Паулу Коелю

И аз го обичам :Р
Първа книга - "Алхимикът" (o, really?) , и от там нататък всичко, което открия (:
Сред най-любимите ми е "Край река Пиедра седнах и заплаках".

Ужасно глупави книги пише.
(Убийте ме.)

Вместо да направи като истински добрите автори и да седне да напише нещо, което ще накара хората да се замислят и сами да стигат до заключения, той дава наготово цели философии за живота. И к'во е т'ва? Губи се целият смисъл на четене на книги. Затова го обичат манекенките, 'щото като кажат нещо, което са прочели в книгите му, могат да изглеждат умни, без да са.
Ако ще и най-правилните изводи на света да прави и ако ще най-гениалните философии да дава, пак не струва. 'Щото ги дава наготово.
(Baka.)

тук малко повече от мен

мен ме радваа са чета негова книга и сам очарована :flower: аа книжката е бридаа мн е интереснаа заслужаа си да я прочетеш ...щом мен ме е заинтригувала а аз не чета попринцип

Чела съм само ''11 минути'', не ме впечатли особено.. ма нали вкусът ми бил калпав, не ме слушайте

maff_66 написа:

...щом мен ме е заинтригувала а аз не чета попринцип

щом някой ми каже подобно нещо, знаеш ли кога ще седна да прочета книгата, която е препоръчал? точно никога.
защото такъв човек няма база за сравнение качествена-некачествена литература. нал' се сещаш колко бих му оценила мнението в такъв случай?

п.п. добавих линк в горното си мнение, където пак съм засегнала темата коелю.

Коелю е много интересен писател, може би затова провокира доста различни емоции у различните хора. лично аз съм запозната с творчеството му по-скоро 'теоретично', отколкото 'на практика', тъй като съм чела само една негова книга - 'Единайсет минути'. много ми хареса, ако трябва да съм честна. бих прочела и останалите, стига да ми попаднат в ръцете, но не виждам смисъл да давам пари точно за... неговите творби. не знам защо е така, при положение, че обичам да купувам книги. звучи странно, но е факт. :р

защо не съм писала тук О:
първата негова книга, която прочетох беше "Петата планина". А бях отишла до библиотеката за "Войнът на светлината". anyway, останах много разочарована. книга, в която е наблегнато твърде много на религията като основа на всичко. нещо, в което не вярвам и от което не се интересувам. След това си взех "Алхимикът". И пак не останах особено очарована, просто обичам да чета за по-реални неща ии да (: макар че краят ми хареса. както и моментът, в който се опитваше да се превърне във вятър. После като разбрах, че ще има филм по "Вероника решава да умре", прочетох книгата. Идеята е хубава. повече ми допадна от тези в първите две. А те всъшност се припокриват малко. Само дето имаше брутални моменти. ;D Мари най ми хареса като персонаж. След тая книга реших че не ми се чете повече Коелю, понеже общо взето споделям мнението на Теди за готовите му истини. Обаче ми стана интересно заглавието на "Вещицата от Портобело" и прочетох и нея. Мога да кажа, че тя най не ми е харесала от досега прочетените. Макар че имам един любим цитат от нея.

Цитат :

— Любовта не е навик, уговорка или дълг. Не е онова, на което ни учат романтичните песни. Любовта е. Това е завещанието на Атина или Шерин, или Агия София — любовта е. Без определения. Обичай и не питай нищо. Просто обичай.

Преди два дена получих като подарък "Захир" и съм още в началото (някъде 60-70 страница), но много ми харесва. Все едно не я е писал той, слава Богу не става дума за някой почти безгрешен човек и неговите възвишени до някакво божество дела ;D усещам някакви биографични нотки и си мисля, че нататък ще стане още по-интересна ^^

Но мнението ми за книгите, които съм чела си остава еднакво. Всъщност идеите, които се опитва да внуши са добри, просто самите истории не ми харесват. А и както казах споделям мнението на Теди(Суматоха)