но пожалете ме, под влиянието на Чайлд Роланд съм. :Д
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Съб Яну 30, 2010 8:38 pm

Таванът


Вали. Сребристо-прозрачен мираж
по стъклата познати. Немити.
Оставя бразди във златистата прах
на спомените. На дните.

На перваза, във стари саксии, цветя
още клюмат с глави. Още чакат
човешка ръка да им сипе вода.
Нощна лампа да светне във мрака.

А по пода- снимки. разпилени лица.
Пожълтели, замечтани. Любими.
Обръщам ги гърбом към мене с ръка.
Дали някъде още ги има?

Те ми шепнат, с гласа на прекрасните дни,
когато лятото беше безкрайно.
И заглъхват. О,заспете, млади души,
запазете нашата тайна.

Тайната на зелените ни дни,
когато с ударите на сърцата
туптеше светът, нереално красив,
като сцена на
светлината.


Тайната на стиснатите ръце,
на прошепнатото. На изживяното.
На талисманчето под формата на сърце
търкулнато под пианото.

Тайната на този безмълвен таван-
генератор на спомени...Нека,
о, нека ви има и след смъртта,
вечно следващи своя пътека.


Вали. Сребристо-прозрачен мираж.
Лишен от възраст. Безкръвен.
Сред море от обърнати към пода лица,
аз се моля да има отвъдно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Moriline
Пасо-агресивен маниак
avatar

Брой мнения : 635
Join date : 14.12.2008
Age : 26
Местожителство : Вселена от акварел

ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   Пет Фев 26, 2010 11:15 pm

Звярът- поет

Със буза, смачкана върху ръката,
ти спиш, притихнал сред белотата.
О, невинност, не се буди.
Недей накърнява чистотата
присъща ти само насън- сред играта
на дълбоко-твои мечти.

Ти си хищен. С жестока усмивка на клоун
прегърбен под своите маски, отровен
от дима на реалността.
Не си герой. Не си и страхливец.
Егоист си. Посрещаш деня мързеливо,
с надежда да дойде нощта.

Горчив си. Обичаш през доза сарказъм.
Поредният шут, обожаващ да мрази,
но с малко по-сложен сюжет.
Очи на чудовище- ледена броня,
бръчици, пълни със тънка ирония..
и устните на поет.

О, ти ме обичаш- безжалостно, грубо,
с чудовищни целувки ме любиш.
А аз...аз съм кукла пред теб.
Играя по конците ти- слаба ъм. Лесна-
особено пред човешкото в тебе.
Пред сърцето ти на поет.

Още спиш. Със буза върху ръката
и без жлъчни забележки в устата.
О, невинно лице на поет!
Дали си бил такъв? дали си бленувал,
броял си звезди и жени си целувал
преди звярът да се всмуче в теб?


[писано късно вечерта след някакви извратени песни. но пък отдавна си мислех за нещо подобно.]

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Май блабла..poetry   

Върнете се в началото Go down
 
Май блабла..poetry
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Passive Aggressive :: Sleeping with Ghosts :: Personal Creations :: Разкази и Стихотворения-
Идете на: